Как изборът на играчки е важен за проговарянето на децата и как играта насърчава езиковото развитие

Играта е един от най-важните начини, чрез които децата научават за света. Играейки, те учат как да взаимодействат с обкръжението си, откриват интересите си и развиват когнитивни, двигателни, езикови и социо-емоционални умения. Има много какво да си кажем за играта, играенето и порастването на децата, но в тази публикация ще обърнем повече внимание на избора на играчки и значението на играта за проговарянето и езиковите умения.

КАКВИ ИГРАЧКИ ДА ИЗБЕРЕТЕ, ЗА ДА НАСЪРЧИТЕ ПРОГОВАРЯНЕТО НА ДЕЦАТА ВИ?

Играчки без батерии. Звуците и светлинните ефекти, които играчките с батерии имат, са атрактивни, привличат вниманието и децата ги обичат, но в същото време ги поставят в пасивна позиция. Вместо играчките да броят, да казват буквите, цветовете или да издават звуците, които животните издават, това може да бъде част от играта на детето ви.

Подберете семпли и прости играчки. Кубчета, конструктор, превозни средства, животни, къща за кукли, кукли, обзавеждане за куклена къща, комплект детски инструменти, пластилин. Тези играчки ще помогнат на децата ви да експериментират и да измислят нови игри. Така естествено ще насърчите стремежът на детето ви да комуникира новите си мисли с вас, а това е важна част от развитието на езика. Също така, докато децата играят, научават съществителни (как нещата се казват), глаголи (какво правят нещата) и се учат да описват.

Купете играчки, които стимулират движението на детето ви. Можете да „построите“ игри с движение и вкъщи: тунели, къщи, препятствия, барикади и да изобретявате нови и нови възможности за игра. Движението е също един от факторите, влияещи върху развитието на езиковите умения.

Понякога най-хубавите играчки изобщо не са играчки. Родителите имат много важна роля, така че децата да се научат да играят, да изпитват удоволствие от играта и да говорят. В началото децата учат думите, които търсят, от своите родители. Ето и няколко идеи за игри, в които общувате и се забавлявате заедно –  пейте песни, говорете със смешен глас, разказвайте си истории, играйте на криеница, на игри като „бабо, дай огънче“ или „хей ръчички“.

АКО СТЕ ЛЮБОПИТНИ КАК ТЕЗИ ИГРАЧКИ СА СВЪРЗАНИ С ЕЗИКОВИТЕ УМЕНИЯ, следващите редове разказват за това.

Човешкият мозък е разделен на ляво и дясно полукълбо и когнитивните функции, които извършваме, могат да бъдат обвързани повече с едното или с другото. Езикът е една от когнитивните функции и тя е в много голяма степен разположена в лявото полукълбо на нашия мозък. Това е важно, за да разберем как мозъкът преработва езика и как това е обвързано с играта. Лявото полукълбо на човешкия мозък контролира също така фините моторни движения. Това са множеството движения, които извършваме с пръстите на ръцете си или тези, които правим с устата си – разнообразието от звукови съчетания и на по-късен етап речта или накратко езиковите ни умения. Затова, ако се върнем към играта, е много важно, играейки, децата да имат възможност да се движат, така те развиват и способността си да говорят. Ще продължим още малко с устройството на мозъка, за да опитаме да обясним по какъв начин споделеното внимание в играта между родителите и децата, а на по-късен етап и само между децата, взаимното удоволствие по време на игра, идеите и мислите, които се пораждат вследствие, са също много важни за развитието на езиковите умения. Ние хората сме способни да използваме символи, за да построим азбука, а тя пък ни дава възможност да изразим всяка идея, която можем да си представим: нова или стара, конкретна или абстрактна. В мозъка ни има две основни зони, които правят това възможно – зоната на Брока и зоната на Вернике. Зоната на Брока отговаря за двигателните функции, свързани с изговарянето на срички с устата ни или по друг начин казано, отговаря за създаването на речта. Зоната на Вернике пък отговаря за разбирането на езика. Работата на всяка от тези области, заедно с комуникацията помежду им, изгражда езиковата система, чрез която анализираме чутите думи и формулираме наша реч в отговор. Тази система се свързва и с други области в мозъка, които са отговорни за концептуализирането на идеи и по този начин става възможно да комуникираме мислите си. Ето как, чрез споделеното удоволствие от играта, което поражда абстрактни идеи (чувства) и нови хрумвания, децата са насърчени да ги концептуализират и да намерят начин да ги изразят, комуникирайки ги с този, с когото играят – първоначално чрез жестове, след това чрез вокализации и още по-нататък чрез срички, думи и език.