Днес, много от браковете завършват с развод или родителите живеят на семейни начала и вземат решение да не продължат живота си заедно. Децата трябва да се справят с развода или раздялата на родителите си и често след това да приемат друг възрастен в ролята на доведен родител или да заживеят в смесено семейство. Всичко това носи напрежение и трудни чувства, както за децата, така и за възрастните. Оказва се много предизвикателно да се изградят тези нови отношения и границите в тях, така че всеки да се чувства спокоен и зачетен в общуването с другите. В две последователни публикации ще потърсим разбиране за чувствата, през които преминават децата от една страна, за чувствата на възрастните – от друга и ще опитаме да достигнем до идеи как възрастните да подготвят себе си и децата за новата ситуация.
ДЕЦАТА – КОГАТО ИМ ПРЕДСТОИ ДА ЖИВЕЯТ С ДОВЕДЕН РОДИТЕЛ ИЛИ В СМЕСЕНО СЕМЕЙСТВО
Животът с доведен родител или присъединяването към смесено семейство, в което децата се срещат с възрастен, заемащ позиция на нов родител и с други деца, които стават нови братя и сестри, е свързан с адаптация към множество промени. Могат да се породят широк спектър от чувства, както вълнение, така и трудни чувства като гняв, ревност, омраза, объркване, болка, отчаяние – всички те са естествени и нормални. Реакциите на децата са индивидуални, зависещи от личната им емоционалност и отношения с възрастните, но заедно с това – сходни – в зависимост от възрастта. Важно е детето да не чувства обвинение, обида на родителя или доведения родители, или отхвърляне, ако създава проблеми или се чувства гневно, тъжно, или разсърдено. Реакцията на разбиране и готовност или покана за разговор от страна на възрастните е значима подкрепа за децата в този период.
Предизвикателства пред децата:
Скръб и загуба: решението за доведен родител в живота на детето или за ново семейство се взема от възрастните, не от децата, които може и да не искат нови обстоятелства в живота си или нов режим. Възможно е децата все още да скърбят за разпада и загубата на първоначалното си семейство, както и да са продължавали да се надяват, че родителите им ще се съберат. Често те искат да си върнат живота с двамата си биологични родители, дори и да не е бил щастлив, защото за тях е познат и носи чувство за сигурност. Новата връзка на някого от родителите отнема надеждата, че това ще се случи и понякога детето опитва (несъзнавано) да саботира новото семейство, за да си върне старото. Детето може да се нуждае от повече пространство и време, за да завърши процеса на скърбене. След това, със свое темпо, то да бъде готово да приеме новия родител.
Връзка между детето и доведения родител: децата обичайно се борят със сложни чувствата към доведения си родител. За известно време в началото могат да изпитват възмущение или омраза към него; или пък да са свикнали отношенията помежду им да бъдат приятелски, и когато той или тя стане част от смесено семейство, динамиката да се промени. Детето може да не приема преобразяването от „приятел“ в „родител“ и да се бунтува: да не харесва родителския подход или да чувства, че доведеният родител се стреми да „замени“ другия родител и това да предизвика неприязън. Възможно е, също така, детето да се почувства изоставено от единия си биологичен родител в процеса на раздяла и развод; да е склонно да приеме доведения си родител, и да му се довери; като на следващ етап започне да се тревожи, че обичта към доведения родител предава биологичния му родител.
Отношения между детето и доведените братя и сестри: съперничеството между братята и сестрите също може да придобие ново измерение или да се породи съперничество, ако първоначално е нямало други братя или сестри в новото семейство. Децата могат да почувстват, че трябва да се съревновават за внимание и господство или да се притесняват, че биологичните им родители могат да започнат да предпочитат доведените братя и/или сестри. Колкото повече несигурност преживяват децата в тези свои тревоги, толкова по-голяма е вероятността да започнат конфликти и борба между доведените братя и сестри.
