Социална тревожност при деца и юноши

Тревожните разстройства са една от най-често срещаните причини за психични проблеми при децата и юношите. Днес избрахме да говорим с вас за социалната тревожност, тъй като тя е свързана със ситуации на общуване, а децата и юношите изграждат и укрепват своята индивидуалност в общуването с хората в своя социален кръг – родители, роднини, съученици, учители, приятели. Преди да продължим да говорим за социалната тревожност, нека стъпим крачка назад и да видим какво е тревожността?

Тревожност е чувството да бъдеш нервен, изплашен или да изпитваш силен страх. Всички деца имат такива преживявания. Определени нива на тревожност са част от порастването и от живота ни по принцип, не можем да ги спрем или премахнем. Ако обаче забележите, че интензивни състояния на тревога се задържат за по-дълги периоди от време в живота на детето ви, не трябва да ги подценявате, тъй като обикновено подобряването не се случва от самосебе си и вашето дете има нужда от подкрепата ви. Как да различите нормалните преживявания, свързани с тревожност от тревожността, на която е необходимо да обърнете внимание? Прекомерната тревожност оказва влияние едновременно върху тялото, преживяванията и поведението. В зависимост от възрастта тревожните състояния могат да имат различни източници и симптоми – някои от най-често срещаните са страх, който детето ви изпитва при раздяла, отказ да ходи на детска градина, физически симптоми като болки в стомаха или главоболие, страх от тъмното или от чудовища, нежелание за училище или притеснение, когато предстои някакво представяне пред класа. Симптомите могат да се различават в зависимост от тревожното разстройство, като основните видове разстройства са:

ТРЕВОЖНОСТ ОТ РАЗДЯЛА (Сепарационна тревожност) – прекомерен страх, свързан с раздялата от дома или от хора, към които детето изпитва силна емоционална привързаност.

ГЕНЕРАЛИЗИРАНО ТРЕВОЖНО РАЗСТРОЙСТВО – то се свързва с много време, прекарано в притеснения за всеки аспект на живота – минал, настоящ или бъдещ.

ПОСТ-ТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО – паника, натрапливи мисли и избягване, които могат да възникват след сериозни стресови събития.

ОБСЕСИВНО КОМПУЛСИВНО РАЗСТРОЙСТВО – постоянно повтарящи се мисли, импулси и образи, които са натрапливи и нежелани, включително компулсивно поведение.

ПАНИК-АТАКИ И ПАНИЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА – силен физически дискомфорт, недостиг на въздух, учестен пулс, изпотяване и замаяност, свързани с мисли, които съдържат заплаха.

СОЦИАЛНА ТРЕВОЖНОСТ – силен страх на детето, че ще бъда засрамено или неспособно да комуникира в социални и обществени ситуации.

СПЕЦИФИЧНИ ФОБИИ – интензивни ирационални страхове и панически реакции към неща или ситуации (напр. кучета, пчели, тъмнина и т.н.)

КАКВО Е СОЦИАЛНА ТРЕВОЖНОСТ И КАК ДА Я РАЗПОЗНАЕТЕ

Социалната тревожност е чувство на силен страх и притеснение, че в дадена социална ситуация ще се случи нещо лошо. Често срещано е объркването между социална тревожност и срамежливост. Срамежливостта е типична за децата и обикновено те я израстват. В случай че се запази като част от темперамента, тя не е толкова изтощаваща колкото социалната тревожност. Срамежливите деца имат различна интензивност на общуване и на включване в социални ситуации спрямо своите връстници, но не остават в изолация. Социално тревожните деца се разстройват, когато предстоят ситуации, провокиращи тревогата им, обикновено се стремят да ги избягват напълно и в резултат изпитват повече смущения в живота си, спрямо децата, които са срамежливи. Социалната тревожност е тясно обвързана със страха от мнението на другите: „Може да кажа нещо глупаво и хората ще спрат да ме харесват“. Възможно е това преживяване да предизвика редица симптоми: физически – учестен пулс, мускулно напрежение, потене, болки в стомаха, гадене; психологични – трудност при концентрация, негативни мисли у детето, че ще бъде критикувано от другите, мисловни петна, така че да няма какво да каже, желание за напускане на ситуацията; поведенчески – избягване на определени  места, на телефонни обаждания, на възможни постижения, така че детето да не се откроява и други.

Понякога социалната тревожност е наричана „тихо разстройство“, защото тя може да засегне децата години преди да бъде разпозната. Средната възраст, на която социалната тревожност може да бъде разгърната, е 13 години, но често има знаци за нея още на 3-4-годишна възраст. Докато растат, децата се научават как да избягват фокуса на внимание – у дома или в училище и екстремният им дискомфорт в социални ситуации лесно може да остане незабелязан. Ситуациите, които избягват, обикновено са свързани с говорене пред класа или по-голяма група хора, нови запознанства, интимни приятелства, излизане на обществени места сред много хора, нежелание да бъдат в центъра на вниманието или притеснение да говорят с авторитети. Обикновено децата и юношите със социална тревожност изглеждат удовлетворени и сговорчиви вкъщи, родителите не получават знаци от учителите за лошо поведение в училище и много семейства не успяват да разпознаят проблема, до момента, в който оттеглеността на детето от различни дейности и от връстниците му не стане твърде забележима. На този етап вече в възможно то да преживява сериозна изолация и изоставане както в социо-емоционалното си развитие, така и в академичното.

КАК МОЖЕТЕ ДА ПОМОГНЕТЕ НА ДЕТЕТО СИ

За повечето деца и юноши социалната тревожност се преодолява успешно с психологично консултиране или психотерапия. Ако не сте сигурни какво преживява вашето дете, но наблюдавате поведение, което ви тревожи, можете да запазите консултация със специалист, така че да получите подкрепа. В позицията си на родители, също можете да бъдете в помощ на детето си:

• Подкрепете го да практикува включване в социални ситуации. Можете да започнете с по-лесни и да продължите нататък. Използвайте ролеви игри, за да упражнявате по-предизвикателните моменти, например разговор с непознат или представяне пред публика.
• Можете да му покажете техники за релаксация, които да използва в моментите на силно напрежение и тревога.
• Окуражавайте го. Не забравяте да му показвате неговите силни страни, успехите, които постигат и това, че го обичате и се гордеете с него заради човека, който е.
• Разгледайте възможните предизвикателства пред предстоящото в живота на детето ви – създайте пространство то да преживее тревогите си, но заедно с това го насърчавайте да не се отказа и да опитва.

*Източници:

https://www.msdmanuals.com/home/children-s-health-issues/mental-health-disorders-in-children-and-adolescents/overview-of-anxiety-disorders-in-children-and-adolescents

https://kidshelpline.com.au/parents/issues/social-anxiety-kids-and-teens

https://careforyourmind.org/when-young-people-suffer-social-anxiety-disorder-what-parents-can-do/