Езиковите умения започват да се развиват още в първите седмици след раждането и преминават през определени етапи. Децата овладяват речта и говора до седмата си година, когато се очаква да имат окончателно развит звуков анализ и синтез на думите, а до края на училищната възраст продължават да разширяват богатството на езика и способността си за комуникация. Част от езиково-говорните грешки са естествени в процеса на развитие, но когато става дума за нарушение, е по-трудно да разберем какво детето иска да ни каже в сравнение с други деца на същата възраст. Езиково-говорните нарушения често остават незабелязани от родителите, а имат отношение към социо-емоционалното развитие на децата. Затова, ако имате съмнение относно езиковото развитие на вашето дете, е добре да се консултирате с логопед. Квалифицираният логопед може да направи оценка на качеството на звуковете, на начина, по който детето ви говори, на способността му да говори разбираемо и след това да ви даде препоръки.
ВИДОВЕ ЕЗИКОВО-ГОВОРНИ НАРУШЕНИЯ
Има три вида езиково-говорни нарушения: артикулационни, към които спадат и нарушенията на фонологичната обработка, нарушения, свързани с плавността на езика и гласови нарушения.
- АРТИКУЛАЦИОННИ И ФОНОЛОГИЧНИ НАРУШЕНИЯ
Артикулационните нарушения са свързани с трудности при артикулирането на специфични видове звукове и нямат ясна причина. Обикновено включват замяна на един звук с друг, слята или неясна реч. Произвеждането (артикулирането) на звукове обединява координирани движения на устните, езика, зъбите, небцето и дихателната система (белите дробове). Много различни нерви и мускули също участват в артикулацията. Мисли се за разстройство, когато артикулационните трудности продължават над определена възраст, до която се счита, че типично децата овладяват съответните езикови умения.
Нарушенията на фонологичната обработка са свързани с трудности при възпроизвеждането на цели класове речеви звукове, така че да се получи дума. Аспект от типичното развитие е децата да започнат да употребяват звукове като за улеснение ги опростяват, но отново – след определена възраст тези опростявания и модификации се класифицират като нарушение. Децата с такива трудности са изложени на по-голям риск от затруднения в четенето и ученето на следващ етап, затова ранното установяване и терапия са от водещо значение.
Примери за артикулационни нарушения:
- Изпускане на звукове: например детето не произнася „крия“, а казва „кия“.
- Заместване на звукове: например вместо „птичка“, детето казва „фтичка“.
- Изопачаване на звукове: например, когато „л“ се изговаря като „уъ“ и вместо „лампа“ детето изговаря „уампа“. Други такива звуци могат да бъдат „р-с-з-ц“.
Примери за нарушение на фонологичната обработка:
- Отпадане на съгласен звук в края на думата: например „пропас“, вместо „пропаст“.
- Отпадане на съгласен звук в началото на думата: например вместо „стига“, „тига“.
- Редукция при струпани съгласни: например вместо „изсветлявам“, „исветлявам“.
- НАРУШЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ПЛАВНОСТТА НА ЕЗИКА
Това са нарушения, при които потокът на речта на детето е нарушен от звукове, срички и думи, които се повтарят, удължават или избягват, както и от мълчаливи блокове или неподходящи модели на вдишване, издишване или фонация. Може да се забележи напрежение в лицето, шията, раменете или юмруците. Примери за такива нарушения са заекване и запъване.
- ГЛАСОВИ НАРУШЕНИЯ
Глас е звукът, който се произвежда, когато звукът преминава през гласовата кутия в гърлото (ларинкса), карайки гласните гънки да вибрират. Оттам генерираният звук се движи нагоре през гърлото, носа и устата и се появява нашият „глас“. Разстройствата на гласа включват проблеми с височината, силата на звука, резонанса или качеството на гласа – той може да звучи дрезгаво или грубо, крещящо или тихо.
ВЛИЯНИЕ НА ЕЗИКОВО-ГОВОРНИТЕ НАРУШЕНИЯ
Обикновено влиянието на езиково-говорните нарушения върху качеството на живот на децата започва да се забелязва в училищна възраст и в годините на юношеството. Знаем, че способността да се изразяваме и да общуваме е изключително важна за социалната интеграция и изграждането на пълноценни отношения. Трудностите в тази област са обвързани с ниска самооценка и липса на увереност в социалното общуване. Това създава препятствия пред установяването и развитието на приятелства и познанства, което може да доведе до изолация, по-високи нива на тревожност и депресия, както и по-голяма уязвимост към насилие. Изследвания на хора, страдащи от езиково-говорни нарушения, ни дават информация, че те имат по-ниски постижения в образователния процес и отпадат от образователната система по-рано в сравнение с хора, които имат типично езиково развитие. Като следствие от трудностите в социалната адаптация и по-ниските образователни резултати, на по-късен етап възникват трудности при наемането на работа. Обикновено хората с езиково-говорни нарушения са безработни по-дълги периоди, намират си по-трудно работа и възнаграждението им е по-ниско. Затова реакцията ви, когато имате съмнения за трудности в овладяването на езика и навременната консултация със специалист са много важни, за да подкрепите детето си в пълноценното му развитие.
*Източници:
https://www.parentcenterhub.org/speechlanguage/#refs
https://www.rch.org.au/kidsinfo/fact_sheets/Articulation_and_phonological_disorders/