+359 877 508 700         info@vesta.help        гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 429, партер вход 4                 

Как да говорим с децата за войната

Как да говорим с децата за войната

Как да говорим с децата за войната, която вече три седмици Русия води на територията на Украйна?

Военните действия на Русия срещу Украйна ще имат последици върху живота на всички хора по-света и това провокира в нас интензивни преживявания на страх и тревога. Децата винаги наблюдават поведението и преживяванията на възрастните и най-вече на родителите си, така че да установят в себе си чувство, че са защитени и на сигурно място, още повече във времена на криза. Това прави отговорността да намерим думи за разговор с децата и да се погрижим за тревогите им – трудна и стряскаща. В следващите редове ви предлагаме идеи, които могат да бъдат полезни, за да посрещнете въпросите на децата за войната и да им помогнете да се справят със страховете, които преживяват.

НАУЧЕТЕ КАКВО ДЕЦАТА ВЕЧЕ ЗНАЯТ

Често, ние като възрастни, погрешно мислим, че децата не разбират – твърде малки са, за да осъзнават какво се случва в света на възрастните, имат своя детски свят, в който нашите сложни думи и отношения са далечни и абстрактни, няма нужда да ги плашим и разстройваме с неща, които и без това са неприятни и можем да им спестим. Макар все още да нямат опита, за да разбират сами всичко, което се случва в света, децата са наблюдателни и чувствителни. Те забелязват, че възрастните и родителите им може би се чувстват тъжни или следят новини по-често от обичайно. Децата говорят помежду си на детските площадки или в училище. Виждат репортажи, снимки във вестници, призиви за помощ. Ако решите да говорите за войната с вашите деца или с деца, които идват при вас с въпрос, вие се грижите. Създавате пространство за мислите и тревогите им към случващото се сега и за онова, което предстои. Изграждате доверие помежду ви и им показвате, че могат да разчитат на вас за всичко, което се поражда в ума им. Бихте могли да започнете ето така:

„Питаш ме нещо много важно, искаш ли преди да поговорим, да ми кажеш какво вече знаеш? Говорили ли сте за войната в детската градина/училище? Обсъждали ли сте с приятели или може би знаеш нещо от новините? Какво  мислиш ти за всичко това?“

КАК ДА ГОВОРИМ С ДЕЦАТА ЗА ВОЙНАТА

Изберете подходящо време и място, за да поговорите спокойно и свободно. Може да бъде по време на вечеря, през почивните дни, докато играете или се разхождате заедно. Започнете като разгледате картата. Винаги става по-ясно и носи успокоение, когато ситуацията е поставена в контекст. В зависимост от възрастта на детето ви, можете да решите дали само да разгледате картата и да поставите граници на конфликта или пък да намерите къде е Русия, къде е Украйна, да поговорите как Украйна се отделя от Русия като самостоятелна държава, как се поражда и развива конфликтът между двете държави. В случай че детето ви вече може да чете, покажете му новините, разказани достъпно за деца: https://www.knigovishte.bg/book/1997-ruskite-voyski-vlyazoha-v-ukrayna. Ако детето ви е по-малко, можете да разговаряте като рисувате или опитате да разкажете за войната, съчинявайки приказка за нея.

Помислете за посланието, което искате да споделите с децата, когато разговаряте за войната. Много е важно то да е в синхрон с ценностите на групата, в която говорите по темата, например с ценностите на класа или с тези на семейството. Обмислете предварително думите, които ще използвате, така че да бъдат възможно най-опростени и достъпни за децата, с които разговаряте.

Следвайте въпросите на децата и ги успокойте. Отговаряйте опростено, но искрено и достъпно. Разговаряйте с тях като следвате готовността им. Опитайте да отговаряте конкретно, без да привнасяте информация и детайли, за които децата не питат. Например на въпроса: „Защо войниците отиват на война?“, бихте могли да отговорите: „Войниците отиват на война, защото работят в армията и това е тяхната работа.“ За да отговорите по-пълно и задълбочено, можете да следвате вашите убеждения и ценности. Ако сте сигурни, че децата не са чули за войната и, че засега нямат въпроси, не настоявайте на разговор. Децата, също така, могат да зададат въпроси, които само се докосват до темата за войната. Например: „Какво се случва, когато хората умират?“. В този случай основната тревога на детето е: „Защитен/а ли съм?“. Можете да използвате въпроса, за да поговорите за смъртта, но помислете дали и в каква степен да разкажете повече за войната. Успокойте децата възможно най-много, че са на сигурно място, че те и семействата им са защитени. Бъдете готови да дискутирате с тях повече от веднъж един и същи въпрос. Децата все още се затрудняват да разбират постоянството, често си представят, че нещата магически ще се върнат скоро към обичайното и се чувстват объркани, когато това не се случи. Могат да продължат да питат за ситуацията и да задават едни и същи въпроси по много пъти, особено, ако виждат, че войната продължава.

Утвърдете чувствата, които децата изпитват. Кажете им, че всички преживявания, които имат, са нормални. Опитайте да не казвате: „Не се притеснявай.“ Чувствата, които децата преживяват са автентични, истински и е необходимо да могат да ги изразят. Вместо това можете да кажете: „Зная, че се тревожиш, защото чуваш, че хората се бият и нападат един друг, но това не се случва тук. Ние можем да помислим как да помогнем на хората, които страдат от войната“.

