Без думи за емоциите

От момента, в който поемаме първите глътки въздух в живота си, ние, като хора, изпитваме безброй емоции в отговор на житейските обстоятелства – някои от тях приятни, други неприятни, объркващи или плашещи. Докато растем, в отношението с възрастните, които се грижат за нас, се научаваме да регулираме тези емоции – да ги разпознаваме, да им даваме имена и да си служим с тях в общуването. Способността да регулираме емоциите си е в основата на устойчивото самочувствие и пълноценните отношения – приятелски, партньорски, с колеги и в общности, които ни вълнуват по някакъв начин. Когато сме достатъчно свързани с чувствата си и свободни да бъдем автентични, намираме здравословен начин да изразим дори емоции, които в културата и обществото ни са неприемливи или стигматизирани. Как тогава, ако се раждаме със способността да преживяваме емоции, има хора, които се чувстват празни, объркани, откъснати и самотни? Как е възможно човек да е емоционално чувствителен и да преживява интензивно различни отношения и ситуации, но да бъде емоционално „блокиран“? Част от отговора на тези въпроси е свързан със състоянието алекситимия.

КАКВО Е АЛЕКСИТИМИЯ

Алекситимия е гръцка дума и означава „без думи за емоциите“. Среща се и като „емоционална слепота“. Човек, страдащ от алекситимия, е неспособен или преживява ограничение да разпознава, идентифицира и описва чувства или емоции. Тези хора разчитат на „външно ориентирано мислене“ – външни сигнали, вместо вътрешни насоки, за да осмислят света. Алекситимията не може да бъде диагностицирана сама по себе си. Тя е или симптом, съпътстващ психично разстройство, например: тревожни, депресивни или хранителни разстройства, разстройства, свързани с употребата на вещества, обсесивно-компулсивно разстройство, или вторично състояние, което би могло да премине в личностова черта. Какво означава „вторично състояние“? Възможно е, поради ранно травматично преживяване, твърде болезнено, за да бъде понесено, несъзнавано човек да е откъснал чувствата си. Травматичното преживяване не винаги е свързано с еднократно, „шоково“ събитие, може да става въпрос за „кумулативна травма на развитието“. Тя се разгръща, когато в порастването си някой многократно и продължително е попадал в ситуация, в която границите му са били нарушавани от възрастните, които се грижат и не е имал път за бягство. Също така е възможно да не става дума за това, което възрастните, полагащи грижи, са направили, а за онова, което е липсвало, което не са направили. Продължително пренебрегване в детството или необходимост човек да се справя с емоционално нестабилни, празни или студени възрастни, които се грижат за него, може също да доведе до „кумулативна травма в развитието“. Последствие е, че светът на чувствата се превръща в нещо плашещо. Затова умът съсредоточава фокуса си върху „външни факти“, които на пръв поглед изглеждат по-осезаеми, предвидими и надеждни. Тази стратегия, макар и неустойчива в дългосрочен план, създава чувство за сигурност и контрол в един иначе несигурен свят. Откъснатите и непреработени чувства се натрупват и често намират израз чрез тялото, причинявайки физически или неврологични симптоми, за които понякога е трудно да се намери медицинско основание.

ПО КАКЪВ НАЧИН АЛЕКСИТИМИЯТА ЗАСЯГА ХОРАТА

Алекситимията може да затрудни качеството на живот като цяло, предизвиквайки високи нива на психологичен дистрес, тъй като чрез емоциите разбираме дали събитията в живота ни са безопасни или опасни, спешни, важни или не. Когато човек е ограничен да разпознава чувствата и емоциите си, се затруднява да разбира ситуациите и отношенията, както и да взема решения, тъй като сигналите, които получава, са замъглени или неясни. Предизвикателство е да комуникира своите нужди и желания, но и да откликва на отсрещните, така трудно създава устойчиви приятелства, романтични отношения и често може да се чувства пренебрегнат в работна среда. Алекситимичният човек може да бъде възприеман в общуването като неемоционален, незаинтересован или неангажиран, без това да е действителната му нагласа. Начинът, по който някой с алекситимия се различава, може да предизвика у него социална тревожност и този човек да започне да избягва широки компании и социални събирания. Хората без алекситимия преживяват ясно емоциите си и са способни да ги изразят прецизно – например могат да се чувстват разочаровани от свое поведение или от реакцията на другите към тях. В сходна ситуация, човек с алекситимия, би казал: „нещо ми е странно“ или „чувствам се зле“, или просто да остане объркан в преживяванията си.

КАК ДА РАЗПОЗНАЕТЕ, ЧЕ СТРАДАТЕ ОТ АЛЕКСИТИМИЯ

– Вътрешни знаци:

• Чувствате се несвързани с емоциите си, когато опитате да достигнете до тях, пътят сякаш е блокиран.
• Затруднявате се да нюансирате чувствата си. Можете да кажете, че сте „добре“ или „зле“, „щастливи“ или „нещастни“, но не бихте могли да разширите тези преживявания с още емоции, като ги направите по-ясни и достъпни за другите.
• Когато комуникацията е невербална, се чувствате несигурни какво мислят или чувстват другите.
• Когато общувате, чувствате дистанция, липса на връзка между вас и другите хора.
• Обикновено не преживявате интензивни емоции, но има ситуации, в които внезапно ви връхлита тревога или силен гняв.
• Искате да имате романтичен партньор в живота си, но близките отношения ви плашат, карат ви да чувствате, че губите контрол и, че се отдалечавате твърде много от зоната ви на комфорт.
• Често губите желание и мотивация както в работата си, така и в хобитата.
• Предпочитате конкретни и практични неща, пред такива, свързани с въображение и фантазия.
• Объркани сте относно идентичността си и нямате устойчиво самочувствие.
• Чувствате се като наблюдател на собствения си живот, но не знаете как да живеете по друг начин.

– Външни знаци:

• Лицето ви обикновено остава сериозно, дори когато социалната ситуация предполага реакция – усмивка или недоволство.
• Често чувате за себе си, че сте студен(а), безчувствен(а), арогантен(а), че ви липсва чувство за хумор.
• Често забелязвате, че другите са разочаровани, когато общуват с вас, че не успяват да разберат нуждите или желанията ви.
• Когато говорите, навлизате в дълги описателни подробности, без да изпитвате никакви лични чувства. Речта ви може да бъде монотонна, суха и трудна за възприемане.

КАК ДА СЕ СПРАВИТЕ, АКО СТРАДАТЕ ОТ АЛЕКСИТИМИЯ

Ако разпознавате свои трудности в прочетеното дотук и чувствате, че са ограничение, за да живеете пълноценно, най-полезно би било да потърсите помощ от психолог или психотерапевт. Заедно с това можете да опитате целенасочено да обръщате повече внимание на чувствата си и да се стремите да ги опознаете. Една такава възможност е, ако имате дневник или, ако пишете понякога за отделни ваши преживявания. В началото това може да бъде предизвикателно и много трудно, но ако продължите да опитвате и да търсите, ще забележите, че постепенно започвате да опознавате себе си. Ако все пак не успявате да намирате сами думи за емоциите си, бихте могли да използвате „емоционални карти“, които да ви помагат да задавате въпроси към себе си за начина, по който се чувствате, както и „емоционално колело“ – това е визуален инструмент, който помага да намирате нюанси на основните емоции, например на „щастлив“ и „нещастен“.

*Източници:

https://eggshelltherapy.com/alexithymia/

https://www.health.com/alexithymia-8361963

https://www.verywellmind.com/living-with-alexithymia-7643295