+359 877 508 700 
info@vesta.help 
По данни на Световната здравна организация, публикувани преди две години, физическото (телесното) наказание е широко разпространено в световен мащаб, както в домовете, така и в училище. Около 60% от децата на възраст 2-14 години, независимо от пола или социалния си статус, редовно търпят физическо наказание от своите родители или други възрастни, които се грижат за тях. Често, в обществото ни, за неприемливото или преминаващо граници поведение на някой човек продължаваме да чуваме: „малко са го били като е бил малък“ или пък да долитат до нас думи, изречени с лекота и известно пренебрежение: „е, един шамар (пошляпване), голяма работа!“ Тази седмица в блога ни мислим за физическото наказание – как го дефинираме, защо се случва възрастните хора да прибягват до него и какви последствия носи в живота на децата?
КАКВО НАРИЧАМЕ ФИЗИЧЕСКО (ТЕЛЕСНО) НАКАЗАНИЕ
Конвенцията на ООН за правата на детето казва, че телесното наказание е всяко наказание, което използва физическа сила и цели причиняване на болка, независимо каква е тежестта на болката или нараняването. Това включва както сериозни наказания – бой и побой, така и по-леки – шамар, плясване, издърпване на ухо, разтърсване, принуждаване на децата да стоят в неудобни позиции и други. Отношението на омаловажаване, унижение, заплахи или присмиване, макар да не е директно телесно наказание, има сходен смисъл и влияние върху децата.
ЗАЩО РОДИТЕЛИТЕ (ВЪЗРАСТНИТЕ) ИЗПОЛЗВАТ СИЛА В ОТНОШЕНИЕТО СИ КЪМ ДЕЦАТА
Отчаянието и чувството за безизходица – „изглежда нищо друго не работи“ – от провокативното или извън очакванията поведение на децата често предизвиква родителите (както и други възрастни в живота на децата) да прибягнат към сила, за да дисциплинират или възпитават. Възрастен, който преживява неудовлетворение, раздразнение или гняв в отговор на поведение на дете, също може да реагира импулсивно, без да си даде време да помисли – „Не мога да повярвам, че току-що направи това!“ Всъщност, телесното наказание винаги е опит за възвръщане на контрола над ситуацията и защита, но често, когато се стига до физически методи, възрастните забравят, че ролята им в живота на децата не цели контрол, а учене и изграждане на умения за саморегулация и самоконтрол. Готовността на децата да учат от родителите си и от значимите възрастни зависи преди всичко от качеството на връзката помежду им, като разбира се – родителите са първия пример за подражание по пътя на порастването. Връзка, основана на обич и уважение, насърчава детето да развива своето положително отношение към себе си, другите и заобикалящия го свят.
ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ФИЗИЧЕСКОТО НАКАЗАНИЕ
Всяка форма на телесно наказание, независимо от тежестта, с която е прилагано, има отрицателно въздействие върху психичното и социалното развитие на децата. Чувството за психична и физическа сигурност е изключително значимо за развитието им, за способността им да учат и да изграждат пълноценни отношения. Тъй като родителите са основния източник на сигурност, когато децата са физически наказани, те се чувстват несигурни. Изпитват не само трудни чувства като болка, тъга, страх, гняв, срам и вина, но усещането за заплаха води и до физиологичен стрес, и активиране на невронни пътища, които подпомагат справянето с опасност. Децата, които са били физически наказвани, са склонни да проявяват висока хормонална реакция към стрес, претоварване на нервна, сърдечно-съдова, хранителна система, както и промени в мозъчната структура и функция.
Ето какви могат да бъдат най-често проявяващите се последствия в социо-емоционалното развитие на децата, ако те са наказвани физически:
- Ниска самооценка : детето започва да мисли, че е лош човек и да чувства, че сякаш разочарова родителите си, като това влияе върху развитието на отношението към собствения аз и често води до крехко чувството за себе си и ниска самооценката.
- Вярване, че проблемите се разрешават с физическо насилие.
- Влошено психично здраве: телесното наказание може да доведе до влошено психично здраве, например: високи нива на тревожност, депресивно поведение, страх, агресия, враждебност, емоционална нестабилност.
- Прояви на насилие: акумулиращите се чувства на страх и гняв на следващ етап могат да доведат до непълноценна вътрешна морална система и да се проявят като агресивно поведение или повишено антисоциално поведение.
- Недоверчивост и отбранителна позиция към възрастните около тях.
- Когнитивни нарушения: възможно е да настъпи забавяне в развитието на езиковите умения, както и проблеми с вниманието, паметта или мисленето, а на следващ етап това да доведе до обучителни трудности в училище.
АЛТЕРНАТИВИ НА ФИЗИЧЕСКОТО ДИСЦИПЛИНИРАНЕ
- Въвеждане на ясни, подходящи за възрастта правила и логични последствия: например, ако вашето малко дете събори купата си със зърнени храни, настоявайте да почистите заедно, вместо да се гневите и да се карате.
- Бъдете партньори в грижата за детето ви с другия родител, както и с учителите: споделянето на опит и наблюдения е от помощ, за да разберете по-добре нуждите на детето ви и мотивите, които провокират поведението му, както и, за да синхронизирате границите, които поставяте и отговорностите, които очаквате то да поеме.
- Бъдете търпеливи и помнете, че децата сега се учат: отделете време, за да обясните и разговаряте с детето си за правилата и отговорностите, и имайте готовност, че ще бъде необходимо да ги повтаряте и обсъждате отново, а понякога отново и отново.
- Отбелязвайте постиженията и успехите: признавайте и насърчавайте успехите в развитието на детето си, както и поведението, на което се стремите да го научите.
- Бъдете внимателни с вашите емоции на разочарование, недоволство или гняв: стремете се да контролирате тези ваши чувства, така че да не бъдат бурно насочвани към детето ви. В степента, в която ги изразите, обяснете ги ясно и достъпно за възрастта му, така че детето ви да разбира какво провокира вашето разочарование, недоволство или гняв и, че емоциите ви са свързани с неговото поведение, не с неговата личност.
- Игнорирайте някои от разрушителните, но иначе безвредни поведения на вашето дете. Ако не се фокусирате върху тях твърде много, те вероятно ще изчезнат сами.
- Дайте си време, когато сте много ядосани: можете да помолите детето ви да отиде в стаята си, докато се успокоите и след това да разговаряте или вие да си вземете време и пространство.
- Потърсете помощ от специалист: ако установите, че често се ядосвате на детето си, потърсете помощ. Пълноценните отношения между вас и детето ви са основополагащи за развитието му, емоционални му свят и отношенията, които предстои да изгради в живота си.
*Източници:
https://www.verywellfamily.com/is-spanking-children-a-good-way-to-discipline-1094756
