Сънища

Тази седмица ви предлагаме да помислим за сънищата. Каква е причината да сънуваме? Дали чувствата и образите, които преживяваме насън, имат роля в психичния живот на човек? Развитието на науката и данните от проведени изследвания могат ли да ни дадат някои идеи „защо сънуваме“ или пък сънищата са енигматични и по магичен начин, предсказващи какво ни предстои? Във видеото, което ви предлагаме, можете да потърсите всички тези отговори, а в следващите редове обобщаваме накратко какво ни разказва то.

Сънуваме, за да осъществим желанията си:

Психоанализата разглежда сънищата като начин човек да осъществи своите несъзнавани желания. Сънищата „се раждат“ от образи, които носят символичен смисъл и идват от съзнателния живот, докато сме будни. Някои сънища помним, други – не. Анализът на запомнени елементи от сънищата ни дава възможност да достигнем до съдържанието на нашето несъзнавано, така че психологични трудности, част от тази обичайно недостъпна за съзнанието ни част от емоционалния ни живот, да бъдат осъзнати, адресирани и може би разрешени.

Сънуваме, за да запомним:

Резултати от изследвания ни дават информация, че сънят и още повече сънуването по време на сън са важни за по-успешното представяне в някои когнитивни задачи.  Например участници в експеримент, който изисква разрешаване на сложен 3-D лабиринт, се справят много по-добре във втория си опит, ако са имали възможност за дрямка и още по-добре, ако са сънували лабиринта докато са спали, в сравнение с хора, които не са имали дрямка.

Сънуваме, за да забравим:

В структурата на човешкия мозък има 10 000 трилиона невронни връзки, които се изграждат в резултат от всичко, което човек мисли или прави. Според теорията на обратното учене, докато спим, и най-вече по време на циклите на REM сън (тогава човек сънува) неокортексът ревизира невронните връзки и премахва ненужните от тях. Без този процес на отучване, протичащ в сънищата, човешкият мозък би бил претоварен от паразитни мисли, възпрепятстващи мисловния процес, докато е буден.

Сънуваме, за да поддържаме мозъка си активен:

Теорията за непрекъсната активация предполага, че сънищата са резултат от необходимостта на мозъка постоянно да заздравява спомените и да създава дългосрочна памет, така че да функционира пълноценно. Когато външната стимулация спадне под определено ниво, както се случва докато човек спи, мозъкът автоматично задейства генериране на данни от складовете на паметта, достигащи до нас под формата на мисли и чувства, които преживяваме в сънищата си.

Сънуваме, за да се упражняваме:

Например, когато сънуваме сън, изпълнен с тревога – преследва ни мечка в гората или се бием с нинджа в тъмното, имаме възможност да практикуваме инстинкта си за „борба или бягство“ и да го поддържаме буден и надежден, в случай че имаме необходимост от него в истинския живот. Не винаги е необходимо упражнението насън да бъде неприятно, например сън за привлекателния ни съсед, може да бъде упражнение за инстинкта ни да създаваме романтични отношения и семейство.

Сънуваме, за да се излекуваме:

Изследователи откриват, че една от целите на сънуването е да се преработи част от острата психична болка след преживяно травматично събитие. Невротрансмитерите на стреса в мозъка са много по-малко активни по време на REM фазата на сън, дори когато сънуваме сънища, свързани с травматични преживявания.  Преживявайки ги отново в съня, но с по-малко количество стрес, се подобрява способността да бъдат преработвани по здравословен начин.

Сънуваме, за да  разрешаваме проблеми:

По време на сън мозъкът ни е свободен от реалността и конвенционалната логика, така че може да създаде множество сценарии, които да са от помощ за възможни решения, недостъпни, когато сме будни.