В последния текст от блога очертахме значението, което има устойчивата самооценка за чувството ни за пълноценен живот и насочихме вниманието си към детството. Спряхме се на знаците, които подсказват, че детето ви развива чувството за себе си по достатъчно добър начин, поговорихме накратко какво може да предизвика ниска самооценка и дадохме идеи как да разпознаете, ако детето ви преживява трудности в утвърждаването на чувството за себе си и в изграждането на самооценка. Днес бихме искали да се съсредоточим върху началото на разговора с вашето дете, ако забелязвате, че то преживява трудности, но не търси помощ от вас и върху посоки как да го подкрепяте докато расте, за да прекрачи в живота на възрастен човек достатъчно уверено в качествата, уменията и стойността, които носи вътре в себе си.
КАК ДА ЗАПОЧНЕТЕ РАЗГОВОР
Давате си сметка, че в динамиката на ежедневието напоследък сте се отдалечили от детето си и не знаете какво преживява, от какво се вълнува и има ли някакви трудности в живота си извън резултатите в училище или в допълнителните дейности, с които се е ангажирало. Прави ви впечатление обаче, че има нещо различно в поведението му, което ви кара да сте загрижени – как да се приближите отново и да започнете разговор? Или пък забелязвате, че нещо не е наред, но не знаете точно какво, а и детето ви не се обръща към вас за помощ – тогава какво, как да подходите, така че да не се превърнете в натрапник? Дайте си малко време, за да наблюдавате и да се ориентирате какво се случва, а след това внимателно опитайте да проверите, например:
- Започнете разговор, докато правите нещо заедно: това може да помогне на детето ви да се отпусне и да заобиколите чувството, че става дума за „голям разговор“, в който вие ще имате изисквания и очаквания. Правете нещо, което знаете, че ще му хареса: разходка, готвене заедно, любима игра, кино.
- Започнете като използвате „Аз“ послание. Ето идеи:
- „Забелязах, че в момента често оставаш в стаята си. Всичко наред ли е?“
- „Мислех си, че онзи ден изглеждаш малко разстроен. Има ли нещо, което се случва?“
- „Снощи ми направи впечатление, че си много разстроен/а заради домашното си. Може ли да поговорим за това?“
- Не се обезсърчавайте, ако не се получи веднага: не се отказвайте и не спирайте да опитвате, ако детето ви не откликне веднага. Продължете да разкривате възможности за разговор, като внимавате да не се превърне в упорство от ваша страна. Целта ви е да създадете усещане, че сте насреща за детето си, когато то е готово. Ако ви се струва, че е много невъзможно да започнете разговор в момента и опитите ви да го предразположите не помагат, можете да опитате с писмо.
КОГАТО ДЕТЕТО ИЛИ ТИЙНЕЙДЖЪРЪТ ВИ Е ГОТОВ(О) ДА ГОВОРИ, опитайте се да:
- Разберете случващото се от неговата/нейната гледна точка: бъдете внимателни към порива си да опитате да поправите всичко веднага или да накарате детето си да приеме определено действие, с което да си помогне. Така то лесно може да се почувства притиснато или осъдено. Вместо това изразете съпричастност, дайте му увереност, че е разбираемо да се чувства така, както се чувства.
- Помогнете му да разбере чувствата си и покажете, че ги приемате, без да осъждате: знанието, че сте на негова/нейна страна и няма да бъде осъден(а), е много голяма помощ и подкрепа, за да се чувстват децата спокойни, когато им е трудно. Ако забелязвате, че детето ви има трудност да изразява чувствата си, можете да опитате да ги назовете вместо него, например: „Чудя се дали не се чувстваш разстроен(а)/притеснен(а)/тъжен(а), защото…“
- Разберете дали причината за уязвената самооценка на детето ви не е злоупотреба или тормоз: ако ситуацията е това, предприемете мерки, за да прекратите случващото се. Тези преживявания оказват продължително и сериозно влияние върху самочувствието на децата и не е възможно да се възстановят, докато насилието продължава.
