+359 877 508 700         info@vesta.help        гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 429, партер вход 4                 

За траура и скърбенето

За траура и скърбенето

Загубите, пред които сме изправени, предизвикват интензивни и трудни чувства. Преживяваме шок, страх, раздразнение, безпомощност, липса на смисъл. Усещането често е, че сме сами във всичко това и изходът изглежда блокиран и недостъпен. В пандемията, предизвикана от COVID-19, се изправихме пред интензивно нахлуващи загуби в живота ни – загубихме свои близки, загубихме работата си, загубихме част от човешката близост помежду си, чувството ни за предвидимост и сигурност бяха подложени на изпитание. Докато все още преживявахме последствията на пандемията, Русия нападна Украйна и започна война на континента ни, която отне дома и семействата на част от нас и застраши още по-дълбоко чувството ни за сигурност и цялост. При загуба, способността ни да се чувстваме пълноценни в живота си страда и всеки от нас преминава през етапи на скърбене и траур, които са естествения начин да се разделим и да преодолеем загубата.

Първият етап е ОТРИЧАНЕ И ИЗОЛАЦИЯ

„Не, не може да е вярно“, „не и аз/не и на мен“ е най-често срещаната първа реакция при загуба. Обикновено отричането е временен защитен механизъм и скоро след това се заменя с частично приемане. Всъщност отричането и изолацията помагат в справянето със скръбното събитие, ускорявайки чувствата на скръб. Вместо човек да бъде затиснат от скръбта и да стане подвластен на цялото  ѝ въздействие наведнъж, той я отрича, не я приема. Най-честите чувства в този етап са: избягване, объркване, замайване, шок и страх.

Вторият етап е ГНЯВ

Когато първият етап на отричане не може да бъде повече поддържан, той се замества от чувства на гняв, ярост, завист и негодувание. Във всекидневния живот обикновено очакването към нас е да контролираме гнева си – към ситуациите, които преживяваме или към другите. Когато преживявате загуба, е необходимо да насърчавате гнева си. В този момент той е сила, която да ви свърже с реалността. Когато насочите гнева си към нещо или някого, се създава възможност да се свържете отново с другите, с хората. Гневът е „нещо“, за което да се хванете – естествен път към процеса на възстановяване от загубата.

Третият етап е ПАЗАРЕНЕ

Обръщали ли сте внимание, че когато се случи нещо лошо, започвате да се пазарите, уповавайки се на магически сили: „Моля те Господи, ако излекуваш съпруга/та ми, ще се стремя да бъда най-добрия/та съпруг/а и никога повече няма да се оплаквам“. Пазаренето е опит за отлагане, молба за отсрочка с категорично обещание, че ако я получим, няма да молим за още. Повечето сделки в този етап са с Бог и обикновено се пазят в тайна, споменавани са между другото или само пред много доверени хора. Мълчаливото чувство за вина е често срещано в етапа на пазарене.

Четвъртият етап е ДЕПРЕСИЯ

Депресията настъпва, когато не сме в състояние повече да отричаме загубата и да я подминаваме с усмивка. Депресията е празнотата, която чувстваме, когато живеем в реалността и осъзнаваме, че човекът или ситуацията, свързани със загубата ни, са изчезнали, приключили. В този етап може да се оттеглите от живота, да се чувствате вцепенени, да живеете в мъгла и да не искате да ставате от леглото. Светът може да изглежда твърде тежък и непосилен, за да се изправите пред него – не ви се говори и изпитвате чувство на безнадеждност.

Петият етап е ПРИЕМАНЕТО

Последният етап на скръб е приемането. Да, преживях загуба, но ще се оправя. В този етап усещането ни за себе си започва да се стабилизира и да встъпваме по-категорично в реалността. Примиряваме се. Загубата не е нещо „добро“, но е нещо, с което ставаме способни да живеем. Това е етапът на приспособяване и пренастройване. Има добри дни, има лоши дни и след това отново има добри дни.

Етапите на скръб не са последователни. Възможно е някои от нас да преминат през всички етапи, а други – през някои, но способността ни да скърбим и да си позволим да преживеем загубата, е и възможността да преминем през нея и да я преодолеем.

Умението ни да си дадем време, да бъдем търпеливи към себе си и чувствата, които преживяваме, е полезен съюзник в процеса на траур и скърбене. Когато чувстваме празнота и ни е трудно да се изправим от леглото си, е важно да позволим на приятелите и семейството ни да бъдат до нас и да ни окажат подкрепата, на която са способни. Усилието да запазим рутината на ежедневието си: например да продължим да ходим на работа, да спортуваме и да се грижим за дома си, може да бъде онази структура, която да ни мобилизира и да попречи да се отдадем на страданието си. Говорете, споделете преживяванията си с хора, които са преживели загуба, това вероятно ще ви подкрепи, така че да се чувствате по-малко сами.

 

*Използвани ресурси:

https://www.psycom.net/depression.central.grief.html

Кюблер-Рос, Е. (2018). За смъртта и умирането. КИБЕА

 

Равенство между половете

Възпитанието на децата към уважение и равенство между половете е превенция на домашното насилие и насилието над жени

Неравенството между половете има влияние както на индивидуално, така и на обществено ниво – винаги е свързано с увеличена степен на агресия и по-висок риск

Вижте Повече »
email-symbol

Запазете час за своята консултация!

Изберете консултация, която желаете и ден, който Ви е удобен, оставете своето име и телефон и ние ще се свържем с Вас.