Защо установяването на граници в живота ни може да се окаже трудно

На пръв поглед въпросът за установяване на граници изглежда естествен – те са в основата на живота заедно, като общество: държавите имат граници, домовете имат граници, участие в движението – като пешеходци или шофьори – изисква спазване на граници и правила. Накратко – без граници, би настъпил хаос и изглежда, всички сме свикнали с тях и ги владеем. Когато обаче насочим погледа към себе си, често се оказваме изправени пред трудността или угризението да откажем, да кажем „не“ и да поставим своите граници в отношенията с другите. Каним ви да помислим за това в следващите редове.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ГРАНИЦИТЕ И ЗАЩО СА ВАЖНИ

Собствените ни граници, това са лимитите и правилата, които определяме в професионалните и личните ни отношения с другите.  Свързани са с начина, по който бихме искали хората да се отнасят с нас и с последствията, които биха настъпили, ако границите ни често се прекрачват. Накратко – предпазват ни от влияние, което да въздейства негативно върху усещането ни за благополучие и върху здравето ни. Ако съумяваме да установим здравословни граници в отношенията си, обикновено се чувстваме удовлетворени – постигаме баланс между работата и личния си живот, съумяваме да споделяме отговорностите си с другите и да се радваме на пълноценно общуване с хората в живота ни. Не съществуват универсални „здравословни граници“, те са нещо изключително индивидуално, свързано с личния опит, ценности, нагласи и възприятия. Противоположно на това, когато установяваме нездравословни граници, ставаме уязвими към грубо и рязко отношение или към често негодувание, отправено към нас. Нездравословните граници предполагат заплитане или ригидност. Какво означава това? Заплитането е свързано с неясни и твърде пропускливи отношения, в които е трудно да бъде казано „не“ и често води до зависимост или съзависимост. Ригидните граници са по-агресивни, в тях има ниски нива на доверие към другия или другите хора, поради което сближаването се оказва предизвикателство. Хората с ригидни граници трудно прощават и при конфликт са готови лесно да изключат значими досега хора от живота си.

КАКВО ПРАВИ ТРУДНО ДА УСТАНОВИМ ЗДРАВОСЛОВНИ ГРАНИЦИ

• Страх от отхвърляне, неодобрение или конфликт: често сме склонни да не установяваме граници, защото се страхуваме, че ще загубим обичта, одобрението на значими за нас хора или ще се окажем в конфликт с тях. Тревожим се, че нашите граници, ще предизвикат другите да не ни харесват, да ни мразят или да мислят по-малко за нас. Или пък се тревожим от по-агресивна реакция, свързана с конфликт, в който бихме се почувствали неразбрани или погрешно интерпретирани от другите, когато чуят нашите очаквания или желания; тревожим се, че ще мислят за нас като за егоистични или контролиращи хора, вместо да съумеят да ни разберат и да откликнат. Тези страхове имат общо с нашия предходен опит.
• Предходен опит на негативни преживявания при установяване на граници: способността ни да осъзнаваме и поставяме собствените си граници започва да се развива още докато сме деца. Ако тази способност често е поставяна под въпрос в семейството ни, вероятно като възрастни бихме изпитвали трудност да установяваме свои здравословни граници, тъй като не сме били подкрепени и насърчавани, за да придобием добър опит. Когато преживяването ни е, че другите се чувстват неудобно с нашите границите, започваме да се съмняваме, да чувстваме вина или срам. В ума ни кънти спомен за думи със звучене: „Трябва да помагаш на семейството си!“, „Мислех, че ме обичаш!“, „Каза, че пазиш гърба ми!“, които ни тласкат към отричане на начина, по който бихме установили собствените си граници.
• Липса на прозрение и осъзнаване за собствените граници: понякога не знаем как да поставим граници – не знаем какви са те, откъде да започнем, за да ги определим, как да ги установим в отношенията си. Изпитваме несигурност – от какво се нуждаем; какво искаме? Чувстваме, че самите ние сме се променили и предишните ни граници са се изместили, но не сме сигурни какво означава това. Тревожим се как другите, които ни познават от дълги години, биха реагирали на нашата промяна – ще я приемат ли; ще я подкрепят ли? За да бъдем наясно със себе си и да формулираме своите граници, е необходимо да насочим внимание към вътрешния ни свят, към преживяванията ни и заедно с това да участваме в отношения с хората, за да наблюдаваме емоционалните и физическите си реакции. По този начин, доверявайки се на чувствата си и, имайки стремежа да уважаваме чувствата на другите, постепенно успяваме да си дадем сметка и да формулираме нашите „здравословни граници“.

ДА ВИДИМ ОТБЛИЗО КАК УСТАНОВЯВАНЕТО НА ГРАНИЦИ Е ПОЛЗОТВОРНО

Установяването на здравословни граници е свързано с готовността ни да поемем отговорност за себе си и да „кажем“ какво сме съгласни да позволим в живота си и какво не. Това не е жест на желание да властваме над живота на другите, а начин да се предпазим от нараняващи ситуации и последствия. Здравословните граници предпазват чувството ни за себе си и самооценката, която имаме – ако липсват, често се срещаме с тревога и несигурност, защото не сме изяснили пред другите какво те могат да си позволят или не в отношенията ни. По този начин в нас се наслагват преживяване за несигурност, усещане, че сме под чуждо влияние или в крайни ситуации, когато някой прекрачи граница, считана от нас за табу, ни връхлита чувство, че се превръщаме в жертва. Установяването на свои граници и способността да застанем зад тях, носи усещане за увереност. Често е изненадващо да установим, че когато съумяваме да дефинираме своите граници по „добър“ начин, другите започват да ги уважават във все по-голяма степен, вместо да се чувстват наранени или затруднени, както не рядко се опасяваме, че ще се случи. Трудната част е, че всеки човек реагира различно и със значителна сигурност можем да очакваме, че у някои хора нашите граници биха предизвикали негодувание. Важно е да си даваме сметка, че сме различни и имаме различна чувствителност. Да се стремим към баланс, така че да се отнесем с грижа както към своите преживявания, така и към тези на другите, но ако това се окаже невъзможно да не бъдем твърде жестоки и обвинителни към себе си. Установяването на здравословни граници е важно за психичното ни здраве и благополучие, те ни помагат да имаме устои, когато другите оказват натиск върху нас или са твърде взискателни.

*Източници:

https://embracingyoutherapy.com/i-have-hard-time-setting-boundaries-where-do-i-begin/

https://brilliantio.com/why-is-it-so-hard-to-set-boundaries/