Склонни сме да проектираме, защото носим в себе си черта или желание, които е трудно да признаем и да приемем като свои. За да общуваме с грижа, уважение и чувствителност към личността и емоционалния свят на човека отсреща и да умеем да преценяваме формата и съдържанието на такъв тип нагласа към комуникацията в зависимост от социалната ситуация, в която се намираме – лична или формална, почиваща на йерархични или равнопоставени отношения, в роля на лидер, на авторитет или на някого, който е в процес на учене и развитие, е необходимо високо ниво на осъзнатост за собствения вътрешно-психичен свят. Колкото по-малко познаваме себе си, толкова по-склонни сме да смесваме границите в различните социални ситуации и да проектираме върху другите хора, търсейки как да съвместим желанието си за общуване, принадлежност, близост и непрекъснатата, преследваща тревога, че сме твърде уязвими и трябва да се защитаваме. Сигурно ще се запитате – как е възможно човек да бъде част от, докато се пази? – Да, това е противоречие, емоционален конфликт и един от начините, чрез които успяваме да се защитим от напрежението и трудните чувства на този конфликт, е несъзнаваната реакция на защита чрез проекция.
В ОПИТ ДА ПОСТАВИМ ПРОЕКЦИЯТА НА ФОКУС
По-често чуваме, че човек проектира своите нежелани, нехаресвани или негативни черти и желания, но е важно да кажем, че се случва и обратното – могат да бъдат проектирани желани, харесвани и позитивни качества. Причината, поради която се случва проекцията, не е, че нещо е „лошо“ или „хубаво“, а че нещо е трудно да бъде разпознато, назовано и прието като мое, затова се „дава“ на другия. Във всеки от случаите ние защитаваме чувството за себе си или самочувствието си – за да не изпитваме непоносим срам, вина, неудобство, тревога, несигурност или други трудни чувства, отказваме да поемем отговорност за най-личните си желания и преживявания. Когато проектираме нещо „лошо“ ние се защитаваме, като казваме „не съм аз лошия, ти си“, защото имаме несъзнавана трудност да разкрием, че понякога не можем, не знаем как, не сме достатъчно успешни или справящи се и имаме нужда от помощ, от сътрудничество с някой друг. Когато проектираме нещо „хубаво“, правим същото – казваме: „не съм аз добрия, ти си“, защото имаме трудност да почувстваме и да признаем, че има неща, които можем, знаем, с които се справяме и, че в някои ситуации това би могло да се случва по-успешно в сравнение с друг човек. И в двата случая използваме избягващо поведение, така че да не се конфронтираме с неудобни осъзнавания, като по този начин възпрепятстваме развитието и съзряването си. Човекът, който проектира, се лишава от качествата, които му принадлежат и ги „дава“ или предвид несъзнавания характер на проекцията е по-точно да се каже „вижда“ в хората, структурите, институциите и идеите, които го заобикалят. Ние реагираме несъзнавано към другите въз основа на собственото ни болезнено минало и трудни чувства, които не сме адресирали, като по-този начин отчуждаваме себе си, независимо дали поради това, че осъждаме остро другите или им приписваме всички позитивни и вдъхновяващи качества, издигайки ги в идеал и, посочвайки себе си като недостойни да бъдем част от общуването с тях. Както виждаме, проекцията се основава на черно-бяло мислене и разбиране за „добро“ и „лошо“.
ПРИМЕРИ ЗА ПРОЕКЦИЯ
Преди да опитаме с примери, нека обобщим какви са формите на проекция. Хората могат да:
- приписват свои неприятни характеристики на някой друг.
- приписват свои положителни характеристики на някой друг.
- предпоставят, че други хора споделят същите вярвания, нагласи и ценности като собствените.
- предпоставят, че другите хора имат същите умения и способности като собствените.
