+359 877 508 700 
info@vesta.help 
Агресивното поведение и актовете на насилие са важна и сериозна тема от дълги години насам, макар само от няколко месеца да заемат централна позиция в общественото обсъждане и ангажимент – в България, до този момент, отсъства добра законодателна рамка и национални механизми, които да работят за превенция на насилието, да подкрепят хората, пострадали от насилие и да санкционират хората, проявяващи насилие. Работата на народните представители в парламента през последните месеци във връзка с промените в Закона за защита от домашното насилие изведе на повърхността сериозен проблем, който дълго време оставаше скрит и без думи – в обществото ни агресията и насилието не са разпознати – те все още са предмет на бурни спорове: присъстват или отсъстват, на хаос в определянето и дефинициите, а в крайността: поле, което може да бъде плодотворна почва за цинични шеги и агресивни политически позиции. Правим това нетипично за блога ни въведение, за да очертаем дълбочината и сложността на темата за агресивното поведение и насилието – тя е тема на семейните отношения и грижата за децата, на функционирането на обществото и личния ни ангажимент като приятели, познати, съседи, колеги, учители, лекари, психолози или обикновени граждани, на политическа ангажираност и воля. В днешния текст ще опитаме да потърсим дефиниции, да изследваме какво стои в основата на насилническото поведение и как можем да реагираме.
КАК ДА РАЗГРАНИЧИМ ГНЯВ, АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ И ПОВЕДЕНИЕ НА НАСИЛИЕ
Гневът е емоция, а агресията е поведение. Когато човек изгуби или не може да осъществи контрол върху своето гневно преживяване, гневът обикновено бива изразяван агресивно, например чрез избухване или желание за отмъщение. Той обаче е нормално човешко чувство и може да бъде полезен, ако се комуникира продуктивно – чрез думи и балансиран, макар гневен тон, които да послужат за разрешаване на ситуацията.
Ако потърсим разбиране на агресията в социалната психология, можем да кажем, че това е всяко поведение или действие, което цели да навреди на човек или животно, или да повреди частна собственост. Агресивно поведение в този смисъл е:
- физическото насилие.
- емоционално насилие.
- крещене, ругатни и груб език.
- разпространяване на слухове.
- умишлено повреждане или разрушаване на чужда собственост, независимо от материалната ѝстойност.
Агресията и насилието се използват по взаимозаменяем начин, но те не съвпадат напълно и са различни термини. Какво ги разграничава?
Насилието е проява на крайна физическа агресия и цели причиняване на сериозни вреди. Обикновено е заредено с желание за власт и контрол, възниква в някаква форма на отношение – по-често романтично, семейно или професионално, случва се по определен начин (обикновено може да бъде разпознат модел на извършване) и се проявява в определен контекст – в повечето случаи насаме и много рядко на публично място. Поведението на насилие (познато още като когнитивна агресия) включва планиране и намерение, обикновено за постигане на конкретно желание или цел. Всяка агресия включва степен на намерение да се навреди на някого, но поведението на насилие е свързано с повече планиране и преднамереност, без загуба на контрол.
Агресивното поведение не може да бъде наречено насилствено поведение, когато агресията е импулсивна (наричана още емоционална или афективна). В тези случаи тя произтича директно от преживяваните в момента емоции и усещането е, че е неконтролируема. За страничен наблюдател може да изглежда, че се поражда от нищото. При агресивното поведение, в случай че в конкретния момент на преживяването човек не е в близост до лицето или предмета, източник на агресията, често може да се забележи реакция на пренасочване към нещо или някого, на разположение в момента, включително към себе си. В обобщение агресивното поведение не е поведение на насилие, когато:
- може да бъде открит конкретен, във висока степен обективен, източник на раздразнение, разочарование или заплаха.
- се случва в различна среда и при разнообразни обстоятелства, не само насаме.
- касае моментна загуба на контрол и трудност в ефективното регулиране на емоциите.
