Разговорът за предстояща раздяла или развод, който понякога трябва родителите да проведат с детето си, е един от най-трудните и болезнени разговори. Той е много важен за чувствата на детето, но се случва, завладени от своите тревоги и несигурност, родителите дълго да отлагат или никога да не провеждат. Защо е важно да говорите с вашето дете? Когато различията във взаимоотношенията между вас и другия родител се оказват неразрешими и достигате до момент на раздяла, това винаги оказва влияние върху живота на цялото ви семейство. Децата усещат напрежението между родителите си, изпитват страх, вина и си задават множество въпроси. Готовността ви да разговаряте с тях, показва вашата загриженост, обич, това че сте там, за да посрещнете и успокоите притесненията им, а на следващ етап се оказва значима за пълноценните отношения и доверието между вас и вашето дете. Какво ще кажете зависи от възрастта на детето, но има някои основни неща, които, ако имате предвид, могат да бъдат от помощ и, които децата винаги искат да знаят. Преди обаче да пристъпите към разговор, отделете време и
ПЛАНИРАЙТЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО:
- Кога и как да разговаряте с детето си: добре е да проведете разговора преди физическата раздяла между вас и другия родител или в краен случай много скоро след нея и преди детето ви да е научило от друг човек за случващото се между вас. Изберете спокойно място и предвидете достатъчно свободно време. Началото на уикенда е добра идея, защото след това ще имате достатъчно време, в което да бъдете заедно и да наблюдавате реакциите и преживяванията на детето си.
- Говорете заедно, като двойка, с вашето дете и помислите за тона и думите, които ще използвате: ако е възможно, разговаряйте с детето си като двойка и бъдете партньори в посланията, които отправяте и загрижеността си. Опитайте да се подготвите, така че да не се ядосате един на друг, да започнете да се нападате или обвинявате, докато сте заедно с детето ви. Това ще го накара да се почувства поставено помежду ви и ще предизвика конфликт на лоялност в чувствата му. „Истината“ или „правотата“ са по-малко важни от подкрепата и грижата за вашето дете в този момент. В случай че не разговаряте заедно, като двойка, отново е важно да не обиждате и обвинявате другия родител. Ако някой от двама ви се ядоса или говори твърде обезпокоително за детето, е от полза, ако другият „спаси“ ситуацията, вместо да я задълбочава или да стои безучастно. Можете да кажете нещо такова: „Татко/мама е наистина разстроен/а, трудно е за всеки от нас. Хайде да си починем малко и ще говорим отново по-късно.“ Според възможностите помежду ви, опитайте да казвате „ние“, когато разказвате за взетите решения и за предстоящите промени. Нормално е, ако по време на разговора вие или партньорът ви се разстроите. Можете да признаете, че случващото се е тъжно събитие за цялото семейство, но че ще опитате да се подкрепите един друг.
- Ако имате две деца, разговаряйте с тях едновременно: в случай че възрастовата разлика между децата ви е голяма и е необходим различен подход, проведете основния разговор заедно с двете си деца, а по-късно можете да навлезете в повече детайли с по-голямото от тях. Важно за отношенията помежду ви и между самите деца е те да разберат за промените в семейството ви по едно и също време и да чуят една и съща информация.
- Разговаряйте с учителите в детската градина или в училище ден по-рано преди да кажете на детето си. Това ще помогне да бъдат подготвени, ако то е разстроено или реагира необичайно в различни ситуации. Помолете учителите да бъдат чувствителни и дискретни.
Ако вече сте планирали предварителните аспекти и разговорът предстои, ето някои насоки за това
КАКВО Е ВАЖНО, КОГАТО ГОВОРИТЕ С ДЕТЕТО СИ:
- Значими послания, които да отправите към детето си и да продължите да повтаряте отново и отново в следващите месеци:
Това е решение, което с мама/татко сте взели след дълго време, в което сте опитвали да разрешите трудностите помежду си.
Решението ви е между двама възрастни и няма нищо общо с думи или поведение на детето ви. Вашето дете може да има необходимост да му помогнете да разбере, че не може да промени решението ви, ако се държи по-внимателно, послушно или старателно от обикновено.
Различни трудни чувства са нормални. Уверете детето си, че ще бъдете до него и сте готови да го изслушате и подкрепите, независимо от емоциите, с които идва – тъга, гняв, притеснения или любопитство.
Разговаряйте с детето си, че всеки от вас продължава да бъде негов родител, че няма да си тръгнете от него или да спрете да го обичате. Уверете го, че ще продължи да прекарва време и с двама ви. Кажете му, че никой от вас не обвинява другия и не очаквате то да променя чувствата или отношението си към някого от вас.
