Ревност: какво я предизвиква и как да мислим за нея

Всеки от нас е изпитвал ревност – към половинката си, в семейството или към приятели. Докато съумяваме да толерираме чувството за ревност, така че да не внася разрушителни събития в живота ни, обикновено не го забелязваме твърде много и не съсредоточаваме усилия в това да го разберем. Когато обаче ревността започне да ни носи непреодолимо чувство на несигурност, свързано с потенциална загуба и да възпрепятства пълноценното протичане на ежедневието ни, тя се превръща в ограничение и трудност. Тогава започваме да се питаме какво всъщност е ревността, какво я предизвиква и как бихме могли да я преодолеем?

КАКВО Е РЕВНОСТ

Ревността е сложна емоция и обхваща широка амалгама от чувства на подозрение,           ярост, страх и унижение, които могат да варират или да се съчетават едно с друго. Както вече споменахме, тя се събужда под реална или въображаема заплаха за загуба на нещо значимо за нас, която идва от друг човек. Често в думите си сме склонни да взаимозаменяме „ревност“ и „завист“, но те са различни чувства, макар всяко от тях да е свързано с преживяване за несигурност. Ревността предполага, че заплахата идва от трета посока и е насочена към някого или нещо, за което можем да мислим като наше. Тя обикновено провокира гняв и негодувание. Завистта се случва само между двама души, свързана е с желанието да имаме нещо, което има някой друг и довежда чувство на тъга и желание за промяна. Ревността се появява с посланието, че се страхуваме от загуба на ценно нещо или важен човек, като заедно с това осветлява несигурността ни, провокираща стремеж към контрол или желание за притежание.

КАКВО ВЪТРЕ В НАС ПРЕДИЗВИКА РЕВНОСТТА

Ревността е ранна, която боли, защото преживяваме, че грижата или усещането за привързаност, които имаме към някого, не се връщат към нас по същия начин. Тази рана започва да бъде по-осезаема и актуална, напомняйки за себе си, например когато:

• Имаме чувството, че не сме достатъчно добри
• Усещаме, че е необходимо да се състезаваме с някого
• Чувстваме се недостатъчно видени или оценени
• Имаме ниска самооценка, която ни предизвиква да се съмняваме в себе си, да се преживяваме като човек с ниска стойност, да се чувстваме необичани или да смятаме, че не заслужаваме да бъдем обичани.

Бързо забелязваме, че в основата на всички тези преживявания стои несигурността. Защо чувството на несигурност може да провокира ревност? Когато не сме достатъчно уверени в себе си или в отношенията си, лесно можем да започнем да виждаме другите хора като заплаха за връзката ни или да се тревожим прекалено много за чувствата на партньора ни към нас.Документно проучване на проведени изследвания върху ревността , осъществено през 2017 година, от Фатеме Шейхмуонеси, ни дава информация за взаимовръзки между нея и стиловете на привързаност. Привързаността е отношението на свързване с другите, което започваме да развиваме след като се родим. Тя първоначално се гради между бебето и първия възрастен, който се грижи за него и в последствие се разширява в отношението с основните грижещи се близки. Изграденият стил на привързаност е основата, която напътства взаимоотношенията ни през целия живот. Има четири стила на привързаност: сигурен, тревожно-избягващ, тревожно-амбивалентен и дезорганизиран, като избягващият, амбивалентният и дезорганизираният се разглеждат като несигурна привързаност. Един от резултатите, до които достига изследването на Шейхмуонеси е, че хората, които имат тревожно-амбивалентна привързаност, показват по-високи резултати по различни дименсии на ревността, особено по обсесивност, страх от загуба и междуличностна чувствителност в сравнение с хората със сигурен стил на привързаност.

Човек е изключително уязвим в преживяването си на ревност и често среща затруднение да изрази чувствата си, разговаряйки за тях с човека, към когото са насочени. Не рядко в нас се наслагва очакването другият да знае какво преживяваме, какво мислим и да се погрижи, без наше участие. Обикновено по този начин ситуацията на конфликт, задвижена от преживяването за ревност, се задълбочава.

КАКВО МОЖЕМ ДА ИМАМЕ ПРЕДВИД, ЗА ДА СЕ СПРАВИМ С ЧУВСТВОТО НА РЕВНОСТ

Понякога ревността има своите основания и, ако ситуацията е такава, сме изправени пред необходимост от решение дали да напуснем случващото се или имаме готовността да го преодолеем заедно с другия човек.

Друг път обаче, ревността е провокирана от вътрешната ни несигурност. Тогава първата крачка към преодоляването ѝ е да бъдем съзнателни за чувствата и мислите си; когато тя стане актуална, да се запитаме какво я провокира сега. Нашето несъзнавано съхранява спомени за миризми, гледки, гласове, отминали впечатления, които могат да се окажат значими, за да опознаем чувството си за ревност. Способността ни да разговаряме за него и да го изразяваме по здравословен начин, търсейки подкрепа в човека, към когото то е насочено, създава възможност за по-пълноценно разбиране на случващото се и за изобретяване на начин, чрез границите, които определяме в отношението си, да се почувстваме подкрепени, така че да преодолеем напрежението и конфликтите, които ревността предизвиква.

Разговорът с психолог също може да бъде от помощ, за да опитаме да разберем какъв е източникът на чувствата и мислите ни, и какво предизвиква неувереността ни.

*Източници:

https://upjourney.com/why-do-we-get-jealous-in-relationships

https://www.goodtherapy.org/learn-about-therapy/issues/jealousy

https://psychcentral.com/lib/envy-jealousy-and-shame#is-jealousy-a-sign-of-insecurity