+359 877 508 700 
info@vesta.help 
С развитието на технологиите и машинизацията съвременния пазар на труда става все по-интензивен и забързан. Нарастващата умора, високите изисквания за умения и мултитаскинг към служителите извежда устойчиво като приоритет за дискусия балансa между работа и личен живот. Във всяка организация има хора, които са силно ангажирани с работния процес и с целите, стоящи пред екипа – обикновено те работят повече часове, поемат повече отговорности и приемат да бъдат на разположение, когато е необходимо, а необходимост не спира да има. Такива хора най-често заемат ръководни позиции и задават тенденциите в организационната култура на работното им място или пък, макар и не мениджъри, са изключително важна част от всички процеси и решения, така че поемат непропорционално работни задължения и отговорности в екипа. Ако сега се върнем няколко изречения назад и насочим внимание към темата баланс между работа и личен живот, възниква въпросът какво подхранва ускорената динамика на пазара на труда? Дали работохолизмът не е значима съставка, придружаваща разширяващите се възможности на науката и технологиите? В следващите редове ще опитаме да проследим какво е „работохолизъм“, дали е нещо позитивно или напротив и как се отразява на хората. А ако в края прецените, че работохолизмът има отношение към забързаното темпо в съвременния свят, ви предлагаме идеи за балансиране на проявленията му на вашето работно място.
КАКВО Е РАБОТОХОЛИЗЪМ
Работохолизмът е въведен като концепция през 1971 година от психологът Уейн Оутед, който го описва като „компулсия (натрапливо желание) или неконтролируема необходимост от непрекъсната работа“. Думата става част от популярната култура в обществото и в последствие започва да се търси нейната дефиниция като конструкт, обект на научен интерес. Това търсене е изпълнено с несъгласия и противоречия, тъй като се оказва трудно изследователите да се обединят около общи критерии за измерване. Работохолизмът е разглеждан като пристрастяване към работа, като патология, като упорит модел на поведение, част от множество варианти на организационна структура и подход към работния процес, и като синдром, включващ силно желание за работа, висока ангажираност с работните процеси и ниски нива на преживявано удоволствие от работата. В край на сметка усилията в научните среди достигат до съгласие за цялостна дефиниция, която включва конкретни черти, определящи работохолизма:
- Вътрешна принуда (натиск) за работа.
- Постоянни мисли за работата, когато човек не работи.
- Работа, надхвърляща очакванията към служителя, въпреки вероятно негативни последствия (например, касаещи здравословното състояние, психичното благополучие, личния живот). Тъй като „очакванията към служителя“ е сложно и пропускливо понятие, учените го разглеждат спрямо установеното във вътрешните организационни стандарти и правила, и основните икономически нужди.
Работохолизмът често е неотменно свързан с прекомерни работни часове, но е важно да обърнем внимание, че не винаги прекомерните работни часове означават работохолизъм. Например, възможно е човек да работи повече от 40 часа на седмица и да няма обсесивна нагласа към работата си или да работи само 35 часа или по-малко, но воден от обсесивно-компулсивен натиск.
Продължава да бъде дискусионно позитивен или негативен феномен е работохолизмът. Някои изследователи застъпват тезата, че работохолизмът е свързан с високи нива на еустрес (стрес, носещ удоволствие) и други положителни следствия, например удовлетвореност от живота и работата, високо представяне в екипа и статут на ролеви модел за другите служители. Други изхождат от по-балансирано мнение, според което в краткосрочен план работохолизмът може да носи удовлетворение, свързано с постигнатите резултати и нивото на представяне, но в дългосрочен план е тясно обвързан с влошено здраве и трудности в отношенията.
КАКВО НИ КАЗВАТ НАУЧНИТЕ ДАННИ
Могат да се намерят множество изследвания върху работохолизма, които осветляват този феномен от различни гледни точки. Ние избрахме да видим отблизо данни за връзката между работохолизма и психосоматичния здравен статус на хората. Избрахме този фокус, защото психосоматичния здравен статус включва както физическото, така и психичното благополучие.
През 2010 година, Лике Брумелхуис и Нанси Ротбард провеждат проучване сред 736 служители в холандско дъщерно дружество на международна фирма за финансови консултации. Те изследват връзката между твърде високата ангажираност с работа и здравния статус на хората. Разделят служителите в две групи: такива, които работят с удължени работни часове (имат поведение на свръх ангажираност) и такива, които работят работохолно (с компулсивна (натраплива) нагласа към поведението на свръх ангажираност). Всеки служител попълва въпросници, насочени към изследване на тенденции за свръх ангажираност с работа, работни умения, работна мотивация и средно работно време (в часове за седмица); също така участниците са били попитани за история на психосоматични здравословни проблеми (например главоболие или стомашни неразположения); последният етап, през който преминават хората, взели участие в проучването, е медицински скринингов преглед за различни биомаркери (талия, триглицериди, кръвно налягане и холестерол), разчитани заедно с ниво на Риск от развитие на метаболитен синдром (сърдечно-съдови заболявания и диабет).
