Как да говоря за установяване на граници с детето си

Както преди време си говорихме в друга наша публикация границите са свързани с начина, по който човек иска да се отнасят с него и с последствията, които биха настъпили, ако границите се прекрачват често. Те имат отношение към усещането за благополучие и към здравето. Ето защо установяването на здравословни граници в детството е важно и помага на децата да порастват уверени възрастни и да се отнасят с уважение към границите на другите хора и към правилата. Липсата на ясни граници, носи чувство на несигурност. Съответно – правилата, ограниченията, нормите помагат на децата да се чувстват сигурни, но заедно с това, макар и много важни, децата винаги се борят, противопоставят или опитват да прекрачват границите, които родителите въвеждат. Юношите, от своя страна, за да развият автономност, имат необходимост да експериментират, да опитат своите неща и идеи, да сгрешат. Оказва се, че темата за границите е важна, сложна и деликатна – как да има граници и заедно с това свобода? В този текст изследваме темата за границите от още един ъгъл и търсим полезни идеи за това как да говорите за установяване на граници с детето си.

КАКВО Е ТОВА „ЛИЧНИ ГРАНИЦИ“

За да учим децата на граници, е необходимо да опознаем многообразните им проявления. Всяко взаимодействие или взаимоотношение в живота ни е обвързано с граници или по друг начин казано граница е където едно нещо свършва и започва друго нещо. За да бъде способен човек да определи своите граници и в последствие да подкрепи друг човек в този процес, е необходимо да формулира ценностите си. Личните граници са умението за едновременно отворена комуникация и утвърждаване на собствените ценности, по начин, който не позволява те да бъдат компрометирани или нарушени. Личните граници служат, за да защитават физическото и емоционалното ни здраве, но заедно с това и, за да изграждаме отношения и да бъдем във връзка и комуникация с другите.

За да можем да конкретизираме в известна степен границите, макар да имаме наум, че това е условно, бихме могли да говорим за шест основни типа граници:

• Физически граници: това са граници, свързани с тялото и докосването – от кого, по какъв начин и кога човек се чувства удобно да бъде докосван; личното пространство – за кого и кога съм съгласен да участва в личното ми пространство, например моят дом, моята стая, моето легло; нещата с които се храним и, които пием – има ли храни или напитки, които не искам; кога човек е активен и кога почива.
• Емоционални граници: това са граници, чрез които определяме, какво от своя свят бихме искали да споделяме с другите – например кога искаме да имаме преживяване с някого и кога предпочитаме време за себе си, кога имаме възможност и емоционално пространство да чуем и подкрепим друг човек, какво от чувствата и емоциите, които преживяваме бихме искали някой друг да знае, кои са хората, на които се доверяваме и кои са тези, които чувстваме по-далечни и бихме искали да знаят по-малко.
• Времеви граници: този тип граници се отнасят до разпределението на времето, с което разполагаме – в какво искаме да го прекараме, как го разпределяме, по какъв начин го ценим.
• Сексуални граници: те включват съгласие за сексуални взаимоотношения, определяне на правила за безопасност, определяне на начини и места, с които се чувстваме комфортно в комуникацията на и за сексуалните отношения.
• Интелектуални граници: свързани са с идеите и мислите на човек – каква е реакцията ни, когато някой не зачита идеите ни, по какъв начин ние уважаваме мислите и идеите на другите, кога е подходящ момент да обсъдим нещо или кога е време да спрем да участваме в дадена дискусия.
• Материални граници: тези граници се отнасят до материалните притежания, дома, дрехите, когато мислим за децата – играчките, финансови ресурси и други, например – какво мога да си позволя да споделя, какво искам да споделя, с кого, по какъв начин.

КАКВО МОЖЕ ДА Е ОТ ПОМОЩ В РАЗГОВОРА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ГРАНИЦИ С ВАШЕТО ДЕТЕ

Разговорът за границите е разговор, който започва от самото начало на отношението с вашето дете. Наричаме го разговор, но установяването на граници може да бъде свързано както с дискусия, така и с поведение и е процес, съпътстващ цялото детство. Това да познавате отблизо детето си – неговите умения и предпочитания – е важно условие за успешното протичане на разговора помежду ви.

