+359 877 508 700         info@vesta.help        гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 429, партер вход 4                 

Какво е нормално и кога агресивното поведение на децата се превръща в проблем – част втора

Агресивно поведение, деца

Миналата седмица поговорихме как изглежда агресията при децата на различна възраст, кога е нормална част от развитието и кога се превръща в проблем. В днешното продължение на темата, ще помислим за причините, които пораждат проблемно агресивно поведение и ще потърсим как да бъдете в помощ на децата си, когато се срещат с агресивните си импулси или пък, в случай че те започнат да се установяват като трайно агресивно поведение. Да започваме!

ПРИЧИНИ, КОИТО ПОРАЖДАТ ПРОБЛЕМНО АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ

Темперамент на детето:

Темпераментът на детето и усвоените от него знания и умения за справяне с проблеми са от решаващо значение за способността му да управлява агресивните си импулси. Темпераментът е онази част от личността, с която човек се ражда – той е по-скоро биологично обусловен, като започва да се изгражда по време на бременността и вътреутробното развитие, а след раждането на детето се сплита и обогатява от всички останали фактори, оказващи влияние върху развитието на личността.

Семейството:

Нивото на стрес, положителните и негативните взаимодействия оказват влияние върху начина, по който децата опознават агресивните си импулси и се научават да ги преработват. Децата оформят поведението си, следвайки примера на възрастните около тях, като наблюдават и имитират как се справят с гнева и фрустрацията си:

  • Когато родителите или близките възрастни, които се грижат за децата, се затрудняват да регулират своите агресивни импулси в ситуации, свързани с конфликт или напрежение, децата не могат да научат как те самите да се справят с агресивните си преживявания. Ситуациите на конфликт и напрежение не се отнасят само до екстремни прояви на негативно взаимодействие, могат да бъдат и ежедневни, свързани с напрежение в работата и реакцията на възрастния към него, с разочарование в приятелските отношения, с възникнали неочаквано ситуации – непредвидена повреда, която размества графика, лошо обслужване докато пазарувате или се храните навън и други.
  • Децата, които често стават свидетели на разногласия между възрастните в семейството, разрешаващи се с висок тон, обидни и груби думи, заплахи или физическо насилие, учат да се справят по сходен начин със своите агресивни чувства.
  • Когато отношението на възрастните, които се грижат, не съответства на възрастта на децата и децата са свръх контролирани, подценявани или омаловажавани, в желанието им да получат по-голяма възможност да решават сами, да бъдат самостоятелни или пък не са питани по въпроси, които засягат и тях, защото вярването е, че са малки и няма как да имат мнение, те могат да започнат да установяват агресивно поведение в знак на протест.

Общността:

Общности, които разбират и подкрепят правата на детето, са общности, които съумяват пълноценно да насърчават децата и развитието им през всички етапи на порастване. Места, където има подкрепящи възрастни, с които децата се учат как да участват в изграждането и грижата за средата, в която живеят – дома, пред блока, квартала или населеното място, създават възможност, по здравословен начин, децата да се учат в справянето с разнообразни ситуации, включително такива, пораждащи агресия.

КАКВО ДА НАПРАВИТЕ, ЗА ДА ПОМОГНЕТЕ НА ДЕТЕТО СИ ДА ОПОЗНАЕ АГРЕСИВНИТЕ СИ ЧУВСТВА И ДА СЕ НАУЧИ ДА ГИ ПРЕРАБОТВА

На теория може би всичко звучи логично и лесно, но как да постъпите, когато сте разтревожени за агресивните реакции или поведението на детето ви и търсите начин да го подкрепите, така че да се научи да ги управлява.

  • Опитайте се да разберете какво може да се случва с детето ви. Дали преминава през големи промени, с които се бори? Когато казваме „големи“, стремете се да мислите през неговите перспективата и опит, защото от гледна точка на възрастен човек промените могат да изглеждат пренебрежими или малки. Има ли детето ви необходимост от помощ, за да се чувства по-сигурно и повече забелязвано?
  • Справянето с агресията на детето може да бъде трудно, когато се чувствате претоварени, когато сте били наранени или, когато губите самообладание. Затова е необходимо, като родители или възрастни, които се грижат, първо да се опитате да запазите спокойствие – много е трудно да разберем какво се случва, ако сме под влиянието на стрес или тревога.
  • Помислете какво може да кара детето да се чувства така и след това реагирайте. Когато искате от детето да прекрати поведението си, назовете какво според вас се случва с него и какво би могло да направи, за да се почувства по-добре, например: „Знам, че много се ядосваш, когато някой ти вземе играчката, но не можеш да удряш хората. От ударите боли. Виж, другото дете също има интересни играчки, можеш да попиташ дали е съгласно да играеш с неговите, докато то поиграе и разгледа твоите.“
  • Предложете емоционална подкрепа, например прегръдка.
  • Открийте подходящ за вашето дете начин, така че да му помогнете да се освободи от физическите чувства – можете, например, да започнете игра, да тичате, да танцувате и каквото още ви хрумне. Не прибягвайте към подкупи – да купите или дадете нещо, ако детето ви престане с агресивното поведение. Такъв подход често може да доведе до задълбочаване и ескалиране на поведението. Децата бързо научават, че чрез поведението си биха могли да получават неща, които искат.
  • Грижата за малко дете, което често е водено от агресивните си импулси, може да бъде фрустрираща, да ви ядосва и напряга. Наблюдавайте преживяванията си и опитайте да запазите спокойствие, когато общувате или взаимодействате с детето си. Ако сте твърде ядосан или ядосана, помолете някой от близките ви за помощ и вземете време за себе си, така че да възвърнете чувството си на баланс.
  • Бъдете внимателни и чувствителни към границите, които решавате да установите в грижата за вашето дете; когато ги установите, не ги променяйте спонтанно и под натиск. Например детето ви може да се разстрои, че не му купувате нещо, което иска, докато пазарувате. Бъдете емпатични към преживяванията му, признайте ги, разговаряйте защо сте взели решение, че няма да купите нещото, но не променяйте решението си поради трудните чувства на детето ви.
  • Не отвръщайте на агресивното поведение с реципрочно, независимо дали детето ви си позволи физическа реакция или словесна обида. Потърсете как да откликнете по начин, който да му помогне да се научи и да вземе от вашия опит, вместо да му върнете обратно неприятното чувство, когато човек е наранен.
  • Насърчете детето ви да използва думи, вместо действия, за да изрази начина, по който се чувства. Ако забелязвате, че не знае, опитайте да отгатвате и да назовавате преживяванията му, за да „дадете“ думи. Когато е реагирало агресивно, научете го как може да се извини на другия и да каже, че съжалява.
  • Понякога е необходимо просто да останете спокойни и да бъдете наоколо, докато детето преживява гнева си, като се уверите, че докато е под влияние на чувствата си, няма да нарани себе си или друг. Важно е детето ви да има пространство за преживяванията си и постепенно да учи кое поведение е подходящо и кое е проблемно, като в това време има увереност, че сте на разположение, ако има необходимост и, че не е само.
  • Признавайте успехите на детето си – онези пъти, в които се е справило с нещо, научило е нещо ново, измислило е нещо интересно, зарадвало е вас или някой друг. По този начин децата преживяват вашата обич, благодарност, това, че ги цените – отношение, което също допринася за овладяване на агресивните импулси.