Накратко: агресията не винаги включва насилие, но насилието винаги включва агресия. Ако опитаме да илюстрираме, можем да направим това разграничение:
Да кажем, че сте се ядосали на партньора/партньорката си по време на спор и сте хвърлили книгата си през цялата стая в знак на неудовлетвореност. Не сте искали да го/я ударите, но книгата удря главата му/ѝ и оставя синина. Това би било физическа агресия, но не непременно насилие.
От друга страна, ако блъснете партньора/партньорката си в стената и след това го/я ударите с цел да го/я нараните, тогава би било поведение на насилие.
Както агресивното, така и насилственото поведение нарушава социалните граници, може да засегне взаимоотношенията, да има професионални или правни последици.
КАКВО СТОИ В ОСНОВАТА НА НАСИЛНИЧЕСКОТО ПОВЕДЕНИЕ
До проява на деструктивни действия спрямо друг човек се достига, когато чувство на неудовлетвореност се съчетае с негативни емоционални и когнитивни процеси. В предходни наши публикации: тук и тук, можете да потърсите по-задълбочен отговор по какъв начин се развива неадаптивното поведение и как то е свързано с развитието на агресията в живота на човек. Ако опитаме да обобщим накратко, в зряла възраст хората реагират, черпейки опит от вътрешния си свят – своя темперамент и ресурсите, с които разполагат, за да контролират и преработват емоциите си, свързани от своя страна с начина, по който е интернализиран ранният опит от отношенията и общуването в семейството, а по-късно по какъв начин към този опит са се присъединили нормите на обществото. Хора, проявяващи агресивно или насилствено поведение са склонни вътре в себе си да изопачават другите или да ги възприемат с подозрение, проектирайки върху тях своята собствена несигурност и страхове. Характеристика на извършителите на насилие е дълбоко преживяване за несигурност и липса на вътрешна сила, необходимост да бъдат „прави“, да контролират и да притежават. Насилственият акт в преживяването на тези хора може да бъде свързан с удоволствие, тъй като дава (поне моментно) усещане за власт и господство, от което се нуждаят, за да могат да почувстват себе си значими и силни. Те оправдават действията си като вярват, че другите са заслужили поведението им.
КАК ДА РЕАГИРАМЕ
Обичайно хората, обект на агресивно поведение и особено на актове на насилие, продължително време отричат или омаловажават случващото се, вярвайки, че човекът, упражняващ агресия или насилие, ще се промени. Пострадалият човек често се чувства зависим: контролиран от проявяващия агресия или насилие, с интензивно чувство на срам, с ниско самочувствие и ниска увереност, че може да се справи и да излезе от ситуацията сам. Насилието се преживява като емоционално отхвърляне със заплаха от изоставяне. Ето защо тези хора имат висока необходимост да получат подкрепа: мрежа от близки хора – приятели или познати, с които да могат да разговарят, помощ от специалисти: психолог, психотерапевт, понякога и адвокат, и чувство на сигурност (очакване), че обществото няма да извърне поглед или да остане безразлично. В този смисъл, когато като съседи, приятели, колеги, учители, свидетели на улицата или в друга наша роля на граждани, ставаме свидетели на агресивно поведение, е необходимо да се ангажираме и да реагираме. В зависимост от ситуацията, на която присъстваме, първата стъпка винаги е да реагираме с подходяща форма на намеса, за да въведем границата на обществените норми и да прекъснем моментната проява на агресивно или насилствено поведение. Когато става въпрос за по-леки прояви, активната ни позиция на свидетели много често има силата да промени и разреши ситуацията. Следващата стъпка, в случай на тежка или ескалираща ситуация, е да подадем сигнал към полицията или да потърсим съдействие от специалисти, които могат да ни помогнат – такава възможност е Националната гореща телефонна линия за хора пострадали от насилие, която е на разположение 24 часа в денонощието, на телефон: 0800 1 8676 или 02 981 7686. Агресивното поведение и поведението на насилие не е индивидуален или семеен проблем, той е обществен и, когато го подминаваме, ние го затвърждаваме и се превръщаме в съучастници.
*Източници:
https://www.verywellmind.com/what-is-anger-5120208
https://www.healthline.com/health/aggressive-behavior#causes
https://www.psychalive.org/insight-into-the-violent-mind/
