Сиблингова ревност и с какво е свързана тя

Ревността между децата е тема – близка до живота на всяко семейството. Понякога съперничеството и враждебността между сиблингите е период, който отминава, но в други ситуации отношенията между братята и сестрите се оказват сериозно предизвикателство пред родителите и балансирания живот вкъщи. Когато динамиката на негативно отношение ескалира, родителите често се оказват въвлечени в ролята на рефери. Позиция, която обикновено задълбочава ревностните чувства и съревнованието между децата, започва да влияе цялостно върху близостта и разбирателството вкъщи, и в края предизвиква нарастващо чувство на безпомощност и изтощение у възрастните. Какво може да задвижва отношение на ревност между сиблингите, как родителите да окуражат възможността за разрешаване на конфликта и да насърчат близостта между децата си, без да се стига до заемане на нечия страна, са въпроси, за които ще поговорим в следващите редове.

КАКВО МОЖЕ ДА ЗАДВИЖВА ОТНОШЕНИЕ НА РЕВНОСТ МЕЖДУ СИБЛИНГИТЕ

Ревността между братята и сестрите може да има различни източници. Някои от най-често срещаните мотиватори са борба за власт между децата, стремеж за повече внимание от родителите (повече от това на другия или повече от това, което единият получава) или желание за отграничаване от сиблинговите сходства и прилики в процеса на откриване и изграждане на собствената личност. Интензивността на съперничество и враждебност  между братята и сестрите обикновено нараства във възрастта между 2 и 5-6-годишна възраст. Това е периодът, в който децата стават все по-самостоятелни, учат се да установяват и спазват граници и правила, така че на този етап експериментират с тях, започват да изграждат чувството си за справедливост и в същото време все още се затрудняват да разграничават кое е истинско и кое измислено, така че често поведението им е мотивирано от собствените вярвания и нужди, без да могат да съобразят какви чувства те биха провокирали в другия – например в брат им или сестра им. Нека погледнем от по-близо как развиващите се нужди на децата и ролевия модел на родителите могат да имат отношение към разгръщането на ревността помежду им:

Развиващи се нужди на децата: знаем, че детството е може би най-интензивният период на развитие и учене в живота на човек. Всеки етап от порастването има своите типични нужди и конфликти, които предизвикват необходимост от различни реакции, подкрепа и отношение от страна на грижещите се възрастни. Съответно променящите се нужди, тревоги, идентичност и способността за адаптация на децата оказват влияние върху начина, по който те се отнасят помежду си и могат да доведат до по-голяма необходимост от креативност на родителите, така че да намерят начин за балансиран отклик към потребностите на всяко от децата. Например, най-малките деца естествено защитават своите играчки и вещи, учейки се да отстояват волята си. Децата в училищна възраст често имат силно изразено чувство за справедливост и равенство, така че е възможно да не разбират защо братята или сестрите им на друга възраст получават различно отношение и да преживяват, че получават повече внимание или привилегии. Тийнейджърите, от друга страна, развиват чувство за индивидуалност и независимост, и е възможно да преживяват недоволство, ако е необходимо да се грижат за по-малките си сиблинги.

Ролеви модел на родителите: първоначално всички чувства са непознати за децата. Начинът, по който те се срещат с тях и ги опознават, е в тясна връзка с начина, по който родителите се справят със своите подобни чувства и примера, който създават, както и с реакцията на родителите към преживяванията на децата. Когато детето изпита неприятно чувство, каквото е ревността, има значение реакцията, с която родителите му биха посрещнали тази емоция. Ако тя (реакцията) позволява на детето да преживее чувствата си без срам, вина или прекомерна санкция и, усещайки грижата на родителите си, постепенно трудните емоции ще загубят от своя интензивен и разрушителен заряд, ще бъдат по-меки и поносими; или обратно – ако реакцията на родителите е по-някакъв начин санкционираща или детето я преживее като лишена от грижа и чувствителност, тогава вероятно предизвикателството да се справи с неприятни чувства, например ревността към своя сиблинг, ще се задълбочи. По подобен начин децата черпят от модела на родителите си. Ако мама и татко разрешават конфликтите с уважение, грижа и внимание към другия, е много вероятно децата да приемат същия подход в конфликтите помежду си; или пък, ако разногласията вкъщи се разрешават с висок тон, обиди и груби жестове, възниква възможността децата да използват този опит в разрешаването на своите спречквания.

