+359 877 508 700 
info@vesta.help 
Как да подкрепите своя съсед, колега или служител, за когото разбирате, че страда от психично заболяване? Как да се погрижите за свой близък или приятел, когато забележите, че психичното му здраве се влошава и може би има необходимост от професионална помощ? В обществото ни продължава да съществува тежка стигма върху хората с психично заболяване, която обикновено води до дискриминация, негативно, отхвърлящо или подценяващо отношение. Често психичното заболяване е причина за отпадане от пазара на труда, за не наемане на работа, ако човек живее от ранна възраст с него и за изолация от обществения и социален живот. Всичко това допринася за влошаване на състоянието на хората, страдащи от психично заболяване, тъй като имат силно ограничена възможност да участват в обществото и да бъдат полезни. Част от причините за стигма са липсата ни на информация и емоционална готовност за това как да живеем, общуваме и да бъдем подкрепящи към своите близки, приятели, колеги, служители или просто познати, които страдат от психично заболяване. В този текст бихме искали да помислим за общуването с и подкрепата към човек, преживяващ психично страдание – независимо дали става въпрос за наш близък или по-далечен човек. В продължение, със следваща публикация, ще поговорим как да бъдем подкрепящи, когато психичното здраве на наш близък, с когото живеем или на наш приятел се влоши.
УВРЕЖДАНЕ, ИНТЕЛЕКТУАЛНО ЗАТРУДНЕНИЕ, ПСИХИЧНО РАЗСТРОЙСТВО
Понякога съществува припокриване в разбирането, когато говорим за хора с „увреждане“, с „интелектуално затруднение“ и за хора, страдащи от „психично разстройство“. Всяка от тези групи хора се различава в степента си на уязвимост и в подкрепата, от която има необходимост, за да участва в обществения живот. Терминът „хора с увреждания“ се използва за всички хора, които имат дългосрочни физически, умствени, интелектуални или сетивни увреждания, възпрепятстващи общуването или участието в обществения и социален живот на равна основа с другите. „Интелектуалното затруднение“ обикновено се установява в ранна детска възраст, може да съществува в широк спектър от степени и проявления, и продължава през целия живот, като медикаментите не могат да повлияят или имат много ограничен ефект. Хората с интелектуални затруднения имат необходимост от дългосрочна развитийна терапия с екип от специалисти, образователна подкрепа и на следващ етап подкрепа за професионална реализация, както и обучение за придобиване, укрепване и установяване на житейски умения. „Психичното разстройство“ може да започне на всяка възраст, като следствие от множество фактори, например генетично предразположение, здравословно състояние, трудности в справянето с житейски обстоятелства, високо ниво на стрес в живота, преживяна загуба и други. Психичното разстройство се лекува с медикаменти, психотерапия и подкрепяща среда от близки, приятели и колеги. То може да бъде временно състояние, през което човек преминава; еднократно или епизодично състояние – редуващи се периоди на криза (проява на симптомите), която настъпва при определени обстоятелства и ремисия, в която човек е способен да живее напълно или във висока степен по обичайния си начин.
КАКВИ СА ЕФЕКТИТЕ НА СТИГМАТА ВЪРХУ ХОРАТА С ПСИХИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ
Някои от тях могат да бъдат:
- чувство на срам, преживяване за безнадеждност и изолация
- нежелание на човек да потърси помощ от свой близък или познат, или да започне лечение
- липса на разбиране от семейство, приятели, колеги, работодатели
- ограничени възможности за трудова заетост и социално общуване
- по-голяма уязвимост към тормоз, физическо насилие или малтретиране
- неувереност в себе си – чувство, че е невъзможно болестта да бъде преодоляна и човек да постигне онова, към което се стреми в живота си.
