+359 877 508 700         info@vesta.help        гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 429, партер вход 4                 

Какво е нормално и кога агресивното поведение на децата се превръща в проблем – част първа

Агресивно поведение, деца

Агресивното поведение на децата все по-често е актуален въпрос и тревога на родителите. Отваряме тази тема, за да опитаме да разгледаме отблизо агресивните импулси и да видим как те се развиват. Ще мислим два пъти. В този текст търсим отговор как изглежда агресията при децата на различна възраст, кога агресивното поведение е нормална част от детското развитие и кога се превръща в проблем. Следващата седмица ще поговорим за факторите, които допринасят за разгръщане на проблемното агресивно поведение, ще ви предложим идеи как да партнирате на децата си, докато опознават агресивните си импулси и как да ги подкрепите да се справят с агресивните си реакции, когато те започват да се установяват като агресивно поведение. А сега – как се появява то?

Агресивното поведение е мотивирано от чувство на силна неприятна емоция, например гняв, страх, раздразнение или неудовлетвореност. Може да бъде словесно или физическо и да причини емоционална или физическа болка на друг човек. Повечето малки деца понякога реагират агресивно, но в ранната детска възраст това по-често е нормална част от детското развитие. Защо казваме, че в тази възраст по-често агресивното поведение е нещо нормално? – Защото е свързано с трудността на децата да преработят силната емоция, която го провокира и имат необходимост от възрастен, който да се намеси, за да ги подкрепи, като ги научи да разбират и изразяват трудните си чувства. Ако детето преживява много силно гняв, но все още не е научило какво представлява той, естествено е да се чувства едновременно неприятно и объркано. Когато възрастните се притекат на помощ, за да успеят децата да разберат агресивните си чувства, децата постепенно се научават да ги модерират и удържат, като по този начин чувствата стават по-малко непреодолими и агресията намалява.

КАК ИЗГЛЕЖДА АГРЕСИЯТА ПРИ ДЕЦАТА НА РАЗЛИЧНА ВЪЗРАСТ

Нека видим накратко какво е типично и какво нетипично за агресивните прояви във всяка детска възраст. По този начин правим опит да потърсим отправна точка кога прояви на агресия в поведението на детето ви са част от нормалното развитие, като вашата роля е просто да бъдете достатъчно добри придружители и кога има необходимост от повече ваше внимание, подкрепа или помощ от специалист, така че агресивните реакции да не се установят като проблемно поведение в бъдеще.

Бебета (0 – 1 години)

Най-честите оплаквания на родителите в бебешкия период са плача и хапането на бебетата – и двете признаци на агресия, но какъв смисъл носят? Плачът е начин на комуникация в тази възраст. Бебетата показват, че изпитват удоволствие, когато гукат и вокализират, а „казват“, че имат дадена нужда или нещо не е наред, когато плачат. Хапането има подобен смисъл. Когато растат зъбите, бебетата чувстват сърбене или болка и имат нужда да чешат венците и зъбите си. Те все още не могат да разпознават дали хапят или използват повърхност, която успокоява дискомфорта им. Също така бебетата често искат да покажат привързаност, но все още неумели в това поле, те понякога хапят, вместо да целунат, например. Ролята на родителите е да съумеят да разберат или отгатнат нуждата на своето бебе и да осигурят онова, от което то се нуждае – храна, сухи пелени, внимание и топли докосвания – успокоение или отклик на привързаността, която бебето изразява.

Малки деца (1 – 3 години)

При малки деца най-агресивните действия възникват заради играчките. За възрастните това изглежда като борба, израз на неприемливо поведение, но за децата е учене. Те все още не знаят как да кажат „хайде да играем“ и се учат да общуват помежду си. Ако реагирате остро, наказвате детето си или го извеждате встрани от играта, като искате от него да „помисли“, го изправяте пред сериозна трудност, защото детето ви няма да бъде способно да разбере какво мотивира вашето поведение. Вероятно в такава ситуация то ще започне да се ядосва, да преживява отношението ви като несправедливо, да се чувства безпомощно и само, а по този начин е възможно агресивното поведение да се задълбочи.

Предучилищна възраст ( 3 – 5 години)

Когато подхождате с обич, грижа и внимание към детето си, ще забележите, че в тази възраст физическата агресия започва да намалява – децата вече говорят и все по-умело научават да използват думи, вместо действия, за да съобщават за своите нужди и желания. Какво е типично?

  • Децата са все още егоцентрични и имат усещане за всесилие, така че е предизвикателство да виждат и разбират гледната точка на другия. Дадено действие, което вие разбирате като агресивно спрямо друг човек, вероятно не е преднамерено от страна на детето и е мотивирано от желание или необходимост, които не знае как по друг начин да удовлетвори.
  • Мисленето в този етап от порастването се простира в крайности – един човек е добър или лош и е трудно да бъде възприеман в нюанси, като едновременно добър и лош. Възможно е детето да реагира реципрочно, когато преживява някой друг като лош, без да може да оцени, че малко по-рано или пък в друга ситуация този човек е бил добър. Възможно е също така, поради егоцентризма на детето и това, че негово желание или очакване на са се осъществили, някой преди малко „добър“, след това да бъде „лош“, получавайки агресивно поведение. Във всяка от ситуациите обаче агресията не е преднамерена, свързана е с необходимост детето да се научи.
  • Плановете за бъдещето са сложна задача за тази възраст. Децата се нуждаят от конкретни насоки и обяснения, които включват повече нагледни и преживелищни похвати. Когато детето ви „забравя“, „не ви слуша“ или „неизпълнява“ определени неща, които сте договорили, вероятно има необходимост от допълнително обяснение, показване или напомняне и не е свързано с умишлена проява на агресия или непослушание.
  • Децата не могат все още да разграничават фантазия от реалност. Така например това, което гледат по телевизията, през различни платформи и приложения, биха могли да възприемат като реално и да експериментират с него в ежедневието си.