Проекциите могат да се случват по много и разнообразни начини в зависимост от човека и ситуацията – могат да са изолирано явление, с фино проявление, обичаен модел на отношение с другите, с рязка проява или да флуктуират, в зависимост от обстоятелствата. Следващите примери са опит за онагледяване на защитата чрез проекция:
- Проекция в интимните отношения:
В романтичните отношения могат да бъдат проектирани болезнени емоции от отношенията с близките в биологичното семейство или от преживявания с предходен партньор. Например, ако една двойка има един и същи, повтарящ се спор, защото единият от партньорите се чувства объркан относно възгледите си по съответния проблем, тогава можем да предположим, че се случва проекция на гняв. С този пример можем да си дадем сметка колко сложен е процесът на проекция: дали проектира този, който е объркан във възгледите си и не взема решение или проектира другият, който въпреки несигурността на партньора си по дадения въпрос, отказва да вземе решение за себе си и продължава да участва в съответния проблем, или проекцията е двупосочна и именно затова проблемът се повтаря.
- Проекция в работна среда:
Проекцията в работна среда може да звучи така: човек приема, че това, което е важно за него, е еднакво значимо и за колегите му. Следователно, този човек вярва, че другите имат същите ценности и цели и приема, че те трябва да работят и да се държат като него. Така, ако човекът е на ръководна позиция, рискува да пренебрегне идеите, приоритетите и качествата на другите, като по този начин, по всяка вероятност, ще провокира недоволство и липса на мотивация у тях или, ако човекът е служител – рискува да влоши отношенията с колегите си и да се окаже в конфликт с тях или в изолация.
- Проекция в приятелските отношения:
Един несъзнавано несигурен човек може да обвини приятеля си, който харесва да общува често и отблизо, че е твърде обсебващ и взискателен или пък лесно да изпитва силно разочарование от поведението му, например като избухва гневно, ако се случи въпросният приятел да закъснее за уговорена среща.
- Проекция в родителството:
Родителите могат несъзнавано да проектират собствените си страхове и несигурност върху децата си. Например, родители, които се чувстват неудовлетворени от себе си и неуспешни, могат да проектират тези черти върху детето си, като твърдят, че е глупаво да преследва мечтите и желанията си. Родители, които се чувстват много несигурни, могат несъзнавано да предават на детето си, чрез грижата за него и поведението си, че светът е опасно място, и че детето трябва непрекъснато да внимава и да се пази.
КАК ЧОВЕК МОЖЕ ДА СПРЕ ДА ПРОЕКТИРА
Това е трудно, защото, както няколко пъти стана въпрос, този процес е несъзнаван. Повишаване на самосъзнанието за себе си и емоционалния ни свят, в съвместна работа с психотерапевт, е начин, който в най-голяма степен би могъл да помогне за справяне с интензивните проекции и за постепенното изграждане на по-удовлетворяващи и спокойни взаимоотношения.
Ето още няколко идеи:
- Обръщайте внимание на реакциите на другите:
Повишаване на самосъзнанието за себе си включва задълбочаване на собствените възприятия за това как другите реагират на вашите действия, думи и вярвания, например – изглеждат ли изненадани, объркани или наранени? Можете да използвате всяка социална ситуация, за да изследвате отношенията си с другите и да ги опознаете. Бъдете отворени към техните чувства и идеи, като ги слушате активно, когато споделят с вас. Колкото по-задълбочено чувате наистина тях, толкова по-малка е вероятността трудните ви емоции да изплуват и да се намесят в настоящите ви взаимоотношения.
- Забавете реакциите си:
След като разберете кога проектирате и откъде могат да идват вашите вярвания, думи и действия, бихте могли да започнете да реагирате по-обмислено в комуникацията с другите. Забавете реакцията си по време на конфликти и се уверете, че вие и другият човек разбирате добре какво всеки от вас има предвид. Отдръпнете се от труден разговор, за да си дадете време и пространство да помислите. Наблюдавайте конфликта си обективно – потърсете конкретни доказателства, описващи реалността, вместо да оставите пространство на емоционалните се и нерационални реакции, стремете се съзнателно да избирате своя отговор.
*Източници:
https://www.talkspace.com/blog/projection-defense-mechanism/
https://www.choosingtherapy.com/projection/