Прекомерна загриженост за децата или “свръхпротективно родителство”

Да бъдеш родител е трудно. От раждането на децата ни до момента, в който встъпят в живота на възрастните с по-уверени и устойчиви крачки, ние търсим баланси: колко близо да бъдем и колко далече, когато залитат, падат или вече са се ударили; в каква степен да ги насърчим в избори и решения и кога е необходимо ние да вземем решение и да изберем вместо тях; кога да се доверим и кога да наблюдаваме, да проверяваме или понякога – да ограничаваме. Изследвайки достатъчно добрите точки на баланс, ние непрекъснато предизвикваме себе си: собствената ни готовност за доверие, в каква степен можем да запазваме спокойствие и какво провокира тревогите ни, способни ли сме да приемам, че децата ни си отделни (от нас) личности, които не винаги ще споделят или харесват желанията и вкусовете ни. Някъде там, във вихрушката на всичко това, можем да се заключим в капана на свръхпротективното родителстване.

КАКВО Е СВРЪХПРОТЕКТИВНО РОДИТЕЛСТВО

„Свръхпротективното родителстване“ е прекомерният стремеж на родителите да предпазят децата си от физическо или емоционално нараняване. По този начин, често без да си дават сметка, този тип родители отглеждат децата си в „златна клетка“, насърчавайки крайна зависимост у тях, която възпрепятства готовността им да се превърнат в самостоятелни, уверени и спокойни да се захванат с живота възрастни хора.

Как можем да разберем, че подхождаме свръхпротективно, ако не осъзнаваме това?  Ето някои общи насоки, за да наблюдаваме поведението си и да изследваме дали не прекаляваме с контрола и желанието да предпазим децата си:

• Постоянно наблюдение и ограничения в много от сферите на живот им.
• Желание за контрол върху интересите на децата, приятелите и средата, която харесват.
• Чести забрании обезкуражаване да поемат рискове, съобразени с възрастта им.
• Нагласа на родителите, че винаги знаят какво е най-добро за детето им и подчертават това пред него при всеки удобен случай.
• Присвояване на чувствата на децата, например: „ти винаги успяваш, нали си мое дете“ или „аз, когато бях на твоята възраст не се противопоставях, а ти – виж какво правиш“.
• Непрекъсната намеса в личния живот на детето, например подреждане на стаята и ровене в личните вещи, следене на социалните мрежи и личните съобщения, постоянно споделяне на локация.

Понякога е много предизвикателно да преценим дали не навлизаме в територията на свръхпротекция, особено когато разполагаме само със собствения си опит и нямаме близки родители, с които да обменим идеи или пък, когато забелязваме, че си приличаме в подхода на родителстване с близките около нас семейства, но има нещо, което продължава да ни сръчква: „не изпускам ли баланса“. По този повод избрахме примери за свръхпротективно родителстване в различни области от живота на децата и съотносими към различни възрасти, които могат да бъдат отправна точка за ориентиране:

• Оставате твърде близо до детето си, когато играе на детската площадка: когато сте навън и детето ви си играе на площадката, вие се притеснявате, че може да падне, да се нарани или да сложи в устата си нещо мръсно и сте непрестанно до него, реагирайки моментално при всеки сигнал за опасност или недоволство от негова страна. Децата се учат да играят безопасно, в известен смисъл, когато многократно падат. Необходимо е да изследват средата около тях, за да се научат на подходящи граници. Ролята ни като родители е да преценим ситуацията така, че да не е прекомерно опасна, дори и да се случи детето ни да падне и да се удари.
• Имате прекомерна реакция при лоша оценка в училище, например обаждате се на учителя, веднага организирате строг график на учене и проверка или наказвате детето си, вместо да опитате да разберете какво се е случило, за да се стигне до тази оценка и да потърсите как да го подкрепите, за да се справи само по-успешно следващия път. Такова отношение може да накара децата да се почувстват невалидни и маловажни, както и да увеличи тревогата им към учебния процес, представянето им и цялостното постижение.
• Свръхконтрол върху начина, по който детето ви прекарва деня си: чувате се многократно всеки ден и искате детето ви да ви съобщава всяка промяна в местоположението си. Когато се притесните, че е минало твърде много време без да сте в контакт, но детето ви не отговаря на повиквания, веднага се свързвате с приятелите му или с родителите на приятелите, за да се уверите, че всичко е наред. Такова поведение означава липса на доверие. Като родител е важно да позволите на детето си да има граници, съобразени с възрастта му – с порастването, обичайно, тези граници се разширяват и възможностите за независимост се увеличават. Когато усетят твърде строг контрол, някои деца започват да лъжат, да омаловажават препоръките на родителите си или да крият информация, понякога такава, която е важно възрастните да знаят. Това, също така, е един от начините отношенията между родители и деца да станат предизвикателни и обтегнати.

