Страховете в детството – как да мислим за тях като родители и какво можем да направим – част 2

Миналата седмица започнахме да мислим за страховете в детска възраст – какви са те, нормални ли са и необходимо ли е да бъдат премахвани. Днес ви предлагаме да продължим, като поговорим как можете да реагирате, когато децата ви се страхуват, така че да ги подкрепите и придружите през страха им. След това ще обърнем отделно внимание на страхове, които можем да открием в наръчника от миналата седмица, но бихме казали, че имат по-специфични разрешения, а накрая ще обсъдим как да прецените дали тревогата, която вашето дете преживява, е твърде интензивна и е необходимо да потърсите консултация със специалист.

КАК ДА ПОДКРЕПИТЕ И ПРИДРУЖИТЕ ДЕЦАТА ПРЕЗ СТРАХА ИМ

• Отнасяйте се сериозно и с уважение към страховете на детето си: ако страхът ви изглежда неразбираем или маловажен, необходимо е да опитате да разберете и да се поставите на мястото на детето си, вместо да се шегувате, подигравате или да подхождате с пренебрежение. Бъдете внимателни и към прекомерни реакции, ако подхождате свръхпротективно, вероятно е страхът на детето ви да се засили.
• Помогнете на детето си да изрази с думи чувствата, които преживява, за да може да назове страховете си и да разговаряте заедно за тях.
• Внимателно успокойте детето си, когато е притеснено или разтревожено: опитайте вие да останете спокойни и го уверете, че всичко ще бъде наред. Подбирайте думите, които решавате да използвате – ако казвате например „няма страшно, няма да боли“, вие изпращате съобщение, че може да предстои опасност. Бихте могли да опитате с нещо такова: „ще видиш, че зъболекарите са свикнали да помагат на децата. Всичко ще бъде наред“.
• Насърчете смелостта у децата си: припомнете им за ситуации, в които не са се страхували и самите те са помогнали на някого или за ситуации, в които се преодолели свое притеснение.
• Разговаряйте с децата си, дайте им цялата информация, от която се нуждаят, за да поставят страшните неща в контекста, към който принадлежат и така да те да отслабят силата си.
• Следвайте темпото и готовността на детето си: някои деца обичат новите неща и имат желание да опитат всичко веднага или да разговарят с всички, други имат необходимост от повече време. Ако вашето дете се нуждае от повече време, помислете как да му го осигурите, когато предстои нещо ново и как да го въведете.
• Чрез играта децата опознават света и се упражняват за ролята си в него, така че играйте и включвайте онези неща, от които децата ви се страхуват, в игрите. Можете да балансирате, като им давате идеи как да се преборят със страха си, докато играят и заедно с това ги насърчавате да бъдат креативни и да открият своите начини, докато сте заедно и е безопасно.
• Разкажете на детето си за вашите страхове като малък и начини, чрез които сте ги преодолели, така то ще научи, че всеки преживява страхове и има много начини, за да се справим с тях.
• Обърнете внимание на вашите реакции, когато се страхувате: децата наблюдават родителите си и се учат от тях. Ако вие реагирате бурно и експресивно, когато сте уплашени от нещо, затруднявайки се да задържите страха си и да го управлявате, вероятно е детето ви да реагира по сходен начин на нещата, към които изпитва страх.
• Помогнете на детето си да се научи да се подготвя за предстоящи събития, които биха могли да го разтревожат, така че да има усещане за контрол и идеи какво може да използва, ако страхът се засили по време на събитието.

ПО-СПЕЦИФИЧНИ РАЗРЕШЕНИЯ НА НЯКОИ ОБИЧАЙНИ ДЕТСКИ СТРАХОВЕ

Страхът от раздяла:

