+359 877 508 700         info@vesta.help        гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 429, партер вход 4                 

Психология на възрастните, които са контролирани от родител*

Parental Control

Когато динамиката на детството се разиграе в зряла възраст, интимният партньор може да се окаже въвлечен в нея.

 

Акценти в текста:

  • Конфликтът, свързан с конкурираща се лоялност, е дисфункционална семейна динамика при мъже, които не са преживели психологично отделяне от майките си.
  • За да имате интимна връзка, основана на сигурна привързаност, като възрастен, трябва да настъпи развитиен преход, при който интимният партньор замества майката като основен обект на привързаност.
  • Емоционалната манипулация в детството може да създаде психологична уязвимост, която да повлияе върху взаимоотношението на романтична привързаност при възрастните.

 

Когато общуваме като възрастни с нашите родители, семейната динамика от детството лесно се актуализира и повтаря, като въвлича в себе си – с цялата палитра от чувства – нас и интимните ни партньори често, създавайки ситуация на конфликт. Особено токсична динамика на конкурираща се лоялност се разиграва между определени мъже и техните майки и внася хаос в интимните връзки на мъжете, възпрепятствайки възможността те да изградят нова зряла връзка на привързаност. Как се разгръща този сценарий и какви са последващите ефекти в романтичните отношения на мъжа зависи от степента на психологичното му  „отделяне“ от фигурата на майката и дали той е съумял да създаде сигурни граници около партньорските си отношения и новото си семейство, като остане във връзка на привързаност със съпругата си, вместо с майка си.

МАЙКИТЕ И ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА

Майката на Райън беше известна с това, че го караше да се чувства виновен как разпределя времето си, обвиняваше го, че я е изоставил и насочваше омраза и обвинения към съпругата му Даниел. Загубата на нейната власт над Райън, когато той по подходящ начин прехвърли лоялността си към своята съпруга, беше най-голямата заплаха за чувството ѝ на сигурност и контрол.

Връзката на лоялност обикновено е част от спектър на дисфункционална семейна динамика. Специфична вариация може да възникне при майки, които имат история на неразрешена травма, загуба или несигурна привързаност към собствените си майки. Това може да доведе до паралелен и компенсаторен стил на привързаност към техните деца, като при този сценарий често в партньорството, което синовете изграждат със своите интимни партньорки, липсва връзка и отношението е наситено с негодувание.

Без да осъзнават, майките с трудна история могат да разчитат на детето си за емоционална грижа и несъзнавано, чрез него, да компенсират преживени в детството си загуби.

Неразрешените въпроси от собственото детство на майката, особено отнасящи се до раздяла и загуба, могат да повлияят на качеството на привързаност с техните деца, като възпрепятстват способността на майките да разпознават и да откликват на психологичните потребности на детето, и да са по-склонни да пренебрегнат тях, пред своите собствени потребности за валидиране и сигурност, които се оказват ръководещи взаимодействието между тях и детето (Sroufe, 2005).

„ДОСТАТЪЧНО ДОБРА МАЙЧИНА ГРИЖА“

Достатъчно добрата майчина грижа е танц на забелязване и настройване към индивидуалния ритъм на детето, и заедно с това интуитивно приспособяване, така че майката да съумее да откликне на променящите се негови потребности, в зависимост от необходимостта – като остава близо или пък е на разстояние, като поощрява или остава неутрална. Този процес започва в ранна детска възраст. Здравословната връзка на привързаност с майката трябва да бъде достатъчно сигурна, така че да позволи на детето да се отдели безопасно, като майката се „съгласи“ да не го привлича обратно под заплахата на гневни чувства, насочени към него, оттегляне или провокиране на преживявания, свързани с вина и срам.

ЕМОЦИОНАЛНА МАНИПУЛАЦИЯ В ДЕТСТВОТО И ПОСЛЕДВАЩА ЕМОЦИОНАЛНА УЯЗВИМОСТ

Задържането на обичта и студенината в отношението майка-дете се преживява от децата като изоставяне и дълбоко отхвърляне на тяхната същност, разкъсвайки връзката на привързаност, така важна за преживяването на сигурност и за психичното оцеляване. Предвид значимостта си, тези реакции са мощни наказателни сили на контрол, които оформят ранното развитие, създавайки постоянна психологична уязвимост в детето. Освен това те действат невидимо и се предават и приемат несъзнавано в танца на взаимодействие между майката и детето, усложнявайки влиянието си върху емоционалността на детето.

СЪПЕРНИЧЕСТОВТО И НЕОБХОДИМОСТТА ДА БЪДЕШ ПЪРВИЧЕН ОБЕКТ НА ПРИВЪРЗАНОСТ

Когато едно момче порасне и създаде собствено семейство, майка с тревожен, несигурен стил на привързаност може да се почувства застрашена и да откаже да се оттегли, имайки скрита потребност да остане първичен обект на привързаност. Тази потребност на майката може да не бъде явна до тогава, докато порасналият мъж не срещне интимна партньорка и не ѝ посвети вниманието си, позволявайки по този начин съперник да влезе на сцената на отношението между него и майка му. Създалата се ситуация след това се отиграва по драматичен начин, често по време на семейни събирания, когато майката настойчиво, но неизказано, има изискване и очакване за „лоялност“ (изключителна обич) от сина си и по този начин се конкурира с неговата партньорка и потребностите на новото му семейство.

