Тялото е нашата необходима „обвивка“, за да бъдем цели. Докато живеем, се намираме в непрекъснато отношение с него, а често подценяваме значението му и го приемаме за даденост, поне дотогава, докато то не ни застави да му обърнем внимание. Или пък обратно – изключително съсредоточени сме върху него. Постоянно проследяваме дали диетата, която вчера сме започнали, вече ни е направила три килограма по-малко, следим изкъсо крачките и калориите си в телефона, опитваме се да разпънем часовете на така или иначе динамичното ни ежедневие, за да стигнем до интензивната тренировка във фитнеса или до следващите козметични процедури, а ако не успеем, се чувстваме напрегнати, грозни и виновни. Не рядко се срамуваме от външния си вид, крием се зад дрехите и ни е трудно да приемем комплимент, защото нашият поглед гледа в криво огледало. Сякаш живеем в крайностите и се оказва трудно да открием хармонично отношение между грижата за нашето тяло и чувството на спокойствие и удовлетвореност, докато живеем с него и в него. Ако погледнем отстрани, изглежда, че си служим с тялото като с инструмент или се отнасяме с него като към неодушевен обект, който можем да манипулираме и модифицираме безкрайно като пластилин, без да си даваме сметка за неговия образ в нашия ум.
КАКВО Е ОБРАЗ НА ТЯЛОТО
Образът на тялото е сложно и многопластово понятие. Ако опитаме да кажем накратко – това е начинът, по който човек живее в тялото си и, по който вярва, че другите възприемат външния му вид. Образът на тялото ни започва да се развива от ранна детска възраст и макар с достигане на зрелостта да придобива известна устойчивост, остава динамичен и може да се променя с течение на живота. Влияние върху него оказват първоначално поведението на близките хора – родители и други възрастни, които полагат грижи, по-късно социо-културния контекст, в който човек живее, както и връстниците и приятелите. Образът на тялото се състои от четири аспекта, които си взаимодействат калейдоскопично, изграждайки картината, която имаме за него в ума си:
- Аспект, свързан с когнитивни модели и вярвания за тялото или начинът, по който човек мисли за него.
- Аспект на възприятие за формата и размера на цялото тяло и неговите части или начинът, по който то е виждано.
- Афективен аспект – чувствата и емоциите, които се пораждат, когато човек гледа (оглежда) тялото си или начинът на преживяване на тялото.
- Поведенията, с които човек се ангажира като резултат от образа на тялото си или – поведенческият образ на тялото.
В зависимост от начина, по който се разиграват четирите аспекта в нашите вътрешни преживявания, образът може да бъде реалистичен, съответстващ на актуалния размер и форма на тялото и по този начин предизвикващ по-малко тревога и трудни преживявания, или пък да бъде нереалистичен, изопачен и свързан с негативен образ на тялото.
НЕГАТИВЕН ОБРАЗ НА ТЯЛОТО
Негативният или наричан още изкривеният образ на тялото е чувството на неудовлетвореност от начина, по който ние и другите възприемаме тялото си. Сложно е да се отговори еднозначно какви могат да бъдат причините, които водят до такъв негативен образ, но ето няколко фактора със значително влияние:
- Опит от ранните години на детството – обзор на научни изследвания дава информация, че родителите могат да влияят на образа на тялото, който децата им си създават както директно, чрез коментари и критики за теглото и външния вид, така и индиректно, чрез своите хранителни навици и отношение към собственото си тяло и външен вид.
- Медиите – те често създават нереалистични стандарти за външния вид, налагани от реклами на дрехи и козметика, промотиране на разнообразни козметични процедури, които да подобрят или коригират тялото и други. Научни изследвания ни дават информация, че тези идеали влияят – постепенно хората ги възприемат, започват да се сравняват с тях и да преживяват неудовлетворение и разочарование от непосилната задача да постигнат съвършенството на предлаганите форми и размери.
- Коментари за тялото и външния вид, направени от приятели или други важни хора – обикновено тези коментари са провокирани от социо-културни стереотипи, свързани с размера и формата на тялото, атлетичността и физическите способности, облеклото, цвета на кожата, пола, възрастта и други. Обикновено общественият натиск стереотипите да бъдат удовлетворени е значителен, но не всеки човек може да се чувства пълноценен пред задължението да удовлетвори социо-културните очаквания. Те, също така, са силно динамични и непрекъснато променящи се и е предизвикателство да бъдат догонвани.
- Травма или преживяно насилие.
ВРЪЗКА МЕЖДУ ОБРАЗА НА ТЯЛОТО И ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ
Нашето Аз и личността ни се раждат от усещанията, получени чрез тялото в контекста на взаимоотношенията ни с другите – първоначално най-близките възрастни, които полагат грижи, и постепенно все повече хора. Ето защо развитието на самооценката, силното чувство за идентичност, способността за удоволствие и за емоционална връзка със себе си и другите са свързани с приемането на тялото. Интегрираният му образ създава възможност да живеем през перспективата за удоволствие, да бъдем удовлетворени от начина, по който се чувстваме в кожата си и да обръщаме внимание на външния си вид с грижа, вместо с тревога и стремеж към преобразяване. Разминаването между вярванията ни за начина, по който трябва да изглеждаме, и възприятието ни за това как изглеждаме, предизвиква трудни емоции и дистрес, които са предпоставка за влошено психично здраве. В следващи публикации предстои да обърнем отблизо внимание на хранителните разстройства и на дисфорично разстройство на тялото – тясно свързани с начина, по който мислим и преживяваме тялото си.
*Източници:
https://www.healthline.com/health/negative-body-image#helpful-tips
https://renfrewcenter.com/body-image-issues-causes-warning-signs-improving-body-esteem/
https://www.eatingdisorderhope.com/information/body-image