+359 877 508 700 
info@vesta.help 
Страхът от провал е трудно, упорито и въздействащо преживяване, което можем да срещнем в романтичните си отношения, в приятелствата си, на работа и в други, разнообразни житейски ситуации. Като всеки нерационален страх и този е трудно уловим, така че като начало да ни даде възможност поне да го опознаем по-добре – крие се, приплъзва се, понякога му харесва да се маскира като друг. Опитахме се да го приклещим за кратко натясно, за да можем заедно да го разгледаме отблизо и да помислим.
КАКВО Е СТРАХЪТ ОТ ПРОВАЛ
В блогът ни досега е имало различни поводи да си говорим, че да се тревожим или страхуваме е естествена реакция, която ни помага да оцеляваме и да се предпазваме от възникнала пред нас заплаха. Често обаче тревогата или страхът възникват по емоционални, а не реални причини и тогава те могат да бъдат разрушителни и ограничаващи. В голяма част от случаите страхът от провал е именно такъв – нерационален страх. Обикновено става актуален във важни за нас ситуации, свързани със стремеж да постигнем нещо или с представянето ни пред друг (пред група от хора). Ролята му е да ни напомни, че няма да успеем, че ще се провалим и последствията ще бъдат силно неприятни, така че в зависимост от неговата мощ, да изпитваме тревога, да се чувстваме разколебани или в крайни случаи парализирани да продължим да следваме желанието си. Можем да си дадем сметка, че изпитваме страх от провал, ако въпреки желанието ни да постигнем или успеем в нещо, осъзнаваме че избягваме конкретни задачи или комуникация, преживяваме безсилие, безпомощност, изпитваме тревожност или чувстваме, че контролът върху случващото ни се изплъзва. Можем да видим как от една страна функцията на страха от провал е да ни предпази от потенциално неприятна или болезнена ситуация, в която можем да се почувстваме не достатъчно справили се, компетентни или адекватни към случващото се; от друга страна обаче той подклажда непрекъснато съмнение в нас самите и в способностите ни, като по този начин ограничава възможностите да се развиваме, да се чувстваме свободни и удовлетворени от перспективите, които създаваме в живота си: личен и професионален.
Научни изследвания ни дават информация, че съществува връзка между страхът от провал и нагласата, че не е възможно да учим от грешките си. Този тип мислене се нарича „фиксирана нагласа“ и може да направи така, че единичен неуспех да изглежда много по-голям и пагубен отколкото той всъщност е. Хората с подобна нагласа често възприемат себе си със силата на константа, която не в възможно по никакъв начин и при никакви обстоятелства да се промени или развива във времето. Неуспехът за тях е определящ ги – „Преживях неуспех, значи аз съм неуспех!“, вместо да е възможност за растеж и учене от грешките – „Не успях, но мога да използвам неуспеха си като опит!“
Друга интересна връзка, която може да ни помогне в разбирането на страха от провал е тази между феномена на самозванеца и страха от провал. Феноменът на самозванеца е психологическо преживяване на човек, който възприема себе си като подвеждащ околните за интелектуалните си качества и се страхува, че може да бъде разпознат като измамник. Въпреки че тези хора обикновено са успешни, понякога по впечатляващ начин, пътят към постиженията им е изпълнен с тревога и опасения, че ще бъдат разкрити като измамници (Sakulko and Alexander, 2011; Matthews and Clance, 1985, цит. по Noskeau et al., 2021). Те живеят в непрекъснат страх от оценка и се стремят на всяка цена да избягват провал, а когато преживеят неуспех, непременно го съотнасят към собствените си качества, така че той става определящ за цялостната им себестойност.
ЗАЩО ЗАПОЧВАМЕ ДА ПРЕЖИВЯВАМЕ СТРАХ ОТ ПРОВАЛ
Страхът от провал е сложно преживяване, свързано с множество фактори на развитието ни и опита, който придобиваме. Причините, които предлагаме, са в голяма степен обобщаващи, но в случай че се разпознаваме в тях, могат да помогнат на усилията да разберем по-добре собствения си страх от провал:
Нашето възпитание: възможно е значимите възрастни, от които сме се учили в детството си, да са се отнасяли с прекомерна критика към действията ни, особено когато те (действията ни) по някакъв начин са били несъответстващи на очакванията им или разочароващи ги. В ранната ни детска възраст чувството, че не сме успели да предизвикаме гордостта на родителите, на най-близките други роднини, на учителите ни или пък още по-страшно, че сме ги разочаровали, е изключително трудно преживяване. В случай че тези възрастни не са успели да разпознаят преживяването ни, така че да съумеят да го успокоят и да ни подкрепят да следваме собствените си мечти и стремежи, често не успяваме да почувстваме сигурност в себе си и да се доверим на уменията си. Сянката на неуспехите ни продължава да ни следва, така че се страхът ни от социално излагане и от негативна оценка на другите се задълбочава. От научни изследвания черпим информация, че когато във вътрешния свят на човек доминират такива преживявания, той е по-склонен да бъде перфекционист, да изпитва тревога при представяне или ситуация на изпит, да е свръхангажиран с мнението на останалите, да очаква провал и да се чувства по-неудовлетворен в живота си, в сравнение с другите хора, макар всичките тези притеснения често да се оказват неоснователни по отношение на действителното представяне или резултати.
Травматични събития: когато преживеем силно болезнено и неприятно събитие в живота си, особено в ранната ни възраст, то може да продължи да оказва влияние върху преживяванията ни за дълго време нататък. Например изпитване в училище пред целия клас, което е минало неуспешно и е било последвано от подигравки на съучениците, може да се окаже ключово за готовността ни да опитваме нови неща, да си поставяме цели и да вярваме в себе си. Чувството за срам и унижение е тясно свързано със страха от провал.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ СЪС СТРАХА ОТ ПРОВАЛ
От казаното дотук изглежда, че предизвикателството пред нас е да си дадем разрешение да се провалим, без да се страхуваме от наказание. Макар да осъзнаваме, че успехът не би бил възможен без поредица от неуспехи към постигането му, може да се окаже изключително трудно да се помирим с вътрешния си критичен глас. Какви възможности имаме пред себе си?! Бихме могли да опитаме да променим негативните си мисловни модели и начина, по който възприемаме страха от провал, като изследваме алтернативи позиции, роли и гледни точки, през които да продължаваме да следваме мечтите си, вместо да се отказваме и самосаботираме в стремежите си. Тогава бихме могли да започнем да възприемаме по-реалистично неуспехите, с които се срещаме – да мислим за тях като нещо временно, а не определящо личността ни; като нещо, което ни позволява да се справим по-добре следващ път, тъй като ни дава опит и знание. Постепенно бихме имали възможност да почувстваме увереност, да натрупаме позитивен опит, от който да черпим, а това би създало повече смисъл и пълнота в живота ни. Може би ще бъде любопитно да открием, че макар дълбоко вкорененото чувство за несигурност да е сериозно предизвикателство, изискващо последователни усилия и мотивация, за да бъде преодоляно, страхът отнема много повече от стремежите, свободата и удоволствието отколкото неуспехът.
*Източници:
Noskeau, R., Santos, A. and Wang, W. (2021). Connecting the Dots Between Mindset and Impostor Phenomenon via Fear of Failure and Goal Orientation, in Working Adults. Front. Psychol., 12:588438.
https://www.antiloneliness.com/self-development/what-causes-fear-of-failure-a-psychologist-explains
https://www.betterup.com/blog/why-do-we-fear-failure
https://www.verywellmind.com/what-is-the-fear-of-failure-5176202
