Какво е парентификация или “дете, поставено в ролята на родител” – част 1

Парентификация е думата, използвана на английски език (“parentification”), за ситуация, в която ролята между родител/родителите и детето е разменена, в превод „парентифицирано дете“ е  „дете, поставено в ролята на родител“. Парентификацията е токсична семейна динамика, за която се говори рядко и дори се възприема като норма в някои култури. От научни изследвания черпим информация обаче, че когато децата порастват в такава среда, има сериозни последици за тяхното психично здраве и благополучие, тъй като те встъпват в ролята на грижещ се за семейството, закрилник или медиатор в него – отговорности, присъщи на възрастен човек, който е изградил своите умения и психични ресурси, за да се заеме с тях. През 2007 година психологът и изследовател Лиза Хупър, заедно със свои колеги, дефинира термина „парентификация“ по следния начин:

„Нарушаване на границите между поколенията, което показва функционална и/или емоционална смяна на ролите, при която детето жертва собствените си нужди от грижа, внимание, успокоение и напътствия, за да се приспособи и да се грижи за логистичните и емоционални нужди на своя родител или родители, на брат или сестра.“ (Hooper, 2007b, p.323).

В обичайния ход на живота родителите дават своята безусловна обич и грижа, а децата ги получават. Когато децата се чувстват емоционално сигурни и получават грижа за физиологичните си нужди (например храна, дом, структура на ежедневието), тогава те са свободни да използват енергията си, за да порастват, учат и съзряват.

Съществуват два вида парентификация:

• Емоционална парентификация: децата, които преживяват емоционална парентификация, са поставени в ситуация, в която те чувстват като свое задължение или грижа да чуят тревогите и разочарованията на родителя си или трудностите във взаимоотношенията му и да го успокоят, или да му дадат съвет; да утешат братята или сестрите си в трудни моменти; или да разрешават спорове в домакинството и да се справят с трудни емоции на възрастните. Когато родителите откриват своя емоционален свят пред детето си не с внимание и грижа, така че да споделят опит и да му помогнат да учи и да се справя със своите емоционални предизвикателства, а очаквайки на свой ред успокоение и подкрепа, винаги е твърде високо очакване към младата и все още крехка психика на детето. Ето един пример: родител закъснява с 30 минути, за да вземе детето си от детска градина или от училище. Когато най-накрая пристига, казва: „Имах ужасен ден! Шефът в работата ми беше недоволен и ми крещя, а след това и огромно задръстване“. Ако детето не реагира с разбиране или съчувствие, а изрази своите страх и притеснение, че родителят закъснява или на разочарование, то бива порицавано например така: „Аз правя всичко за теб, а ти си недоволен/недоволна. Дори не знаеш какъв ден имах!“ Резултатът е, че страховете и тревогите на детето остават непосрещнати, и то започва да потиска или пренебрегва своите чувства, така че да бъде „добро“ и харесвано от своите родители.
• Инструментална парентификация: тя се случва, когато детето е ангажирано с „функционални отговорности“ или казано по друг начин – физически труд и подкрепа у дома, например: домакинска работа – готвене, чистене; труд в помощ на семеен бизнес; грижи за братя и сестри – хранене, преобличане, взимане от детска градина/училище, гледане и други задачи, които обичайно са на възрастните. Необходимо е обаче разграничение кога отговорностите, с които децата са ангажирани, са здравословен начин те да се учат как да се грижат за себе си, а постепенно и за околната си среда, и кога се съотнасят към „инструментална парентификация“. Можете да потърсите отговор чрез въпросите:

• Кои нужди биват посрещнати или удовлетворени?
• Подходящо ли е съответното очакване/отговорност за възрастта на детето?

Когато „функционалните отговорности“ не посрещат или удовлетворяват нужди на родителя или родителите, а имат за цел да научат детето на самостоятелност и грижа – за себе си и околната му среда и, когато са съобразени с възрастта и зрелостта му, тогава те могат да бъдат здравословни.