КОГА ДА ПОТЪРСИТЕ ПОМОЩ ОТ ПСИХОЛОГ ЗА АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕТЕТО ВИ

  • Агресивни прояви в бебешка възраст и при малки деца (0 – 3 години)

Децата до 3 – 4-годишна възраст комуникират – изразяват нуждите и желанията си предимно физически и агресивните прояви по-често са част от нормалното развитие, като е важен начина, по който родителите откликват и учат децата да разбират, и да се справят с трудните си чувства. Агресивните прояви в тази възраст биха могли да бъдат сериозен въпрос, само ако детето избухва в пристъпи ежедневно и продължително, и изглежда, че напредва бавно в изразяването на желанията и нуждите си по неагресивен начин.

  • Агресивни прояви в предучилищна възраст (3 – 5 години)

В тази възраст децата започват умело да боравят с езика и очакването е, че агресивните прояви като начин на комуникация намаляват значително. Тогава, когато децата продължават да си служат с агресивно поведение, за да разрешат конфликтна ситуация, е необходимо грижещите се възрастни да търсят начини, така че да ги подкрепят да развият по-добре способността си за социално общуване и да укрепнат в умението си за контрол. В случай че агресивните реакции продължават да бъдат водещи в поведението на детето и да се случват много често, бихте могли да се консултирате със специалист.

  • Агресивни прояви в училищна възраст (6 – 12 години)

На 7 – 8 години честите или внезапни прояви на агресивно поведение у децата предизвикват безпокойство. Ако имате такива наблюдения, детето ви е гневно и физическо агресивно, помислите какво може да преживява в емоционален план, така че да реагира по този начин. Помощта от специалист в тази възраст, ако агресивните прояви продължават да бъдат чести и внезапни, е важна.

  • Агресивни прояви в тийнейджърска възраст (12 – 18 години)

В тийнейджърските години всяка агресия или проява на насилие са причина за безпокойство. Важно е възможно най-бързо да потърсите помощ от специалист и заедно да намерите най-полезния подход, който ще позволи на детето ви да има пространство, за да изразява емоциите си, те да бъдат чути и разбрани, и да има подкрепа, така че постепенно да открие как да се справя с тях.

ЗАБЕЛЯЗВАТЕ, ЧЕ ВИЕ ЧЕСТО ЧУВСТВАТЕ НАПРЕЖЕНИЕ ИЛИ ТРЕВОГА В ГРИЖАТА И КОМУНИКАЦИЯТА С ДЕТЕТО ВИ, КАК ДА ПОСТЪПИТЕ

Понякога ние, като възрастни, имаме необходимост от думи, внимание и подкрепа, за да опознаем чувствата си, да ги назовем и да преживеем, че сме в безопасност с тях. Когато се грижим за децата си, можем да сме изправени пред изпитание да ги разбираме и нашите трудни чувства да ескалират, особено ако в детските и младежките си години самите ние не сме срещнали необходимата подкрепа за тревожните, гневните, разочароващите и другите ни неприятни чувства. В този случай бихме могли да потърсим консултация със специалист за себе си и чрез грижата за нас самите, да открием как да бъдем добри придружители за децата си.

 

*Източници:

https://www.annafreud.org/early-years/early-years-in-mind/common-difficulties/aggression/#:~:text=Most%20young%20children%20will%20show,or%20in%20need%20of%20attention.

https://cyfar.org/sites/default/files/cyfar_research_docs/Childhood%20Aggression%20Where%20Does%20it%20Come%20From%2C%20How%20Can%20it%20be%20Managed.pdf

https://www.momjunction.com/articles/how-to-deal-with-an-aggressive-children-behavior_00712210/

https://cadey.co/articles/aggression-in-children

 

Равенство между половете

Възпитанието на децата към уважение и равенство между половете е превенция на домашното насилие и насилието над жени

Неравенството между половете има влияние както на индивидуално, така и на обществено ниво – винаги е свързано с увеличена степен на агресия и по-висок риск

Вижте Повече »
email-symbol

Запазете час за своята консултация!

Изберете консултация, която желаете и ден, който Ви е удобен, оставете своето име и телефон и ние ще се свържем с Вас.