КАК ДА ОКУРАЖИТЕ ДЕЦАТА СИ В РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТА И ДА НАСЪРЧИТЕ БЛИЗОСТТА ПОМЕЖДУ ИМ

Преди да насочим вниманието си към конкретни идеи, е важно да отбележим съвсем ясно, че ревността и съперничеството между сиблингите е естествен процес в порастването на всички деца. Този процес би могъл да бъде благотворен, така че децата да започнат да учат как да спорят, да разрешават конфликти и да се помиряват помежду си. Бъдете внимателни със себе си и не се критикувайте твърде строго, ако децата ви често се карат или съперничат. Ето и няколко практични насоки, които може би биха помогнали:

Опитайте да разберете личността на децата си и се отнасяйте към тях като към индивидуалности, които не се определят от възрастта или йерархичната им позиция у дома: всеки човек има различен темперамент и чувствителност. Бихте се разочаровали, ако очаквате по-динамичното ви дете да се държи идентично на детето ви, което обичайно е по-спокойно и отстъпчиво. Когато познавате личността на децата си и знаете какво може би мотивира чувствата и реакциите им, бихте могли да им дадете насоки и „инструменти“, които да използват, когато се чувстват разстроени или тревожни. Бихте могли, също така, да им помогнете да научат как да разрешават конфликти, да правят компромиси и да уважават отсрещната страна. Понякога може да ви изглежда, че по-голямото ви дете може и само, че по-малкото не разбира и може да изчака или, че по-самостоятелното може да ви отмени в някои отговорности и да се справи само, но готовността ви да разпределяте вниманието си повече към едно от децата ви, насърчава сравнението, състезанието и ревността помежду им. Позволете на всяко дете да бъде човекът, който е, показвайте, че го обичате с всичко, което е избрало да бъде и, че цените качествата, които притежава.

Уверете се, че всяко от децата ви има достатъчно пространство и време за себе си: Независимо дали ще бъде индивидуална стая или място за всеки в общата им стая, за децата е важно да имат свое собствено пространство и то да бъде уважавано и зачитано от другите. Личното пространство се отнася както до физическо пространство, така и до играчки, дрехи, отношения с приятели. Организирайте семейни дейности, така че да прекарвате пълноценно време заедно, да споделяте и да се забавлявате. По-лесно е да споделяш и растеш с някого, с когото споделяш топли спомени. Опитвайте да прекарвате достатъчно индивидуално време с децата си и да откликвате на вълненията, търсенията и интересите им.

Обърнете внимание на конфликтите: когато е възможно и конфликтът не предвещава физическо нараняване, не се намесвайте между децата си. Наблюдавайте дали могат да разрешават различията си и, ако се затрудняват, им помогнете да развият умения, така че да се справят по-успешно. Не викайте и не търсете кой е започнал първи, за да се разгърне разногласие, винаги са необходими двама. Когато в конфликта са прекрачени основни правила, потърсете отговорност от децата си поравно, не взимайте страна и не фаворизирайте никого. Разкрийте възможност пред децата си да изразят чувствата си към другия и опитайте да не говорите от тяхно име за преживяванията им. Помогнете им да намерят своите думи, без да викат, да се обиждат или да прибягват до грубости.

*Източници:

https://balanceinwonderland.com/what-causes-sibling-rivalry/

https://kidshealth.org/en/parents/sibling-rivalry.html

https://www.singhealth.com.sg/patient-care/conditions-treatments/sibling-rivalry-growing-up

https://www.byjusfutureschool.com/blog/the-psychology-behind-sibling-conflict/