Бъдете последователни:

За да могат да разберат границите, някои от тях да научат, а други да изберат сами за себе си, децата имат необходимост от яснота и последователност. Използвайте достатъчно ясни, достъпни и еднозначни думи или поведение, така че децата да могат да се ориентират какво очаквате от тях. Бъдете търпеливи, за да повторите – децата не винаги успяват да запомнят от първия път, а понякога имат необходимост да разберат по-добре и очакват от вас да можете да обясните смисъла на нещо, което комуникирате с тях. Не е добра идея границите да бъдат твърде ригидни и строги, така че пространство за дискусия винаги може да бъде полезно, но когато вземете решение да ограничите нещо, бъдете категорични и не позволявайте децата да заобикалят границата, която сте въвели. Ако в определен момент вземете решение, че е необходимо да преосмислите конкретно правило или ограничение, тогава би било важно от една страна вие да се чувствате уверени, че с промяната, която правите, уважавате границите на вашето дете, от друга страна вашето дете да разбира с какво е свързана тази промяна.

Определете вашите граници:

Вашите лични граници са отблизо свързани с личните граници на вашето дете. Децата учат като ви наблюдават, имитират и като търсят своя начин да бъдат като вас. Разговаряйте с детето си за основните ценности и принципи, важни за вас. По този начин то ще разбере от какво се ръководите, когато определяте дадени граници и в същото време ще започнете да учите детето си да уважава и зачита границите на другите. Опитайте да подберете как и в какво количество да водите този разговор, така че детето ви да не се чувства претрупано. Обърнете внимание дали нещата, които искате да комуникирате с него, утвърждават вашата личност или имат друга цел, например чрез тях да оказвате контрол.

Оставете пространство за договаряне:

Децата имат по-голяма готовност да приемат правилата и границите като свои, когато участват в създаването им и имат възможност да изразяват мнението си. Разговаряйте за вашите очаквания, за техните желания, спрямо границите, дискутирайте предимствата, недостатъците и ограниченията. Бъдете внимателни и подбирайте кога е необходимо да настоявате и да бъдете по-категорични и кога детето ви може да избере само. Ако не съумявате да поддържате добър баланс, рискувате отказ да бъдат приети правилата и нормите, които опитвате да комуникирате. Не забравяйте, че детството е динамичен и постоянно развиващ се етап от живота, затова е важно и границите да бъдат преосмисляни заедно с порастването.

Признавайте и насърчавайте поведението на детето си:

Покажете на детето си, че забелязвате, похвалете го, когато съумява да следва важни правила, норми и граници, на които го учите. Не пропускайте това особено, когато ситуацията е била предизвикателна за детето ви, но то се е справило.

Дискутирайте ситуации, в които границите са прескочени и помогнете на детето си да придобие опит в справянето с такива ситуации:

Ако детето ви се окаже в ситуация, в която не е съобразило определено правило или граница, или пък умишлено е преминало отвъд тях – не бъдете твърде строги. Вместо това обсъдете и помислете заедно какво може да се направи, така че то да почувства възможност – обективна или емоционална – да възстанови стореното. В случай че вие прекрачите граница на детето си или пък то стане свидетел, че нарушавате правило или граница на друг човек, признайте поведението си и помислете как да постъпите, така че детето ви да почувства, че поемате отговорност за постъпката си.

*Източници:

https://childmind.org/article/teaching-kids-boundaries-empathy/

https://www.ourfamilywizard.com/blog/teaching-kids-about-healthy-boundaries

https://www.esms.org.uk/news/importance-boundaries#

https://thebetteryouinstitute.com/2022/10/21/the-importance-of-boundaries/

https://urbanwellnesscounseling.com/6-types-of-boundaries/