+359 877 508 700 
info@vesta.help 
Хранителните разстройства са описани в категорията „Хранене и хранителни разстройства“ на ДСМ – 5 (Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства) и са свързани с нездравословни хранителни поведения, при които човек използва контрол върху храната, за да се справи с трудни чувства или предизвикателни ситуации в живота си. Най-често срещаните хранителни разстройства са анорексия невроза, булимия невроза, разстройство на преяждането и избягващо/ограничително нарушение на приема на храна. Данни от Националния институт за психично здраве в Америка дават информация, че хранителните разстройства засягат около 4 процента от жените и 1,5 процента от мъжете в индустриализираните страни, като макар да е възможно всеки човек да отключи хранително разстройство, най-уязвима е възрастта на тийнейджърството и ранната зрялост. Хранителните разстройства са лечими, но често са подценявани. Продължителното им разгръщане и нелечение оказва влияние както върху психичното здраве, социалните контакти и отношения на човек, така и върху физическото здраве – могат да предизвикат широк спектър от здравословни усложнения, включително сериозни сърдечни заболявания и бъбречна недостатъчност, които в някои случаи могат да доведат до смърт. Затова е изключително важно хранителните разстройства да бъдат разпознавани като реални и лечими заболявания.
ПРИЧИНИ ЗА НАЧАЛО НА ХРАНИТЕЛНО РАЗСТРОЙСТВО:
Храненето е основополагащо за оцеляването на човек и предвид значимата роля, която то има за живота, сложно съчетание от механизми са с отношение към регулирането му. Причините за начало на хранително разстройство обикновено се отнасят до комплексно преплитане между психологични, междуличностни и социални фактори. Може да става въпрос за история на преживяно негативно или травматично отношение въз основа на външен вид (размер, тегло или форма на тялото), нездравословни романтични отношения, физическо или сексуално насилие, израстване в нестабилна семейна среда или друго дълбоко тревожно или обезпокоително преживяване. Нездравословните хранителни поведения и прекомерните физически упражнения носят смисъла на опит за възвръщане на чувството за контрол, тъй като в ситуации, свързани с интензивни трудни чувства и тревога, за хората уязвими към хранителни разстройства, изглежда, че храната и храненето са единствените аспекти в живота им, върху които могат да упражняват контрол. Изборът за въвличане в преяждане, екстремни диети, прочистване и други натрапливи поведения, отнасящи се до образа на тялото и загубата на тегло, са опит за компенсация на липсата на контрол в други важни аспекти на живота. Допълващ стремежа към контрол механизъм, който мотивира нездравословните хранителни поведения, е връзката им с ниско самочувствие и крехко усещане за себестойност, които провокират силна тревога. Човек преяжда, прочиства се и прави прекомерно много упражнения, за да се освободи от тази тревогата, но това е временно, защото бързо след това тя се преобразува в чувство за вина към храната, която вече е етикетирана като нещо лошо, вредящо на тялото. Чувството за вина бързо води със себе си чувства на самоомраза, срам и безнадеждност. В случай че не бъде предприето лечение, този цикъл от емоции се повтаря отново и отново, задълбочавайки хранителното разстройство.
НАЙ-ЧЕСТИ ХРАНИТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА:
Анорексия Невроза:
Анорексия невроза или анорексия се характеризира с необичайно ниско телесно тегло, с постоянно ограничаване на приема на храна, силен страх от наддаване или от напълняване и с изкривено възприемане на телесното тегло или форма. Човек с анорексия обикновено поддържа килограми, които са под минималното ниво за възраст, пол и физическо здраве. Атипичната анорексия обаче може да бъде изключение от това правило и човек да отговаря на диагностичните критерии, но да не е с поднормено тегло. В много случаи хората с този тип анорексия преди това са били с наднормено тегло и поради нарушени хранителни навици са се преместили в „нормален“ диапазон.
Наблюдават се два основни типа поведение при хората, които страдат от анорексия. Единият е свързан със стремеж към отслабване чрез диета, гладуване или прекомерни физически упражнения – тогава става въпрос за ограничителен тип анорексия. За другият са характерни ограничаване на храната или чести опити за прочистване от храна след преяждане чрез самопредизвикано повръщане, клизми или чрез злоупотреба с разхлабителни вещества, за да се предотврати наддаване в теглото – този тип анорексия се нарича анорексия тип преяждане/прочистване или пургативен тип.
Булимия Невроза:
Булимията невроза се характеризира с повтарящи се и чести епизоди на ядене на необичайно големи количества храна (преяждане) и усещане за липса на контрол върху храненето. Това е последвано от някакъв тип поведение, което компенсира преяждането, като прочистване (повръщане, прекомерна употреба на разхлабителни), гладуване и/или прекомерни физически упражнения.
По време на тези епизоди човек обикновено изяжда голямо количество храна за кратко време и след това изпитва интензивна необходимост да отстрани излишните калории от тялото си по нездравословен начин. Хората, страдащи от булимия, са прекомерно заети с формата и теглото на тялото си и имат сурово отношение към аспектите, които възприемат като недостатъци, макар действително теглото им да е в границите на нормата или малко наднормено.
Разстройство на преяждане:
Разстройството на преяждане се характеризира с повтарящи се епизоди на преяждане, по време на които човек чувства загуба на контрол върху своето хранене. Епизод на преяждане се определя като изяждане на количество храна, което е значително по-голямо от това, което повечето хора биха изяли за подобен период от време, при подобни обстоятелства. За разлика от булимията, епизодите на преяждане не са последвани от прочистване, прекомерни упражнения или гладуване. В резултат на това хората, страдащи от това разстройство, често са с наднормено тегло или затлъстяване.
Избягващо/ограничително нарушение на приема на храна (ОИНХ):
Избягващо/ограничително разстройство на храненето се характеризира с избягване или ограничаване на приема на храна. Хората с това разстройство имат липса на интерес към хранене или храна, или избягват храна въз основа на минал негативен опит с нея (външен вид, мирис, вкус, текстура, представяне). Тази форма на „придирчиво хранене“ обикновено се развива в ранна детска възраст и може да продължи в зряла възраст. При това хранително разстройство храната не се избягва поради страх от наддаване, а по причини, предизвикващи оттегляне на интереса. То води до значителната загуба на тегло, неуспех при опити за наддаване, значителни хранителни дефицити и понякога трудност за присъединяване към храненето като социална дейност и възможност за общуване.
ЛЕЧЕНИЕ
Хранителните разстройство могат да бъдат лекувани. По-бързото им установяване и начало на лечението намаляват риска от задълбочаване на възможни физически здравословни проблеми и създават по-добри предпоставки за скорошно възстановяване. Поради сложността на хранителните разстройства, подходът е цялостен план за лечение, който включва медицински грижи и наблюдение, консултации с хранителен терапевт, психотерапия и, когато е подходящо, лечение с лекарства.
*Източници:
https://www.psychologytoday.com/us/conditions/eating-disorders
https://www.nhs.uk/mental-health/feelings-symptoms-behaviours/behaviours/eating-disorders/overview/
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/eating-disorders/symptoms-causes/syc-20353603
