Как перфекционизмът увеличава тревожността и отлагането*

7 негативни последици от перфекционизма

Основни точки:

• Същността на перфекционизма е илюзията, че нищо няма стойност, ако не е съвършено.
• Социалните медии могат да засилят стремежа към перфекционизъм, заливайки с измамни представи за външния вид, постиженията или начина на живот на другите.
• Ограничаване на перфекционизма може да бъде постигнато чрез признаване на собствените усилия, спазване на крайни срокове и ограничаване на социалните медии.

Художник, който страдаше от своя перфекционизъм, се свърза с мен за консултация. Обясни, че от много години работи в студиото си върху скулптури и картини. В редките случаи, когато позволявал на другите да видят работата му, те били изумени от красотата на творенията му. Въпреки това, той отказал да споделя изкуството си публично.

„Не е съвършено!“ – обясни той, докато очите му се разширяваха от раздразнение. „Ако нещо не е съвършено, просто не мога да позволя на света да го види.“

Защо този човек беше в кабинета ми? – Преживяваше инвалидизираща тревожност, проблеми със съня, главоболие, болки в гърба, натрапливи мисли и гняв. Неотдавна беше унищожил с чук скулптура, над която e работил с отдаденост и желание, повече от шест месеца.

Трудностите на художника показват възможните сериозни последствия от перфекционизма.

НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПЕРФЕКЦИОНИЗМА

Съвършенството може да изглежда благородно, но когато се преследва с натраплива упоритост, обикновено води до повече затруднения и вреди, отколкото до добри неща. Нека погледнем към 7 възможни последствия от перфекционизма:

1. Стрес: стремежът към съвършенство създава могъщ психичен натиск, който може да предизвика психосоматични симптоми като хронична умора, тревожност и безпокойство.
2. Отлагане: крайните срокове изтичат, но нищо от свършеното не е достатъчно добре, за да бъде предадено. Не успявате да завършите проектите си и никога не сте доволни от работата си. Когато тези преживявания упорстват и удовлетворението остане недостижимо, обикновено резултатът е напълно изоставяне на усилията.
3. Разочарование: самочувствието е силно засегнато от толкова много незавършени задачи и критични мисли.
4. Самокритика: непрекъснато се обвинявате. Непрестанната самокритика подхранва тревожността и преживяването за безнадеждност.
5. Сравнение и отчаяние: сравнението с другите по-често е негативно. В ума си винаги сте този, който е встрани или изостава, така че никога не получава признание. Силно желаете внимание и похвали, но оставате в сянка.
6. По-малко креативност: трудно е човек да бъде креативен във враждебна среда – особено, ако основният източник на враждебност произлиза от вътрешните критици. Креативността започва да се избягва, защото чувството е, че не е възнаградена и стремежът към нея става все по-болезнен.
7. По-ниска амбициозност: завършените задачи и постиженията насърчават амбициозността, страстта и вдъхновението. Перфекционизмът изчерпва тези стремежи.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ПЕРФЕКЦИОНИЗМА

Същността на перфекционизма е в илюзията, че нищо няма стойност, ако не е съвършено. Опитайте следващите стъпки, за да се освободите от оковите на перфекционизма и измамното убеждение, че съвършенството е единствената ви цел.

• Изключете се: потреблението на медии може да ви изпълни с нереалистичен стремеж как трябва да изглеждате, какви доходи е необходимо да имате, къде трябва да живеете и т.н. Целият свят на „трябва“ ще се отрази негативно върху образа на тялото ви, на настроението ви и на почтеността ви.
• Придържайте се към крайните срокове: пропускането на крайни срокове може да има силно негативен ефект върху самочувствието ви. Стремете се да определяте реалистични крайни срокове и направете всичко възможно, за да ги спазите.
• Награждавайте се: празнувайте успехите си и направете нещо специално за себе си.
• Осмелете се да погледнете несъвършенството: грешките често могат да се окажат по-добри от първоначалния замисъл. Позволете си гъвкавост и свобода, за да изследвате, без стремеж за съвършенство.
• Четете биографии: много биографии разказват историята на изключително успешни хора, които дълги години са преживявали отхвърляне, критика и провал. В край на сметка: грешките и неуспехите са част от процеса на успех.

(*) Текстът е превод на статия, написана от психотерапевтът Шон Гроувър за Psychology Today.