Различна ситуация е тази, на децата, които имат труден темперамент. Те се затрудняват да разпознават фините сигнали, които друго дете може да отправя към тях в социална ситуация, за да ги покани да общуват. Например дете на 5-години би могло да поиска да се присъедини към друго дете, което строи с конструктор, за да играят заедно. Детето, което има труден темперамент и често е определяно като „агресивно“ (това, което вече строи с конструктора), може да разбере погрешно опита на другото дете да се присъедини към играта и да възприеме желанието му за игра като враждебен опит за нахлуване. Тогава е възможно да защити територията и играта си, като удари неканеното дете. В такава ситуация дори когато учителят посочи на детето с труден темперамент, че намеренията на другото дете не са били враждебни, детето, проявяващо агресия може да изпитва трудност да разбере ситуацията такава, каквато е в действителност. Ако наблюдавате такъв тип прояви у детето си, тогава е необходимо да обърнете специално внимание, така че да го подкрепите да започне да опознава агресивните си чувства и да се научи да ги управлява без да ги привежда в действия.

Ученици (6 – 12 години)

Между първи и трети клас повечето деца губят импулса да реагират агресивно като следствие на все още недостатъчно опит или форма на комуникация. Те вече имат добре развит контрол, за да овладяват агресивните си подтици и да изберат друг начин за общуване. След началото на първи клас, когато агресивните импулси продължават да се проявяват в поведението на децата – у дома, в училище или сред приятелите, те вече имат друга мотивация, която е необходимо да бъде разбрана от възрастните и децата да бъдат подкрепени, за да се справят с агресивните си чувства. В тази възраст започват да се наблюдават разлики в проявата на агресия при момичетата и момчетата. Момчетата са склонни към директна конфронтация и физически нападения. Момичетата по-често действат агресивно като отбягват, спират да общуват с човека, към когото е насочена агресията или използват клевети. Научни изследвания ни дават информация, че когато агресивните прояви останат доминиращи до 9-10-годишна възраст, е вероятно да продължат и да се задълбочават с порастването нататък, в случай че децата не получат необходимата подкрепа от възрастните хора в живота им. Но макар след тази възраст агресивното поведение да се втвърдява, децата изграждат личността си в целия период на порастване и дори по-големи, те могат да научат стратегии за справяне и самоконтрол.

По-големи деца

Често ни се струва, че в тази възраст темата за агресията вече е предвидима територия и родителите са подготвени какво могат да очакват. За някои от децата, това е така, но в други случаи – не. Тийнейджърските години по дефиниция са свързани с преразглеждане на всички отминали досега теми и с търсене на окончателното им разрешаване, така че децата да намерят своя път към порастването. Ето защо различни предизвикателства на средата, и/или акумулирано чувство на гняв поради липса на достатъчно обич и отклик, когато порастването досега е било свързано с грубо отношение или непоследователно внимание от важните възрастни, биха могли да повлияят на поведението и проявите на агресия у децата. Предизвикателствата на средата могат да бъдат в широк спектър – бедност, социална дезорганизация – неприятни промени или влошаване на отношенията в обкръжаващата среда, недостатъчно лично пространство, напрежение и заплашителни ситуации сред приятелите или в училище. Голямо влияние в тази възраст имат и приятелските групи и компании, както и интересите на детето – например музика, мода. Ако общуването в компанията е агресивно, това би могло да провокира или засили агресивни прояви на детето, но имайте предвид, че еднозначната забрана за принадлежност към тази среда е силно чувствителен въпрос, защото макар тя да насърчава и задълбочава агресивно поведение или антисоциални прояви, също така осигурява приятелства и социална подкрепа. Възникналите или задълбочаващи се проблеми, свързани с агресивното поведение на детето в тази възраст са сериозен въпрос, изискващ активно участие на родителите и другите значими възрастни, така че да се намери подход, който може да подкрепи детето да разбере и преодолее агресивните си прояви. Когато в тази възраст агресивното поведение е упорито и продължаващо, консултация с психолог може да бъде важна стъпка в процеса на справяне.

 

*Източници:

https://cyfar.org/sites/default/files/cyfar_research_docs/Childhood%20Aggression%20Where%20Does%20it%20Come%20From%2C%20How%20Can%20it%20be%20Managed.pdf

https://www.annafreud.org/early-years/early-years-in-mind/common-difficulties/aggression/#:~:text=Most%20young%20children%20will%20show,or%20in%20need%20of%20attention.

 

Равенство между половете

Възпитанието на децата към уважение и равенство между половете е превенция на домашното насилие и насилието над жени

Неравенството между половете има влияние както на индивидуално, така и на обществено ниво – винаги е свързано с увеличена степен на агресия и по-висок риск

Вижте Повече »
email-symbol

Запазете час за своята консултация!

Изберете консултация, която желаете и ден, който Ви е удобен, оставете своето име и телефон и ние ще се свържем с Вас.