Детето ми проявява трудно поведение, как да се справя

„Детето ми има предизвикателно поведение и нищо не помага, просто не ни чува, каквото и да правим“ – родителите често срещат тази трудност, а тя завихря спирала от раздразнение, гняв, напрежение, разочарование, безсилие, влошаване на отношенията и общуването у дома, като в един момент става трудно да се разплете какво се случва, как започва и защо детето се държи така. Повечето деца проявяват предизвикателно поведение в един или друг етап от живота си – понякога все още не разполагат с по-пълноценно средство, за да овладеят трудните си чувства или имат нужда от повече внимание, а друг път, като по-големи, може да бъде стремеж да утвърдят себе си и независимостта си или да изразят несъгласието си. Накратко, предизвикателното поведение винаги е там, защото децата искат да кажат нещо, което не могат да кажат по друг начин и да бъдат чути. Да, родителите имат сложна задача – да открият какво детето им иска да каже със своите реакции, да намерят начин да го подкрепят, така че да се справи с предизвикателното си поведение и в същото време да овладеят своите собствени трудни чувства, оставайки на разположение за него.

ЗА ПРЕДИЗВИКАТЕЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ

В различните семейства има различни очаквания какво е приемливо поведение. Понякога, част от проблема е трудността да се установят граници какво е предизвикателно поведение. Например, има родители, които реагират при всяко възражение или несъгласие на детето си или пък обратно – забавят реакцията си до момент, в който предизвикателното поведение стане трудно за овладяване – и в двата случая съществува риск от последващо разгръщане и задълбочаване на реакциите на детето. Ето някои от по-често срещаните примери за предизвикателно поведение:

• множество гневни изблици или „истерии“.
• редовно крещене, псувни, удряне, хапане или ритане.
• ритане, удряне, разбиване или повреждане на вещи в дома.
• редовен отказ да се спазват граници и правила, включително отказ от страна на детето да отговори на разумни искания.
• импулсивност и поемане на физически рискове.
• обвинения към другите за собственото поведение.
• тормоз или недоброжелателно отношение към другите.
• постоянно въвличане в проблеми в училище.
• отказ на детето да разговаря за случващото се.

Малко по-горе казахме, че начинът, по който детето се държи, е израз на чувствата му. Още един начин да мислим за предизвикателното поведение е като си представим образа на айсберг – виждаме само върха му, по-голяма част от него е под водата. По аналогичен начин чувствата на детето са под повърхността на „лошото поведение“ и не можете да ги видите, освен ако не се гмурнете и не изследвате айсберга. Често детето ви не осъзнава своите трудни – гневни или тревожни – чувства и има нужда от вашата помощ, за да намери думи за тях, по този начин да ги разбере и да съумее да реагира различно в следващи ситуации, развивайки социалните и емоционалните си умения.

Предизвикателното поведение на децата създава трудности както за родителите, така и за тях самите. Ето с какви преживявания у децата най-често е свързано то:

• Трудности при създаването на приятелства.
• Трудности при поемането на нови предизвикателства и изпълнението на задачи.
• Излагане на по-голям риск да наранят себе си.
• Нарушаване на образователния процес – демонстрирането на поведение често е свързано с трудности на децата да се съсредоточат върху учебния материал, защото се разсейват, чувстват се напрегнати, когато учителите реагират със забележки или санкции, или защото често са извеждани от класа и по този начин пропускат уроците.

РАЗГОВАРЯЙТЕ С ДЕТЕТО СИ ЗА ПОВЕДЕНИЕТО МУ

Ако детето ви се държи предизвикателно, да разговаряте за случващото се може да се окаже изключително трудно – възможно е детето ви да отказва да говори или да се затруднява да признае, че има проблем. Какво да направите тогава? Необходимо е да продължите да опитвате и да търсите начини, така че да достигнете до него и заедно да намерите разрешение. Предлагаме ви стратегии, които биха могли да помогнат.

• Опитайте да използвате прости фрази, например:

Забелязвам, че се чуват много викове.

Мисля, че нещо може би те е разстроило.

Притеснявам се, че не си щастлив(а).

Трябва да знаеш, че можеш да говорим с мен за това, което се случва.

