Как да се погрижите за себе си, ако се разпознавате в характеристиките, присъщи на хората – емпати

Както стана дума, когато разглеждахме какво означава човек да бъде емпат, централна характеристика е, че емпатите преживяват емоциите на другите като свои собствени. Тази повишена чувствителност често води до предизвикателства – индивидуални и в отношенията с другите. В следващите редове мислим по какъв начин човек, който разпознава себе си като емпат, може да се погрижи, така че способността му да чувства и преживява емоциите на другите да бъде нещо ползотворно, вместо нещо ограничаващо и нараняващо.

Граници: обичайно за емпатите е да се чувстват свръхотговорни към преживяванията и щастието на другите хора, което често означава пренебрегване на собственото благополучие и прекомерно ангажиране – или накратко трудности в поставянето на здравословни граници. В случай че хората в тази позиция потърсят помощ от специалист, биха могли да изследват различните роли и взаимоотношения в живота си, за да разберат смисъла и влиянието им и чрез това знание да изобретят възможности за установяване на здравословни граници, подкрепящи благополучието им.

Емоционална регулация: осъзнаването на емоциите и какво ги задейства създава представа за причините емпатите да поглъщат емоциите на другите. Това, от своя страна, постепенно изгражда умения за емоционална регулация и по-успешно справяне с емоционални преживявания и напрежения.

Откриване на себе си: важно е отлепването или разграничението на слоевете, повлияни от външни емоции, обществени очаквания и семейна динамика, за да може човек да открие автентичността и да укрепи идентичността си. По-дълбокото разбиране на себе си действа като основа за справяне с предизвикателствата в живота по един автентичен начин, свързан с цел и посока. Опитайте да не подхождате с оценка към емоциите – „добри“ или „лоши“, „правилни“ или „грешни“ и стремеж да запазите едните и да ограничите, изхвърлите другите. Често емоциите, в частност неприятните, възникват не, за да ни навредят, а за да ни дадат информация – за желанията ни, за отношенията, за случващото се наоколо.

Поставяне на цели и постижения: поради своята чувствителност, която прави емпатите проницателни, те имат множество таланти и умения, но поради свръхангажираност с другите, често те се оказват разпилени и неоползотворени. Ако емпатите вложат усилия, за да се научат да си поставят цели, съответстващи на автентичността и ценностите им, биха могли да трансформират блуждаещите си стремежи в действени стъпки. По този начин ще започнат да преживяват по-устойчиво успех и лична реализация, което носи чувство на признание и утвърждение, а по този начин се подсилва идентичността и способността за установяване на здравословни граници.

Изграждане и поддържане на връзки: обичайно взаимоотношенията на емпатите са сложни и наситени с предизвикателства, тъй като те жадуват за емоционална връзка, но често нещо, неясно какво, се проваля и не съумяват да я получат или пък се оказват в отношение на съзависимост, носещо напрежение и неудовлетворение. Подкрепата от психолог или психотерапевт може да помогне, така че да се изследва какво предизвиква провала и чрез това знание да се подобрят уменията за комуникация и пълноценното изразяване на нужди и граници. Вината, чувството за свръхотговорност и преживяването, че нямат право да кажат „не“, са често срещани сред емпатите и възпрепятстват възможността за баланс между това да бъдат мили и щедри и това да се погрижат за собственото благополучие. Друг познат сценарий е да заемат позиция на свръхактивност в отношенията, които изграждат – интимни, работни, семейни или приятелски, като по този начин достигат до прекомерно поемане на отговорност и усещане за еднопосочност в тях. Стремежът би бил към откриване на среда, в която емпатите  да чувстват реципрочно, с обич и подкрепа.

*Източници:

https://eggshelltherapy.com/empath/

https://www.symmetrycounseling.com/counselor/whats-the-difference-between-having-empathy-and-being-an-empath/