ЗАЩО МЪЖЕТЕ ОСТАВАТ „ЛОЯЛНИ“ КЪМ МАЙКИТЕ СИ

Пораствайки, Раян се адаптира, като на несъзнавано ниво замества автентичната връзка със себе си с „ориентиран към другия“ стремеж, така че да избегне възможни конфликти. Реакциите му, включително и след като вече беше семеен, продължиха да бъдат инстинктивни, провокирани от страх и ужас, свързани с възможността да срещне неудовлетвореността и гнева на майка си. Когато тя беше ядосана или наранена, чрез процес на проективна идентификация, той поемаше чувствата ѝ като свои собствени, преживявайки тежестта на нейната празнота и чувствата на вина, срам и лошотия, които тя проектира върху него, когато той се осмелява да се отдели и да има свой собствен ум.

ПРОЕКТИВА ИДЕНТИФИКАЦИЯ И СПОДЕЛЕН ЦИКЪЛ НА ЗАБЛУДА

Проективната идентификация е несъзнаван психологичен процес във взаимоотношенията, при който отречените чувства на един човек се прехвърлят в другия. Получателят се идентифицира с тези чувства, сякаш са негови собствени, така че и двамата участници влизат в споделен цикъл, обърквайки чии чувства чии са.

В този случай Райън преживява гневните обвинения на майка си за изоставяне като емоционална истина, чувствайки се потиснат, обзет от вина и ядосан на себе си, че не се грижи за нея. (Тук е важно да се отбележи, че този „емпатичен“ резонанс често е неточен и преувеличава това, което другият човек, който има различен психологичен състав и твърда защита, всъщност преживява или би почувствал).

ЗАБРАНЕНО: ОТДЕЛЯНЕ, АВТОНОМНОСТ И СОБСТВЕНО „АЗ“

Никой не е бил на разположение, когато Райън е растял, за да му помогне да разбере какво се случва или да му даде безопасно пространство да изпита собствените си чувства, които с времето са се превърнали в недостъпни и невъзможни за осъзнаване и осмисляне.

Без децата да бъдат подпомогнати от първичния грижещ се друг да формулират с думи и емоционален отклик своите  преживявания и тези на другите, те са силно ограничени във възможността да развият чувство за самите себе си или селф.

Този селф притежава вътрешната мъдрост, за да ни помогне да преценим какво се случва във взаимоотношения, да вземаме решения, които са пълноценни за самите нас и да отглеждаме собствените си деца (Siegel and Hartzell, 2018). Важно е, че стабилното чувство за себе си ни осигурява необходимото скеле за взаимност с нашия интимен партньор.

НЕПРЕДНАМЕРЕНО ТАЙНО СПОРАЗУМЕНИЕ

В случаи като този на Райън, сливането с майката и липсата на здравословна граница е толкова цялостно и несъзнавано, че мъжете са силно възпрепятствани във възможността да осъзнават източника на своето негодувание, лесно го изместват върху своята партньорка, обикновено по-безопасна посока за гневните чувства в сравнение с фигурата на майката. Този модел води до непреднамерено тайно споразумение с майката, което често е в основата на несполучливия брак, докато мъжът не съумее да признае своя неизразен конфликт с нея и да разпознае, че тя е източникът на гнева му. Продължаващата неспособност на мъжа да признае, че гневът му е насочен към фигурата на майката, е още един аргумент, че първоначалната, някога адаптивна, стратегия за оцеляване на мъжа, предназначена за защита от наказателното чувство, актуализиращо се във всяка емоционална раздяла с нея, все още влияе.

Райън трябва да се отдръпне и да види какво наистина се случва, за да се освободи от проекциите на майка си и да избере съпругата си за свой първи партньор в живота, без да се страхува от възмездието на майка си.

НАДЕЖДА И ПОДКРЕПА ЗА ДВОЙКИ

Когато хората осъзнаят, че чувствата им са повторно преживяване на психологична динамика, част от миналия им опит, те могат да развият смелост да поставят граници.

 

*(текстът е превод на публикация в Psychology Today)

 

Равенство между половете

Възпитанието на децата към уважение и равенство между половете е превенция на домашното насилие и насилието над жени

Неравенството между половете има влияние както на индивидуално, така и на обществено ниво – винаги е свързано с увеличена степен на агресия и по-висок риск

Вижте Повече »
email-symbol

Запазете час за своята консултация!

Изберете консултация, която желаете и ден, който Ви е удобен, оставете своето име и телефон и ние ще се свържем с Вас.