• Бъдете достатъчно ясни, че проблемът е поведението, което детето ви има, не личността му или чувствата, които преживява:

Бъдете конкретни за поведението, което сте забелязали и намирате за предизвикателно, без да използвате етикети или негативни думи като „непослушно“, „лошо дете“ или „ужасно“. Кажете на детето си, че е нормално да се чувства ядосано, разочаровано или разстроено, но не е нормално да го изразява по този начин.

• Опитайте да останете любопитни, съпричастни и без предразсъдъци:

Вложете усилия, така че да разберете нещата от гледната точка на вашето дете. Това ще помогне на всеки от вас – вие ще знаете по-добре какво се случва и как да бъдете полезни, а детето ви ще почувства вашата загриженост и това ще увеличи възможността да се отвори към вас за разговор.

• Успокойте детето си:

Уверете детето си, че го обичате и, че не сте срещу него. Кажете му, ако е необходимо повече от веднъж, че искате да му помогнете и сте загрижени как да бъде отново щастливо.

ПОМОГНЕТЕ НА ДЕТЕТО СИ ДА НАУЧИ КАК ДА РЕГУЛИРА ПОВЕДЕНИЕТО СИ

Предлагаме ви идеи как бихте могли да подходите, но е важно да знаете, че в прилагането им са необходими последователност и търпение – да не се отказвате дори, когато ви изглежда, че не водят до резултати.

• Установете граници и рутина:

Ясните граници и правила у дома са важни – това не означава затворнически режим, но са онези неща, които правят отношенията и общуването вкъщи спокойни, приятни и пълноценни. Границите и правилата обичайно са свързани с разпределение на отговорностите и ролите вкъщи, с режима и ежедневния ритъм на децата, с начин на общуване, като част от тях можете да създадете съвместно. Колкото повече децата порастват, толкова по-важно е да имат участие в споразумението за граници и правила. Когато се случва така, че те не се спазват, подходете като обясните защо настоявате, вместо да повишавате тон. Например вместо да извикате „седни на масата“, можете да кажете, че вечерята е готова и искате детето ви да дойде на масата, за да се нахраните заедно и да поговорите какво се е случило на всеки от вас през деня.

• Проследявайте последствията

Понякога добре премислени и съобразени санкции към поведението на детето ви са необходими, но винаги, преди да пристъпите към тях, предупреждавайте, че ще го направите. Това му дава възможност да промени начина, по който се държи. В случай че прибегнете до санкции е много важно да внимавате, така че да не бъдат нараняващи чувствата на детето ви, а да са така премерени, че да му дадат възможност за пауза или замисляне върху поведението. Ако се стигне до прилагане на санкцията, не пропускайте да разговаряте за случилото се, когато детето ви се успокои. След разговора започнете начисто и намерете време за нещо приятно, което скоро след това да правите заедно.

• Насърчавайте детето си:

Обръщайте внимание и поощрявайте детето си, когато проявява положително поведение. Бъдете конкретни защо го хвалите. Например можете да кажете: „Благодаря ти, че дойде да ми кажеш, че си ядосан на брат си, вместо да го удариш. Хайде да видим как можем да се справим със ситуацията помежду ви“; или „Благодаря, че реши да не използваш вече телефона си, докато се храним заедно. Интересно ми е да си говоря с теб.“

• Помогнете на детето си да намери стратегия, така че да се успокои, когато преживява трудни емоции, провокиращи предизвикателно поведение:

В зависимост от възрастта на детето някои от тези стратегии могат да му помогнат да се успокои:

• въвличане в творческа дейност: рисуване, апликиране, оцветяване, изработване на нещо.
• спорт.
• слушане на музика.
• четене.
• известно време насаме.
• нещо друго, което ви хрумва, познавайки детето си.

