Какви са дългосрочните ефекти от срама

Усещането за себе си и идентичността на човек се оформят в периода на детството и в първите години от живота на възрастен, като се организират около нещата, които той чува за себе си. Например десетгодишно момиче разлива напитка и обзето от тревога, казва: „Толкова съм глупава!“, използвайки същите думи, които е чувала от единия си родител към себе си – научила се е да се срамува по начина, по който е била засрамвана. Когато в детството емоционалните нужди са били отхвърляни, човек пораства, чувствайки се малоценен. Ако отношението на родителите е било осъдително, строго и санкциониращо, често са отправяли упрек „ти си лош/а“ или „ти си непослушен/а“, децата поглъщат това послание в себе си и го пренасят в взряла възраст. Срамът унищожава естествената жизнерадостност, любопитство и желание на порастващите хора да правят нещата сами, като често това оставя своя отзвук и в късната възраст на човек. Плачем, защото сме тъжни, викаме, защото сме гневни – повечето емоции имат физически израз, който позволява да се освободят и да отслабят силата си, но срамът е различен. Това е една от причините ефектите от него да продължат дълго време.

СРАМ И ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ОТГОВОРНОСТ

При конфликт, хората, които преживяват интензивно количество срам, често реагират с прекомерна защита и обвиняват другия човек, участващ във възникналата ситуация. По този начин те не успяват да достигнат до чувство за вина, което би създало възможност за съжаление и поправяне на нанесените щети. При срамът е много трудно фокусът да се управлява, така че да се премести от собствената личност към другия и конфликтът да бъде разрешен чрез конструктивни действия. Срамуващият се човек преживява остро и болезнено чувството, че е сгрешил и, че не заслужава обич. Като следствие от това се оказва невъзможно грешката да бъде поправена чрез осмислянето ѝ на рационално ниво и признаването ѝ. Ако този тип реакция е обичайна в отношенията на човек, тя има силно разрушително действие.

СРАМ И НАСИЛИЕ

Най-малко се говори за връзката между срама и насилието. Когато чувството за срам не е силно изявено, реагираме на него с критика към самите себе си или пък към този, който е отсреща. Когато обаче срамът е свързан със сериозна емоционална уязвимост – той може да доведе до реакция на насилие, насочена навън – тормоз или навътре – самонараняване или самоубийство. При тези хора чувството на срам, усещането за ниска себестойност и ниско самочувствие са толкова интензивни, че носят преживяване за опасност. Всъщност, гневът, независимо от посоката: навън или навътре, се използва за нараняване на този, който е предизвикал чувството за болка и безнадеждност – другият или собственият аз. Томас Шеф, социолог от Калифорнийския университет казва, че срамът възпрепятства изразяването на всички емоции – с изключение на гнева. Хората, които се чувстват засрамени, са склонни към две крайности на реакция: емоционална мълчаливост и парализа, или пристъпи на враждебност и ярост. Някои хора се люшкат между двете.

СРАМ, ОТТЕГЛЯНЕ ОТ ВРЪЗКИТЕ И ИЗОЛАЦИЯ

Скорошни изследвания дават информация, че срамът подтиква човек да се оттегля от връзките и да се изолира. Чувството на срам прави хората склонни да преживяват, че са унижени и неодобрени от другите, което може да предизвика на свой ред тяхната враждебност и ярост. По този начин срамът се свързва със страха да си на показ и води до оттегляне от отношенията. Той създава усещане за безсилие в действията и себеизразяването. Например човек иска да танцува, но го спират спомените за глас, който казва: „спри да се държиш толкова детински“. Би искал да получава удоволствие, но вътрешните му гласове кънтят с думите, че е „самовлюбен“ или „мързелив“. Стреми се да изпъкне или да бъде открит, но се чувства възпрян от подозрението, че не е достатъчно добър. Срамът приема формата на интернализираните гласове на родителите или грижещите се възрастни, които въвеждат граници, правила и забрани. Обикновено дълбоките чувства на срам биват компенсирани или прикривани чрез презрение, превъзходство, доминация, тормоз, самоунижение или обсесивен перфекционизъм.

ОСТРО ПРЕЖИВЯВАНЕ ЗА СРАМ И ПСИХИЧНА БОЛЕСТ

Когато засрамването е тежко или крайно, то може да допринесе за развитие на психично заболяване. Все повече изследвания откриват връзка между срама в ранна детска възраст и състояния като депресия, тревожност, разстройства на личността и обсесивно-компулсивни разстройства. Самокритичните изказвания, свързани с фалшиви вярвания за себе си, които вече добре познаваме като озвучаване на срама: „Аз съм провал“, „Аз съм дефектен“, „Не заслужавам да бъда щастлив“ засилват симптомите на депресия и тревожност. Установена е, също така, връзка между срама и зависимостта. При хора, които са податливи на зависимости към вещества, пристрастяващото вещество се използва за обезболяване на интензивните и болезнени негативни чувства, включително срам.

*Източници:

https://www.psychologytoday.com/us/blog/in-it-together/202103/3-dangers-shaming

https://www.naturalchild.org/articles/robin_grille/good_children.html