НАСИЛИЕ ЛИ Е ПАРЕНТИФИКАЦИЯТА И МОЖЕ ЛИ ДА БЪДЕ ТРАВМИРАЩА

Парентификацията е форма на емоционално насилие и нарушаване на границите. От предходни дискусии в блога ни знаем, че емоционалното насилие е невидимо, ето защо парентификацията е трудно разграничима от участниците в нея – родителите я възприемат като здравословна грижа, а детето – като своя съответна отговорност. Тя не е акт на злонамереност или умишлена вреда в отношението на родителите към децата, а обичайно резултат от недостатъчна зрялост и емоционална ограниченост на родителите. Незрелите родители не са „лоши хора“, а деца, живеещи в телата на възрастни и във връзка с това имат ограничени възможности. Емоционално зрелите родители могат да обичат децата си с либерална и консистентна обич и внимание, с емоционална откритост, толеранс към грешките и пространство за любопитство и експериментиране. Те съумяват да изобретят пълноценен подход, така че да служат като модел за смелост, емпатия, баланс и състрадателност на децата си. Родителите, които не са постигнали своята емоционална зрялост, често са нестабилни и противоречиви в посланията, които отправят към децата си, наказващи, контролиращи и неспособни да отделят своите желания и необходимости от живота на детето си. В ситуацията на парентификация не става въпрос за това, което е казано, а за онова, което не е било казано на детето, поставено в ролята на родител – насърчаващият и предоставящ чувство за сигурност родителски отклик, утвържденията, похвалите; не става въпрос за това, което е било направено, а за онова, което не е било направено към детето, поставено в ролята на родител – отсъствие на физическо и емоционално присъствие, качествено време заедно – разговори, забавления, семейни ритуали, интелектуална стимулация.

КАКВО ПРОВОКИРА СИТУАЦИЯТА НА ПАРЕНТИФИКАЦИЯ ИЛИ ЗАЩО ТЯ СЕ СЛУЧВА

Не винаги възрастните са готови да посрещнат или изправени пред трудна ситуация да удържат ролята си на родители и да се грижат за физическите и емоционални нужди на децата си. Тогава един от възможните изходи е детето да поеме ролята на грижещ се, за да съхрани целостта и функционирането на семейството.

Ето някои от обстоятелствата в живота на родителя или родителите, които могат да създадат или в даден момент да предизвикат ситуация на парентификация:

• пренебрегване, неглижиране или малтретиране в собственото семейство на родителя, когато той е бил дете.
• психично заболяване.
• разстройство, свързано с употреба на алкохол или наркотични вещества.
• човек със сериозно заболяване в семейството, за когото родителя/ите трябва да полага/т грижи.
• финансови затруднения в семейството.
• внезапно тежко събитие, с което родителя/родителите е необходимо да се справят.

Възрастните, които въвличат или са склонни да въвлекат децата си в ситуация на парентификация, се затрудняват да осъзнаят това и вярват, че правят всичко по силите си, за да се грижат пълноценно. Обикновено самите те имат необходимост от грижата и подкрепата на друг, за да съумеят да се справят с трудностите си и да поемат отговорностите си като родители. В семейства, в които се разиграва динамика на парентификация, децата обикновено са обект на интензивен емоционален контрол от родителя/родителите. За възрастните този контрол отново е незабележим и служи, макар по един непълноценен начин, да запазят авторитета си и да нормализират дисфункционалната динамика в семейството. Част от мотивацията и вярванията, които ръководят възрастните, въвличащи детето си в ситуация на парентификация, могат да звучат ето така:

• родителите заслужават респект, просто защото са родители.
• децата не заслужават да бъдат чувани или уважавани, само защото са децата и „не разбират“.
• послушанието прави детето силен и устойчив човек.
• вниманието към чувствата и разговорите за тях правят човек слаб, неустойчив, разглезен и могат да бъдат разглеждани като ненужни, загуба на време или признак на слабост. Начинът, по който някой се държи е много по-важен от начина, по който се чувства.
• Родителите са винаги прави, не допускат грешки и във връзка с това няма необходимост да изразяват съжаление или загриженост за ситуации, в които са сбъркали или не са били прави.
• Дългът и обичта са взаимосвързани: изпълнението на дълга поражда обич и обратно – неизпълнението на дълга означава липса на обич и заслужава наказание.

В тази седмица потърсихме отговор на въпроса какво е парентификация, като опитахме да преминем отвъд дефиницията и да се доближим повече до динамиката на това отношение между родител и дете. Следващата седмица ни предстои да изследваме темата за „дете, поставено в ролята на родител“ от друг ъгъл, като помислим върху въпросите: как парентификацията засяга децата, по какво можем да разпознаем, че тя се случва или се е случвала и как човек би могъл да преодолее дългосрочните трудности в живота си, провокирани от този тип отношение.

*Източници:

https://eggshelltherapy.com/parentification/

https://www.parents.com/kids/development/what-is-parentification-spotting-the-warning-signs-and-how-to-let-kids-be-kids/

https://www.healthline.com/health/parentification#instrumental-vs-emotional