• Помогнете на детето си да разбира и да назовава чувствата си:

Колкото повече човек съумява да разбира и да изразява себе си, толкова по-малка е вероятността да прояви агресивно поведение. Когато показвате интерес към чувствата на детето си, това му помага да разбере собствените си емоции и да намери думи, с които да ги опише. При по-малките деца може да е полезно да се чудите на глас какво се случва. Например: „Питам се дали си се почувствал(а) много разочарован, когато не можахме да отидем в парка тази сутрин, защото си го очаквал(а) с нетърпение и затова сега си разстроен(а)“. Съвместното четене на истории, в които се говори за чувства, помага на детето да свикне с думите и му дава възможност да говори както за своите вълнения и положителни преживявания, така и за трудните неща, през които преминава.

• Помогнете на детето си да разпознава, когато се чувства претоварено и объркано:

Помогнете на детето си да се замисли за знаците, които му подсказват, че е напът да „избухне“. Това може да бъде усещане за безпокойство, ускорено сърцебиене, горещина, стискане на юмруци, порив да започне да крещи и други. Детето ви може да използва тези знаци като предупреждение, че трябва да избере някоя от стратегиите, с които разполага, за да опита да се успокои или да ви помоли за помощ.

• Опитайте да останете спокойни:

Напълно нормално е да се чувствате разочаровани, ядосани, претоварени или наранени, когато детето ви се държи предизвикателно. Опитайте се обаче да не реагирате и да не отвръщате с аргументи, това само ще изостри ситуацията.

Ако почувствате, че търпението ви се изчерпва и е безопасно да го направите, можете да се отдалечите за няколко минути, за да се успокоите. Така детето ви ще може да учи от вашия пример. След възникване на ситуация се уверете, че всеки от вас има известно пространство, преди да се опитате да говорите за случилото се.

• Прекарвайте пълноценно време с детето си:

Отделяйте време, което да използвате пълноценно заедно с детето си. Открийте активности, които могат да доставят удоволствие на всеки от вас, например да отидете заедно в парка, да играете настолна игра, да гледате филм или нещо друго. Това със сигурност ще помогне за изграждане на положителна атмосфера помежду ви.

ВЛИЯНИЕ НА НЕГАТИВНОТО ДИСЦИПЛИНИРАНЕ

• Физическо дисциплиниране:

Много изследвания показват, че физическото дисциплиниране (бой, шамаросване, бутане, дърпане, скубане и др.) може да има продължителни негативни ефекти върху развитието на децата. Например:

• увеличаване на агресивното поведение и в по-късна възраст разгръщане на антисоциално поведение.
• утвърждаване на нагласа, че насилието е приемливо.
• ниска самооценка.
• проблеми с психичното здраве.
• влошени отношения между родителите и детето.

• Крещене и засрамване:

Викането или крещенето може да е разбираема реакция, когато родителите са разочаровани, но научни изследвания дават информация, че повтарящото се викане срещу децата може да има негативни последици, подобно на физическото наказание. Да се крещи, особено от някого, който е много по-голям и е авторитет, е силно стресиращо за детето. Крясъците не подобряват поведението и могат да доведат до повече поведенчески проблеми.

• Изолацията като наказание:

Прекарването на дълги периоди в изолация без обяснение или емоционална подкрепа често има негативно влияние върху малките деца. Изолирането (особено в момент, когато са разстроени) може да се възприеме като отхвърляне, да предизвика стрес и объркване у детето. Понякога може да помогне за прекратяване на ситуацията, ако изведете детето си от нея и смените спокойно обстановката, но не по-дълго време от препоръчителния период – една минута на година от възрастта. Дори тогава, уверете се, че детето ви може да ви вижда или чува и, че не е напълно изолирано.

ГРИЖЕТЕ СЕ ЗА СЕБЕ СИ

Подкрепата към дете, което се държи предизвикателно, може да бъде изтощителна задача. Ако в момента нещата са трудни, не бъдете строги към себе си или към способностите си като родител. В случай че трудността ви да намерите разрешение продължава и чувствате силите и идеите си изчерпани, бихте могли да потърсите подкрепа от психолог или психотерапевт за вас, като родители или за детето ви.

*Източници:

https://www.youngminds.org.uk/parent/parents-a-z-mental-health-guide/challenging-behaviour/

https://www.rch.org.au/kidsinfo/fact_sheets/challenging_behaviour_toddlers_and_young_children/

https://aussiechildcarenetwork.com.au/articles/child-behaviour/supporting-children-with-challenging-behaviour