Резултатите показват, че удължените работните часове, сами по себе си, не са свързани с никакви здравословни проблеми, но работохолизмът е. При служители, работили с удължено работно време, обикновено над 40 часа седмично, но без да преживяват вътрешна принуда за работа, не се наблюдава повишен Риск от метаболитен синдром и те съобщават за по-малко здравословни оплаквания. Хората, отговарящи на критерия за компулсивна нагласа към работния си процес, независимо дали работят прекомерни часове или не, съобщават за по-голяма необходимост от възстановяване, повече проблеми със съня, повече емоционално изтощение и депресивни чувства. Служителите, които работят работохолно срещат предизвикателство да се отделят от работата си. Когато това преживяване е продължаващо, то е свързано с постоянно чувство за безпокойство и възпрепятствана почивка – трудност за възстановяване от работа, ограничаване на общуването в семейството, на възможността за социални контакти и време с приятели. По този начин нивата на негативен стрес при хората, страдащи от работохолизъм, често са хронични и водещи, до изтощение на тялото.
Защо тялото се изтощава? – Предстои важен краен срок. За справяне със стреса се активират сърдечно-съдовата и невроендокринната система в тялото. Колкото повече крайният срок наближава, толкова повече определени телесни показатели се увеличават, например хормони на стреса (кортизол), про- и противовъзпалителни цитокини и кръвно налягане. След отминаване на натоварения период, показателите се връщат към първоначалните си нива, известни като „зададени точки“. Когато човек работи с постоянно прекомерно натоварване и непрекъснато натоварва активираните системи извън техния обхват, е възможно да се случи предефиниране на „зададените точки“. Повишеното кръвно налягане може да стане хронично, а нивата на кортизол да останат повишени. Когато биологичните системи продължават да работят около повишени зададени стойности, има по-висок риск от диабет, сърдечно-съдови и други психосоматични заболявания.
Лике Брумелхуис и Нанси Ротбард решават да проверят дали удоволствието от работата смекчава негативните последици от работохолизма за здравето. Анализирайки данните само на хората, които работят работохолно, те ги разделят на такива, които лесно се въвличат в работата, наслаждават ѝ се и съобщават, че се чувстват енергични и на такива, които не отговарят положително на тези критерии. Резултатите дават информация, че и двата типа хора, работещи работохолно, съобщават за повече психосоматични оплаквания – главоболие и стомашни проблеми, за проблеми със съня и депресивни чувства в сравнение, с хората, които нямат тази нагласа към работата. При работещите работохолно хора обаче, се наблюдава с 4,2% по-нисък Риск от метаболитен синдром при тези, които изпитват удоволствие от работата, в сравнение с тези, които не изпитват. Тези данни предполагат, че обичта към работата може да смекчи част от риска, свързан с вътрешния, компулсивен натиск. Анализът на данни показва, също така, че хората, които работят работохолно, но изпитват удоволствие от работата си, съобщават, че имат повече емоционални ресурси у дома и на работа, и че получават повече подкрепа и признание от мениджърите си в сравнение с хората, които не изпитват удоволствие.
КАК ДА БАЛАНСИРАТЕ РАБОТОХОЛИЗМА НА ВАШЕТО РАБОТНО МЯСТО
- Признайте работохолното поведение като проблем: независимо дали се опитвате да се погрижите за себе си или сте на ръководна позиция и мислите за работния климат във вашата организация, първата необходима стъпка е да признаете, че работохолното поведение има повече негативни ефекти в сравнение с позитивните и да започнете да въвеждате културата на това мислене в живота или организацията си.
- Помислете върху планирането и целите си, вместо как да работите още по-усърдно: често се оказва, че стремежът към постоянна активност, на лично или организационно ниво, е отблизо свързан с не достатъчно добра структура, приоритети или умения, респективно достатъчно квалифицирани служители. На индивидуално ниво бихте могли да преосмислите разпределението на времето си, готовността да казвате „не“ и постепенно да балансирате отговорностите, които поемате, с тези, които ролята ви предполага; ако си дадете сметка, че имате необходимост от допълнителна квалификация и надграждане на уменията си, бихте могли да разговаря за това с вашите мениджъри, така че да намерите подкрепа. Ако мислите от позицията на мениджър, бихте могли да разгледате отново организационната структура, съобразено с размерите, в които вашата роля го позволява. Това би могло да включва преосмисляне на ролите и отговорностите на хората, които ръководите, оценка на текущите проекти, подхода към търсене и поемане на следващи проекти и оценка на необходимостта за допълнителна квалификация на служителите, с които работите или на необходимостта от разширяване на екипа ви.
- Обърнете внимание на мотивите, които провокират вашето работохолно поведение: специалистите по психично здраве мислят за работохолизма като неадаптивен начин за справяне с психично напрежение, което човек преживява, например: тревожност, депресивни чувства или преживяна психична травма. Случва се непрекъснато двустранно скачване – от една страна работохолизмът „служи“, за да може човек да се отдалечи от друго психично напрежение, но от друга – той задълбочава състоянието, тъй като, както малко по-рано обсъдихме, изправя пред предизвикателство физическите и емоционалните ресурси на хората. Консултации с психолог или решението да наемете психолог, с когото служителите във вашата организация да се консултират, при необходимост, би могло да бъде в помощ, за да откриете какво провокира работохолното ви поведение или това, на вашия екип.
*Източници:
https://www.apa.org/science/about/psa/2016/04/workaholism
https://www.talkspace.com/blog/work-life-balance-stress-high-performing/