• Можете да играете на „имаме-нямаме“. Това е страхотна игра, с която бебетата и най-малките деца се забавляват изключително много и, която им помага да се справят с трудните си емоции, свързани с раздяла. Играта ще научи детето ви, че дори, когато лицето ви изчезне, вие все още сте там. Можете да играете в различни вариации, например освен да закривате и разкривате лицето си с ръце, също като използвате любима играчка на детето ви, която да му подавате и, когато то я пуска на земята и тя „изчезва“, вие да му я връщате отново или пък да я скривате и разкривате, използвайки някакво покривало.
• Започнете да учите детето си, че раздялата е временна, но бъдете внимателни и чувствителни към реакциите му: като начало бихте могли да използвате стаите вкъщи и да го оставяте за кратки периоди само, в неговата стая, за да започне постепенно да разбира и свиква, че винаги ще се върнете. Започнете като оставяте вратите между стаите отворени, първо няколко минути и постепенно увеличавайте времето; когато сте готови да споделите грижите за детето ви с други хора, започнете с тези, които са му познати, като отново се отдалечавате постепенно.
• Винаги предупреждавайте, когато ще отсъствате, казвайте „чао“ и ориентирайте детето си кога предстои да се върнете – това му помага да се подготви и да има усещане за предвидимост и контрол.

Страх от тъмното и от чудовища

• Уверете детето си, че чудовищата съществуват само в книгите и филмите. Можете да проверите заедно и веднъж на мястото, където детето ви се страхува, че се намират, но ако правите това по-често от веднъж, давате основание, че може би действително има повод за страх.
• Създайте ритуал преди лягане, който детето ви обича, който носи сигурност и спокойствие – например приказка или някаква игра, която не е твърде активна и разсънваща.
• Поставете нощна лампа, която има приглушена светлина или, която прожектира звезди и има приятни мелодии. Можете да оставите детето си само да прецени кога да включва и изключва лампата.
• Ако детето ви се буди уплашено през нощта, откликнете бързо – изслушайте го и го успокойте, без да го прекъсвате. Помогнете му, след това, да разграничи кое е действителност и кое е неговата фантазия и въображение. Потърсете баланс между това да останете толкова, колкото е необходимо, за да се успокои, да бъде спокойно и да не създадете ритуал, в който оставате през цялата нощ при него или винаги тръгвате, когато вече спи.

Страх от лекари, ваксини, инжекции

• Част от страха към лекари, ваксини и инжекции е свързан с непознатото и липсата на опит, ако децата имат усещане за предвидимост и контрол, вероятно тревогата ще бъде по-поносима.
• Разкажете какво правят лекарите, като използвате позитивни думи, например това, че помагат на децата да спре да ги боли или да им бъде лошо; че всеки ден срещат деца и знаят как да ги накарат да се почувстват добре; разкажете какви инструменти използват и как ги прилагат; опитайте да сравните с нещо познато усещанията, които децата могат да имат по време на прегледа.
• Ако детето изпитва силен страх и има такава възможност – истинска или наужким – бъдете първият, който ще бъде прегледан от лекаря, така детето ви ще има вас за пример.
• Ролеви игри: бъдете доктор и използвайте играчки, за да имитирате лекарски преглед, след това разменете ролите с детето си и нека то бъде лекар или използвайте кукли и лекувайте тях, това е още един начин детето ви да „придобие“ опит и да бъде с чувство, че е по-подготвено.

КОГА Е НЕОБХОДИМО ДА ПОТЪРСИТЕ СПЕЦИАЛИСТ

Страховете и тревогите се превръщат в проблем, когато предизвикват проблеми. Бихте могли да направите консултация със специалист – психолог или психотерапевт, ако:

• забелязвате, че страхът, който детето ви преживява нарушава обичайното протичане на ежедневието ви, например детето ви избягва определени дейности или предмети, не иска да излиза от вкъщи и др.
• наблюдавате, че страхът продължава във времето и става по-упорит и по-силен.
• детето ви има нарушен сън – твърде често се буди от страшни сънища, след това не може да заспи дълго време, през деня се чувства изморено и недоспало.
• преживяваните страхове и тревоги предизвикват физически симптоми, например: болки в стомаха, ускорен пулс, задух, световъртеж, гадене.

*Източници:

https://www.heysigmund.com/age-by-age-guide-to-fears/

https://naitreetgrandir.com/en/step/1-3-years/behaviour/fiche.aspx?doc=fear-in-children

https://kidshealth.org/en/parents/anxiety.html