КАК ДА ПОДКРЕПИТЕ ДЕТЕТО ИЛИ ТИЙНЕЙДЖЪРА СИ ДА ИЗГРАДИ СВОЯТА САМООЦЕНКА
Заедно с разговорите и емоционалната подкрепа, има неща, които можете да направите, за да помогнете на детето или тийнейджъра си да си подобри самочувствието и да продължи да гради устойчиво чувство за себе си. Преди да продължите към идеите, които имаме за вас и да изберете как да подходите, напомнете си, че правите всичко, на което сте способни, за да бъдете пълноценно до вашето дете в трудните му моменти. Вие сте един от най-значимите примери в живота му и ако, очаквате твърде много от себе си, би било предизвикателство да научите детето си да бъде щадящо и утвърждаващо него самото.
- Казвайте на децата си, че ги обичате и с какво са специални за вас: независимо дали чувствате, че детето ви „знае“, казвайте му с думи, че го обичате. Обърнете внимание кои са онези качества и умения, които харесвате в него, които му помагат да създава пълноценни отношения, да постига успехи и да се развива, и му ги кажете. Конкретността помага на децата и тийнейджърите да забележат силните си страни, а това повишава самочувствието. Ето един пример как може да изглежда това: „Беше толкова мил(а), да бъдеш до приятеля(ката) си, когато имаше труден момент тази седмица, сигурно за него(нея) това е било голяма подкрепа.“
- Окуражавайте децата си да бъдат себе си и покажете, че вие цените това, което са, а не това, което правят или съвършенството им: усещането, че детето ви е щастливо с това, което е, вярата, че желанията, чувствата, интересите, вкусовете му са нормални и естествени, е много важно за неговото благополучие. Показвайте на детето си и напомняйте на себе си, че добрата самооценка не винаги означава щастие или сходни интереси с тези на другите. Когато разговаряте с него, избягвайте да давате предложения какво „трябва“ да прави, вместо това – подкрепете го да разбере какво харесва и какво не харесва, какъв избор би направило само. Позволете на детето си да разбере, че е нормално понякога да бъде трудно и, че това е част от човешката същност. Ето идеи как да постигнете това: когато се съберете за вечеря, проявете любопитство какво харесват децата ви и какво ги интересува. Попитайте ги за мнението им относно музика, филми, новини, социални медии, хобито им – нещо, което ги вълнува. Покажете, че ви е интересно да ви научат на това, което те харесват и, че цените мнението им.
- Насърчавайте ги да правят нещата, които им помагат, когато изпитват затруднения: помогнете на детето или младежа си да открие своите стратегии за справяне, когато среща трудност. Те ща са различни за всеки: разходка, упражнения, гледане на филм, творчество, писане или нещо друго. Знанието какво ти помага, когато е трудно, винаги действа укрепващо. Ето един пример как: „Забелязах, че разходката с музика навън вчера възвърна доброто ти настроение, изглежда че това наистина помага“.
- Прекарвайте качествено време заедно в дейности, които им харесват: това е начин да покажете, че ви е грижа за вашето дете, да създадете преживяване за позитивен опит, при избора да оставите всичко друго и да изберете да се наслаждавате на нещо – колкото по-положително възприема човек себе си, толкова по-устойчиво гради самочувствието си.
- Насърчавайте детето си да опитва и покажете, че вярвате в него: разговаряйте за удоволствието, когато човек опитва разнообразни неща и се наслаждава на процеса, в който ги прави, вместо да се фокусира върху края и успеха. Насърчете го да следва интересите се без тревога дали резултатът ще бъде „добър“. Ако виждате, че детето ви се затруднява да опитва нови неща, помогнете му да започне с нещо малко, за което сте във висока степен сигурни, че ще му хареса. Покажете, че сте уверени, че ще се справи, дори и ако нещо не се получи според първоначалния план. Нещата, които не се получават по най-добрия начин, са просто част от живота и това никога не е краят на света. Ако детето ви премине през предизвикателство, отбележете го и го отпразнувайте с него.