Родителски права и виждания: детето може да е свикнало да прекарва неструктурирано семейно време всеки ден и планът за упражняване на родителски права да намали гъвкавостта и спонтанността в живота му. Децата обикновено изпитват тревога, когато отношенията и дневната рутина, с които са свикнали, се променят или разпадат. Ако възрастните имат конфликти помежду си, графикът за виждания и посещенията могат да бъдат объркващи за децата. Ако децата се оплакват от своя доведен родител пред родителя, с когото живеят, това също обичайно създава напрежение и трудни чувства. Необходимо е възрастните да потърсят ресурси в себе си, за да посрещнат и приемат чувствата на децата, като се стремят да разговарят с тях и да изобретяват решения, така че децата да преживяват сигурност, внимание, обич и грижа.
Възможни реакции на децата в зависимост от възрастта:
Предучилищна възраст (от 2 до 5 години):
Една от задачите на развитието в тази възраст е децата да разберат окончателността на някои житейски ситуации, например раждането или смъртта. За тях това е все още трудно и могат да питат неща като: кога починалият човек ще се върне или не може ли новото братче или сестриче да се върне в корема и да не живее вече с тях. Трайността на промяна, настъпваща в семейството, каквато е разводът или раздялата между родители, също е нещо, което отнема време за децата в тази възраст, така че да разберат – често седмици или месеци те продължават да вярват, че е възможно първоначалното им семейство да се върне, като повтарят едни и същи въпроси. Също така, в тази възраст, децата са егоцентрични и възприемат всичко, което се случва, като нещо, което се отнася до тях. Това е причината често да вярват, че са отговорни за промяната, настъпваща в семейството им, например: „Мама (татко) си тръгна, защото не бях достатъчно послушен(а)“ и да се чувстват виновни. Тревогата, която преживяват, заради напрежението у дома, поради отсъствието или по-рядкото присъствие на единия родител, може да доведе до регресия в поведението, например: смукане на палец, трудност да заспят сами и желание да бъдат приспивани, стъпки назад в постигнатите резултати в тоалетния тренинг, гневни изблици или чест плач, увеличена тревога, в ситуации, когато е необходимо да се разделят за период от време с родителите си и да останат без тях, както например в детската градина.
Начална училищна възраст (от 6 до 10 години):
Децата в началното училище имат повече готовност да разберат случващата се промяна между родителите им. Това обаче не отменя възможността да продължат да се надяват, че първоначалното им семейство ще се събере отново и да изпитват сложни и преплитащи се чувства, като разочарование, тъга, гняв, вина, объркване, самота и други, когато това не се случва. Част от реакциите, провокирани от тези чувства, могат да включват:
- Влошаване на резултатите в училище, защото имат трудности да се концентрират или като форма на протест.
- Желание да бъдат по-често сами и дистанциране от съученици и приятели.
- Срам, че имат доведено семейство, вместо „нормално“ семейство.
- Конфликти с децата в училище.
- Самообвинения за случващото се и несигурност дали родителят им не е напуснал, защото те нещо са направили.
Предтийнейджърска и тийнейджърска възраст (от 10 до 18 години):
Юношеството е уязвим период за младите хора, защото в тази възраст те поставят под въпрос и преразглеждат всяка част от своето съществуване – кои са, какво място заемат в семейството и сред приятелите си, образа на тялото и самочувствието им. Преживяват силен натиск върху себе си и желанията им както от училище, така и от обществото. По друг начин казано, периодът на тийнейджърството е „криза на идентичността“, и когато тази криза съвпадне с нестабилни отношения у дома, за юношите не остава никакво пространство, където да чувстват сигурност и стабилност. Част от реакциите им могат да бъдат:
- Неудобство да виждат родителите си в нови връзки, което да предизвика раздалечаване с тях, гневни чувства, упреци, конфликти.
- Нежелание да създадат отношение с доведения(те) си родител(и).
- Не харесват да има нов човек в ролята на родител у дома, ако е имало период, в който семейството им е било само с един родител.
- Силно сближаване с единия биологичен родител и раздалечаване или конфликти с другия, поради чувство, че ако останат близки с всеки от тях, ще бъдат в конфликт на лоялност. Това е честа ситуация, особено ако двамата биологични родители имат трудни и напрегнати отношения помежду си.
*Източници:
https://www.betterhealth.vic.gov.au/health/healthyliving/stepfamilies