Кажете на децата, че възрастните работят, за да осигурят сигурност и закрила на всички хора.  Естествено е децата да се тревожат, че конфликт, случващ се някъде по света може да се приближи до дома им. Понякога е трудно да успокоим, когато самите ние сме разтревожени, че действително военният конфликт може да се разшири извън границите на Украйна. Но можем да кажем на децата и да припомним на себе си, че много хора работят и полагат усилия да осигурят стабилност и сигурност.

Останете спокойни. Опитайте да запазите най-силните си реакции и емоции за моменти, когато децата не са около вас. Те имат право да знаят какво се случва в света, но е отговорност на нас, възрастните, да ги предпазим от дистрес. Нормално е, ако и вие се чувствате тъжни или притеснени за случващото се, но имайте предвид, че децата създават емоционалните си реакции, наблюдавайки тези на важните за тях възрастни. Говорете спокойно, внимавайте за езика на тялото си – например мимиките на лицето ви. Запомнете, че е съвсем нормално да нямате отговор на всеки въпрос. Можете да кажете, че имате необходимост да проверите или да създадете възможности децата да разговаря с по-големи от тях деца и да потърсят отговори заедно. Завършвайте разговорите с грижа и внимание. Напомняйте на децата си, че сте там, за да ги изслушате и подкрепите, ако се тревожат за нещо.

НАБЛЮДАВАЙТЕ СИМПТОМИТЕ ИМ НА ДИСТРЕС.

Основна роля на нас, възрастните, и в частност на родителите, е да създадем възможност за децата да пораснат и да се развият като достигнат своя потенциал по най-добрия начин, осигурявайки им сигурност и закрила. Понякога обаче не е възможно да предотвратим опасности и, когато те са животозастрашаващи или представляват заплаха от сериозно нараняване, каквато опасност е войната, се превръщат в потенциално травматично събитие за децата. Способността ни да разберем как децата преживяват травматично събитие и как изразяват тревогите и страданието си, създава възможност да ги подкрепим или да потърсим помощ, ако се чувстваме несигурни как да постъпим.

Децата в предучилищна и начална училищна възраст могат да се почувстват безпомощни и несигурни колко дълго ще продължи застрашаващата ситуация. Преживяват общ страх, който може да премине и в други аспекти на живота им и да предизвика трудност да опишат с думи какво ги притеснява или какви са чувствата им. Чувството на безпомощност и тревога често може да се изрази в загуба на придобити по-рано умения – говорни или свързани със самообслужването и самостоятелността. Възможно е да се наруши сънят на децата – да не успяват да заспят сами или да сънуват кошмари. Възможно е, също така, да изпитват трудности да се отделят от родителите си, за да отидат на детска градина или училище, дори и до скоро да не са изпитвали такива трудности. В много случаи децата изразяват преживяването си на дистрес чрез повтаряща се, повече реална отколкото въображаема игра, която може да пресъздава онези аспекти от войната, които провокират тревога или пък опити да бъде променен резултата от тези аспекти.

Военният конфликт, като потенциално травматично събитие, може да предизвика у децата в прогимназиална възраст чувство на постоянна загриженост за собствената им безопасност и безопасността на другите в училището или семейството им. Силно изразени са чувства на вина или срам за неща, които са направили или не са направили по теми, касаещи войната. Могат непрекъснато да преразказват травматичното събитие или да описват, че изпитват силен страх или тъга. Възможно е преживяванията на децата в тази възраст да окажат влияние върху концентрацията им и начина, по който се справят със задачите си в училище. Понякога се появяват оплаквания от главоболие или болки в стомаха, без да се открива причина за тях. Някои деца проявяват необичайно импулсивно или агресивно поведение.

Децата в гимназиална възраст обикновено са съзнателни за емоционалните си реакции. Чувство за уязвимост, страх и притеснение, че ще бъдат посочени като „ненормални“ или различни от връстниците си, може да предизвика отдръпване от семейството и приятелите. Доминират чувства на срам и вина, които могат да приведат в действие фантазии за отмъщение и възмездие. Преживяването на войната като травматично събитие може да насърчи радикална промяна в начина, по който тези деца мислят за света. Чувствата, които изпитват децата на тази възраст в отговор на травматично преживяване, могат да предизвикат саморазрушително или предразположено към инциденти поведение.

НАСЪРЧЕТЕ ДЕЦАТА СИ КЪМ СОЛИДАРНОСТ И СЪСТРАДАНИЕ

Важно е децата да знаят, че хората си помагат един на друг. Помислете заедно какви действия  можете да предприемете, за да помогнете на хората, пострадали от войната. Помислете дали можете да съберете заедно играчки, с които детето ви вече не играе често или дрехи и да ги дарите за децата, идващи от Украйна. Конфликтите често предизвикват предразсъдъци и дискриминация към групи хора или държави. Поговорете с децата си как да изразят подкрепа и как да реагират на грубо и обидно поведение, ако в детската градина или в класа им има деца от Украйна или Русия. Напомнете на им, че всеки има право да се чувства защитен в училище и обществото и, че дискриминацията винаги е грешен подход към другите.

 

*Използвани ресурси:

https://www.nctsn.org/

https://www.unicef.org/parenting/how-talk-your-children-about-conflict-and-war

https://www.savethechildren.org.uk/blogs/2022/how-to-talk-to-children-about-war

https://www.dailymail.co.uk/femail/article-10585457/How-speak-children-war.html

https://www.babycenter.com/child/parenting-strategies/how-to-talk-to-preschoolers-about-war-and-help-them-feel-saf_64091

 

 

email-symbol

Запазете час за своята консултация!

Изберете консултация, която желаете и ден, който Ви е удобен, оставете своето име и телефон и ние ще се свържем с Вас.