Да останеш влюбен и да продължиш да бъдеш себе си*

Когато връзката се развие и първоначалното влюбване започне да отшумява, много двойки чувстват предизвикателство да останат близо един до друг, така че да продължат да преживяват онова интимното свързване помежду си, което във всяко романтично отношение е индивидуално и създава жизнено необходимото усещане за смисъл и заедно. Често единият или и двамата партньори се оплакват от натиск да направят компромис или да се откажат от отделни аспекти на себе си, за да бъдат във връзката. Това създава капан за отношенията, защото колкото повече се отказваме от важни части на себе си, толкова по-малко желание влагаме във връзката си и също – колкото по-отдалечени сме във връзката си, толкова по-откъснати можем да бъде от важна част на себе си. За да съумеем да съхраним трайно и живо чувство за отношение с партньора ни, е необходимо непрекъснато да предизвикваме собствените си защити, които издигат преграда в способността да създаваме близост.

За да въведем някого в живота си и да го споделим с него, е необходимо да направим място за този човек, като вземем предвид щастието му, но и нашето собствено. Често това се оказва трудно поради страховете, свързани с близостта и привързването, които носим в себе си: започваме да срещаме препятствия в отношението с партньора и да се чувстваме отегчени, ограничени, обидени или копнеем за привидно изоставено чувство за себе си. Възможността да усещаме, че сме по-близо както до любимия ни човек, така и до нас самите, е вътре в нас и в способността ни да преодолеем преградите и страховете, които носим в себе си. Ето няколко идеи за какво да мислим, докато се стремим да постигнем това:

• ЗАЩИТИ

Пътят ни, като хора, към намирането на любовта е неравен – болката, която преживяваме, ни помага да разберем какво очакваме от хората и взаимоотношенията. Веднага след раждането си започваме да се адаптираме към средата, която ни заобикаля, да изграждаме идентичността и разбирането си за другите. Чрез реакциите на родителите ни към нас и към привързаността, която изграждаме с тях, се учим как да задоволяваме нуждите си.

Не винаги ученето носи удовлетворение. Ранната липса на емоционална връзка и отклик може да ни научи да неглижираме грижата за себе си и  онова, от което се нуждаем. Докато все още сме съвсем малки и в привързаността към родителите преживяваме несъответствие или негодувание насочено към нас, можем да започнем да чувстваме тревога, несигурност, усещане, че не сме любими, бихме могли да сме изтощени или разколебани да допуснем някого близо до себе си.

Способността да потърсим и да разберем през какво учене и адаптации към заобикалящата ни среда сме преминали, и какви психични защити са ни помогнали да се развиваме, може да преобрази взаимоотношенията с важните за нас възрастни и конкретно с нашите романтични партньори. Би могло да е полезно, за да си обясним страховете, които преживяваме в интимността, в несигурността ни около срещите, в склонността ни да се отдръпваме или в отчаянието ни към някого, който се отдалечава от нас. Може да ни помогне да разберем защо реагираме към определено поведение на половинката ни, защо водим битки по определени въпроси и защо ни е трудно да се доверим или да останем уязвими.

Независимо дали сме необвързани или във връзка, възможно е да разберем нашите защитни механизми, като разгледаме историята на привързаността си и създадем последователен разказ за опита, който имаме. Като бъдем отворени към начините, по които се защитаваме и ограничаваме, въз основа на стари модели на адаптация, разкриваме възможност за себе си да създаваме нови начини на съществуване, които отразяват настоящите ни обстоятелства, а не сенките на миналото.

• СТРАХОВЕ ОТ ИНТИМНОСТ

Тъй като всички сме били наранявани по различни начини, всички имаме страхове, свързани с интимността. Въпреки че казваме, че искаме да намерим любов или да имаме дългосрочна връзка, можем да открием, че се отдръпваме по повече или по-малко фини начини, които често нямат напълно смисъл за нас. Страховете ни около любовта могат да имат много общо със страха да не бъдем уязвими и да не искаме да бъдем наранени отново. Да се чувстваш обичан в настоящето също може да събуди стари спомени за това, че не си се чувствал обичан в миналото. Това, от своя страна, може да създаде нещо като „криза на идентичността“, тъй като израза на любов на някого към нас може директно да противоречи на негативните вярвания, които сме изградили за себе си през целия живот.

Дори, когато изпитваме радостта от влюбването, често чувстваме страх от нещо дълбоко и не напълно разбрано, което е предизвикано вътре в нас. По-често не осъзнаваме или не желаем да се изправим лице в лице с тези страхове. Вместо това започваме да забелязваме, че ставаме малко по-критични към партньора си или несигурни във връзката си. Можем да се почувстваме принудени да се отдръпнем от него или, че той ни поставя на разстояние. Независимо дали се отдръпваме или чувстваме, че сме поставени на разстояние, създаваме дистанция, която, макар и вероятно неприятна, всъщност ни е позната въз основа на личната ни история. По всяка вероятност не го осъзнаваме, но действаме мотивирани от страх, който ни казва, че ще бъдем в по-голяма безопасност, ако не позволим на друг човек да се доближи твърде много.

• ВЛЕЧЕНИЕТО ДА ПРИБЕГНЕТЕ ДО ФАНТАЗНО СВЪРЗВАНЕ

Когато сме влюбени, обичайно сме най-отворени и въодушевени. Осъзнаваме, че сме цялостна и независима личност, която се сближава с друга цялостна и независима личност, склонни сме да поемем повече рискове и да бъдем по-щедри към партньора си. Във връзката можем да почувстваме, че растем – както в любовта си един към друг, така и в себе си. Една перспектива на пълноценна двойка е тогава, когато израстването продължава и се развива заедно с връзката, но често с напредването ѝ започваме да губим чувство за автономност, както и за отношението помежду ни. Когато това се случва, преживяваме себе си като продължение на нашия партньор или нашия партньор като продължение на себе си. Така рискуваме да свием световете ни, и да се затворим все повече, да изпаднем в рутина и да спрем да споделяме с любимия си човек по присъстващ и личен начин.

Когато една двойка навлезе във „фантазно свързване“ – илюзия за отношение, партньорите започват да заменят любящите жестове, интимността, желанието помежду им с псевдо-независимост и общата форма на това да бъдеш в двойка. Практичността и рутината остават, но оживлението започва да изчезва. Жестове към любимия ни човек, които той или тя би възприел като желание и внимание, нежността и времето, за да се поинтересуваме как е, са средството, чрез което да избегнем фантазната връзка. За да постигнем баланс между щастието на партньора ни и нашето собствено, е необходимо да продължим да правим онова, което ни носи усещане за живот и влюбеност, като заедно с това не спираме да опитваме нови неща – самостоятелно и в двойка.

Да открием по какви начини сме заменили истинските актове на любов с илюзията за безопасност, идваща с фантазията да бъдем едно цяло с партньора си, помага да се върнем към виждането, че той или тя е човек, отделен от нас самите и да го оценим за това, което носи в живота ни. Така създаваме възможност да почувстваме реципрочен обмен на любов и уважение, който подобрява връзката и засилва чувството кой е всеки от нас като самостоятелна личност.

*Текстът е адаптиран превод на публикация (https://www.psychalive.org/staying-in-love-while-staying-yourself/) в Psychalive.