КАКВИ МОГАТ ДА БЪДАТ ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ СВРЪХПРОТЕКТИВНО РОДИТЕЛСТВО, ДОКАТО ДЕЦАТА РАСТАТ

• Когнитивни умения: децата, растящи със свръхпротективни родители, се затрудняват да създават свое собствено пространство в живота. Поради непрекъснато насърчаваната зависимост, те не успяват да се възползват от възможностите за учене, които животът предоставя и, които помагат на човек да порасне и да бъде самостоятелен. Тези тесни граници на живеене оказват влияние и върху мисловните процеси, върху способността за критично мислене и преценка, както и върху готовността за вземане на решения. Ниското ниво на увереност потиска способността за мислене, креативността и възпрепятства децата да използват уменията си, защото непрекъснато се съмняват в способностите, които имат и се страхуват да не бъдат критикувани.
• Самооценка и чувство за собствена стойност: преживяването за самооценката ни и чувството ни за собствена стойност винаги се случва в отношение с другите хора, с които общуваме и, с които имаме някакъв вид връзка. Първите и може би най-важни такива хора, са родителите. Основното послание, което свръхпротективността предава на децата е, че не са достатъчно способни, умели и компетентни, за да се справят с живота. Те порастват с дълбоко чувство на съмнение в себе си и срам от всичко, което правят и, в което се въвличат. Могат да бъдат прекомерно чувствителни към критика и неоодобрение, както и свръхвзискателни към себе си, осъждайки се строго винаги, когато смятат, че са казали или направили нещо нередно.
• Склонност към тревожност и депресия: свръхпротективното родителство произтича от тревожността: „светът е лошо и застрашаващо място и аз трябва да защитя детето си“. В процеса на тази „защита“ децата научават именно това, че „светът е лошо и страшно място, в което непрекъснато трябва да внимават и да се бранят“. Тази нагласа към света е свързана с високи нива на тревожност и склонност към депресивни състояния.
• Тенденции към търсене на одобрение и угодничество към хората: когато децата растат с вторачен в поведението им поглед научават, че за да са щастливи, трябва да имат одобрението на другите и в някои случаи започват да огъват така себе си, че да бъдат съответни на очакванията и желанията на другите. Започват да имат трудности в поставянето на граници и в това да казват „не“, особено ако чувстват, че така ще влязат в конфликт със значими за тях хора. Това поведение има разрушителни последици за междуличностните отношения на децата – приятелствата им и социализирането им като цяло.
• Рискови поведения: децата на свръхпротективни родители имат неясна представа за реалните нива на риск, което може да води често до надхвърляне на възможностите им или до импулсивност, например: екстремни хобита, злоупотреба с алкохол и наркотици, промискуитетно поведение и други.
• Перфекционизъм: както няколко пъти дотук обсъдихме, децата, порастващи в свръхпротективна среда, често научават, че за да бъдат приети и обичани от родителите си, е необходимо да са перфектни и да се отличават с постиженията си. Докато порастват перфекционизмът започва да се отразява у тях като опит да си възвърнат чувството за контрол, което никога не са имали, върху собствения си живот. Знаем, че перфекционизмът възпрепятства способността за адаптация и междуличностните взаимоотношения, тъй като нищо и никой никога не са достатъчно добри.

*Източници:

https://www.choosingtherapy.com/overprotective-parents/

https://www.youniversetherapy.com/post/8-negative-effects-of-overprotective-parenting

https://mpowerminds.com/blog/How-over-parenting-affects-your-childs-mental-health

https://www.parentcircle.com/overprotective-parents-effects-on-child/article