- Помогнете да открие своята идентичност и чувството си за принадлежност: участието в дадена общност или група, приносът към кауза, за която детето ви се вълнува, ще достави удоволствие и ще вдъхне увереност и целеустременост, а това винаги е добър градивен елемент за самооценката. Ако децата ви са избрали сами своята принадлежност, бъдете наоколо, за да им помагате, когато имат необходимост от подкрепа или някакви ресурси, за да участват в групата, която са избрали или да допринасят за каузата, към която са се присъединили. Ако забелязвате, че детето ви е затворено и има трудност да поеме инициативата, за да открие своята по-широка група и интереси, помогнете му с идеи или с проучване, но внимавайте да не направите избор вместо него.
- Правете грешки: позволете на детето си да види, когато правите грешки. Това го учи, че допускането на грешки е нормално. Покажете как вие се учите от грешките, като ги поправяте и не използвайте груби думи към себе си, когато в нещо не успявате. Децата възприемат този език и след това го насочват към себе си, когато грешат.
- Подкрепете детето си да търси само разрешения, когато е изправено пред трудности: бъдете близо до детето си, помагайте му с емоционална подкрепа и идеи, но ако то се среща с предизвикателство, за което преценявате, че не надхвърля способността му да опита да се справи, не тръгвайте към разрешение вместо него. Това ще му помогне да изгради увереност, че може да се справя самостоятелно и, че знае как, а вашето близко присъствие ще му даде увереност, че не може да се случи нищо твърде лошо докато опитва.
- Бъдете искрени: похвала, която не е заслужена, може да има обратен ефект. Например, ако кажете на детето си, че се е справило страхотно с нещо, а то знае, че не е така, може да се почувства кухо и фалшиво. В подобни ситуации бихте могли да кажете: „Въпреки че това не беше най-добрата ти игра, аз се гордея с теб, че не се предаде. Имаш всичко необходимо, за да бъде по-добре следващия път!“.
- Насърчавайте здрави приятелства: помогнете на детето си да изгражда пълноценни приятелства и да знае, че приятелите винаги се отнасят с внимание, грижа и добронамереност един към друг. Ако детето ви има среда, в която се отнасят към него с обиди, подценяване или някакъв вид злоупотреба, а то я избира, например за да е част от „готините деца“, самочувствието му ще започне да страда сериозно. Помогнете му, също така, да научи как да бъде самото то добър приятел.
ГРИЖЕТЕ СЕ ЗА СЕБЕ СИ И МОДЕЛИРАЙТЕ ДОБРО САМОЧУВСТВИЕ
Малко по-рано вече докоснахме въпроса, че децата и младежите учат как да живеят от света и хората около тях, а родителите са тези, които най-често и най-много участват в ежедневието на децата си. Ето защо е важно вие, като родители, да давате пример за добро самочувствие. Можете да покажете на детето си, че е нормално да опитва нови неща като го правите сами или, когато се зададе трудност пред вас, да му покажете, че имате приемащо и добро отношение към вас самите. Когато се грижите за себе си, намирате време и начини да зареждате силите си, напомняте си, че е нормално да потърсите помощ, когато срещате затруднения или ограничения, създавате възможности за детето си да почерпи опит от вас, като преживее умението ви да се отнасяте утвърждаващо към себе си.
Ако откриете, че самооценката е въпрос, който е особено труден и за вас, може да е полезно да помислите върху собствения си опит – какви послания са ви предавали другите и как това е повлияло на отношението към самите вас?
*Източници:
https://www.youngminds.org.uk/parent/parents-a-z-mental-health-guide/self-esteem/
https://www.edpsyched.co.uk/blog/supporting-development-self-esteem-children