- Кажете на децата защо раздялата ви се случва: не е важно, а понякога не е и подходящо да споделяте с децата си детайли на причините и решението ви да се разделите или разведете. Въпреки това, детето ви вероятно би задавало въпроси. За по-големите деца повечето информация помага, за да разберат причините животът им да се променя. Как да реагирате и какво да кажете? Бихте могли да помислите за нещо, което е общо и заедно с това искрено, например: „Надявахме се, че това няма да се случи, но изглежда не се справяме, така че да разрешим отношенията си“, „Разбрахме, че искаме различни неща в живота си“ или „Понякога е трудно възрастните да споделят живота си заедно, изглежда че ние не успяваме да продължим отношенията си“.
- Ако е възможно, кажете на децата си какъв е планът и какво ще се промени за тях: например кой ще остане да живее вкъщи и кой ще се премести, къде ще живее родителят, който се мести. Ако този от вас, който се мести, вече е намерил жилище, добра идея е да покани децата, за да видят как изглежда и къде се намира. Обсъдете, че децата ви ще продължат да общуват и с двамата си родители, прекарвайки време с всеки от вас както през седмицата, така и в почивните дни. Ако отношенията между вас и партньора ви позволяват, обсъдете, че понякога може би ще бъдете отново всички заедно – например на някои празненства. Не обещавайте нищо, което не бихте могли след това да осъществите. Тази част от разговора ще помогне на децата ви да почувстват сигурност и успокоение, че не всичко се променя – например училището им, приятелите и други обичайни дейности в живота им ще продължат да бъдат същите и заедно с това ще могат да се подготвят за промените, които им предстоят.
- Бъдете готови за втори разговор: когато започнат да се изясняват повече детайли около предстоящите промени, говорете за тях с децата си своевременно. Не пропускайте да ги уверите, че си давате сметка за трудностите, през които е необходимо да преминат заедно с вас и, че сте насреща, за да говорите как се чувстват с новостите, както и, за да търсите разрешения, ако нещо не работи или не се чувстват добре с някои от промените.
- Подгответе се за всякаква реакция на детето ви и го подкрепете в чувствата, които преживява: децата понякога плачат, ядосани са, изпадат в криза или реагират сякаш не сте им казали нищо важно, например: „Скоро ли ще вечеряме?“. Някои деца задават много въпроси, а други не питат нищо. Опитайте да бъдете възможно най-приемащи и разбиращи, какъвто и да е отговорът на детето ви. Важно е да намирате думи за всеки въпрос, който детето ви отправя, както и да продължите да търсите възможност за повече обсъждане, ако то остане по-мълчаливо или продължи да подминава казаното от вас. Колкото по-спокойни съумявате да бъдете вие в разговорите с децата ви, толкова по-малко тревожни ще бъдат и ще е по-лесно да се почувствате уверени, че те ще се справят и ще бъдат добре. Напомняйте си, че децата ви ще имат нужда да сте до тях, да чуват и чувстват уверението ви, че всичко ще бъде наред и постепенно ще преминете заедно през всички промени.
- Наблюдавайте как се чувства детето ви в следващите дни и седмици, когато разговаряте с него: балансът между вниманието ви към преживяванията на вашето дете и това то да не се чувства преследвано или притиснато да говори за тях е много важен. Ако то не ви потърси само за разговор, можете да го питате по нещо малко през няколко дни, например: „Как се справяш с всички промени в нашето семейство?“, „Кои са трудните неща?“, „Говориш ли с някого за чувствата си?“, „Как се справяш, когато си тъжен/тъжна?“
- След известно време и, когато прецените, че детето ви приема раздялата със съпругата или съпруга ви по-спокойно, поговорете какво то вече знае за развода и за разведените родители: например има ли приятели, чиито родители са разведени? Как се справят те? От какво се страхуват? Помогнете на детето си да почувства, че страховете, които преживява по отношение на раздялата ви, не са реалистични – няма да спре да общува с никого от вас, вие няма да го обичате и да се интересувате от него по-малко, раздялата ви не се случва, защото детето ви я е предизвикало по някакъв начин и е „виновно“. Кажете на детето си всичко, което ви хрумва, че можете да кажете, така че да се почувства по-добре.
- Направете възможното, за да запазите уважението и възможността за добра комуникация между вас и партньора ви: децата ви ще се тревожат, че раздялата или разводът между вас означава, че ще се превърнете във врагове и те ще се окажат в ситуация, в която е необходимо да избират между родителите си. Опитайте да се отнасяте към партньора ви с уважение и състрадание, и заедно с нея/него да продължите да поддържате възможно най-много от ежедневната рутина, с която децата са свикнали.
Накрая, каквото и да се случва по пътя на разговорите с децата ви и в периода на справяне с раздялата и настъпващите промени, важно е да си напомняте, че най-значимото послание и чувство, от което те се нуждаят е, че ги обичате и, че това е обич, която никога не се изчерпва, независимо какво се случва между родителите им.
*Източници:
http://www.shared-care.ca/files/How_to_Talk_to_the_Kids.pdf
https://www.equitablemediation.com/blog/how-to-tell-kids-about-divorce
https://lisaherrick.com/separation-and-divorce-work/guide-to-telling-the-children-about-the-divorce/