Изследване на интимността в романтичните отношения и страхът от интимност – част 2

Тази седмица продължаваме да мислим за интимността, като постепенно пристъпваме по-напред и опитваме да доближим страха от интимност, така че да съумеем да разберем повече за него и да открием идеи в помощ за разрешаването му.

КАКВО Е СТРАХ ОТ ИНТИМНОСТ

Страхът от интимност е възпрепятстване на човешката ни способност да създаваме чувство на близост и свързаност с някой друг, ценен за нас, поради безпокойство, което често може да бъде скрито или неясно и за нас самите. Обикновено това безпокойство се проявява като загриженост или предпазливост човек да не бъде отхвърлен, романтичната връзка да не се влоши поради усещане, че чувствата на привързаност не са върнати, че са критикувани или оценявани, или страх, че човек ще бъде контролиран, доминиран или ще изгуби себе си в романтичната връзка. Макар на пръв поглед парадоксално – този страх по-често се разгръща във фона на положителни емоции или отношение – някой ме харесва и аз го харесвам, някой ми отдава любящите си чувства, но аз нося в себе си убеждението – явно или скрито – че не заслужавам любов, обич, привързаност. Съпротивата срещу интимността по-често е провокирана от дебнещ враг вътре в нас, не от действително негативното отношение на партньора ни. Случва се така, че възниква противоречие между позитивния начин, по който другият ни вижда и собственото ни негативно преживяване за себе си.

КАК Е ВЪЗНИКНАЛО НЕГАТИВНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ ЗА СЕБЕ СИ ИЛИ КАКВО ПРЕДИЗВИКВА СТРАХЪТ ОТ ИНТИМНОСТ

Тези основопалагащи убеждения и дълбоко вкоренени чувства, че човек е лош, необичан, недостатъчен, водят историята си от минал ранно-детски опит, който се провокира и актуализира от отношенията ни тук и сега като възрастни. Често вярването е, че тези убеждения са цялостно определящи и невъзможни да бъдат променени.

Миналият ранно-детски опит може да бъде свързан с емоционално неглижиране от грижещите се възрастни и дълбоко чувство, че тревожните или неприятни преживявания, които човек е имал като много малък, не са били посрещани, така че да бъдат успокоени и заместени от преживяване за безопасност и сигурност. Може да бъде свързан също така със семейни отношения, в които границите са били пропускливи, а ролите на децата и възрастните неясни, замъглени или преобърнати. Възможно е да се дължи и на детска травма, например загуба на родител, злоупотреба или насилие.

Въпреки че съсредоточаваме вниманието си предимно върху ранния опит в детството, преживявания от взаимоотношения с връстници и възрастни по време на юношеството и зрелостта също могат да продължат да влияят върху отвореността на човек към интимност.

ПРОЯВИ НА СТРАХЪТ ОТ ИНТИМНОСТ

Страхът от интимност обикновено се проявява, когато човек цени връзката, която започва или, в която се намира. Макар това да звучи парадоксално, може да бъде полезно за партньорите на хора, които преживяват този страх. Ето някои от начините, по които страхът се проявява:

• Повърхностно сближаване: всичко изглежда, че се развива по добър начин до момента, в който романтичната връзка не се задълбочи, не стане по-близка и не повиши стойността си в преживяването на човека, който се страхува. Когато този момент настъпи, развитието на отношението сякаш спира – чувствата се задържат и човек започва да реагира безразлично или неблагоприятно на обичта на партньора си, като е възможно на този етап връзката да се прекрати и да се замести с нова, по-повърхностна.
• Подозрителност или ревност без реално основание към партньора.
• Загуба на сексуален интерес.
• Прекомерна критичност към партньора.

КАК ДА РАЗРЕШИТЕ СТРАХЪТ ОТ ИНТИМНОСТ

Разрешаването на страха от интимност поставя необходимостта човек да се срещне с и да предизвика негативното чувство за себе си. Да опита да го опознае и да разбере с какъв опит в живота му е свързано. Да преразгледа начина на мислене и говорене за себе си, като потърси онези аспекти във вътрешния си свят, които харесва, които са източник на удовлетворение, на удоволствие, на вдъхновение и възможности, и се обръща по-често към тях. В това начинание важно значение има обкръжаваща среда и готовността на близките и приятелите да бъдат опора и подкрепа. Консултирането или психотерапията могат да осигурят безопасно пространство, в което да се търсят и изследват трудностите и предизвикателствата пред интимността. Психологът или терапевтът може да бъде полезен, така че човек да разбере по-добре емоциите зад поведението си и постепенно да открие нови начини, по които да участва в романтичните си отношения.

*Източници:

https://www.psychalive.org/fear-of-intimacy/

https://www.verywellmind.com/fear-of-intimacy-2671818

https://www.webmd.com/sex-relationships/signs-fear-intimacy