ИНФОРМАЦИЯТА ЗА БОЛЕСТТА КАТО ПЪРВА СТЪПКА НА ПОДКРЕПА КЪМ ЧОВЕК С ПСИХИЧНО РАЗСТРОЙСТВО
Всяко разстройство на психичното здраве е различно. За да съумеете да подкрепите човека, на когото искате да помогнете, е важно преди всичко да се чувствате спокойно в общуването с него. Информация за психичната болест – симптоми, протичане, различни подходи към лечението – може да помогне, за да се почувствате по-уверени в комуникацията и грижата за вашия близък, приятел или познат. Бихте могли да получите тази информация в Интернет, като внимавате обаче за достоверността на избраните от вас източници. Можете, също така, да поговорите и със самия човек, за да сподели с вас за симптомите, които получава, когато се чувства зле, приема ли лекарства и, ако да, какви са те, имат ли някакви странични ефекти. Ако става въпрос за някого, когото не познавате отблизо, можете да разговаряте с него как протича животът му, когато се чувства добре и няма симптоми. Така в бъдеще ще е по-лесно да разпознаете, че човекът се чувства зле и да откликнете по добър начин. Допълнителна информация и разбиране бихте могли да си вземете и от разговори с близки на други хора, страдащи от същото психично разстройство. Можете да осъществите връзка с тези хора, като се присъедините към формални или неформални групи за споделяне и взаимопомощ. Когато вече имате информация и знаете повече за дадено психично разстройство, дали има и, ако да – какви са предизвикателствата пред човек, живеещ с него, можете да споделите с други близки или колеги, като по този начин допринесете за по-широкото разбиране и промяна в нагласите във вашия социален кръг. Бихте могли, също така, да реагирате като информирате, когато чуете хора около вас да правят стереотипни или неточни коментари за психично заболяване.
КАК ДА РАЗГОВАРЯТЕ С ЧОВЕКА, КОГОТО ИСКАТЕ ДА ПОДКРЕПИТЕ, ЗА НЕГОВОТО ПСИХИЧНО РАЗСТРОЙСТВО
Разговорът с човек за психичното му заболяване може да бъде много труден и едновременно с това ценен – ако стане възможно да се случи. Труден, защото, както малко по-рано стана въпрос, стигмата в обществото ни към хората, които страдат от психични заболявания, продължава да бъде много тежка и да предизвиква тревога у тях, че ако някой разбере или знае повече, това ще доведе до неприемане, осъдителни коментари, негативна реакция на работно място, пренебрежително отношение или накратко – до още повече трудности пред ежедневието. В същото време, ако човекът, когото искате да подкрепите, усети вашата готовност да го изслушате, да присъствате до него и да разговаряте, без да се чувства застрашен от реакциите ви по време или след решението му да ви се довери, това може да бъде изключително важно както за възстановяването му, така и за изобретяване на неговия индивидуалния начин, за да продължи пълноценно живота си, докато носи предизвикателствата и ограниченията на психичното си разстройство. Ето няколко препоръки към началото на такъв разговор:
- Планирайте предварително – помислете за достатъчно добро време и място за начало на разговора.
- Бъдете търпеливи и не осъждайте – да изслушате някого не означава, че трябва да му отвръщате с много думи или да предлагате решения на проблемите му. Да бъдете там, да съчувствате, да подходите с приемане и емпатия към трудностите и ситуацията, която човекът, когото искате да подкрепите, ви споделя, понякога е всичко, от което има необходимост. Внимавайте с думи като: „нищо ти няма“ или „всичко ще бъде наред“, защото по този начин отричате преживяванията му, макар желанието ви да е точно противоположно на това.
- Предложете подкрепа, но заедно с това изяснете какво можете и какво не можете да направите. Когато човек преживява страдание, лесно предава своята автономност и отговорности в ръцете на другите. Ако не очертаете и не спазвате границите, в които можете да окажете подкрепа, е възможно бързо да почувствате свръхотговорност, която възпрепятства вашия живот или да се ангажирате с повече от необходимото и по този начин неволно да насърчите занижаване на личната независимост, на която иначе човекът би могъл да бъде способен.
В края, бихме искали да споделим с вас кратък репортаж на BTV за участието на пазара на труда в България на хората с психични заболявания и с интелектуални затруднения:
*Източници:
https://www.healthdirect.gov.au/caring-for-someone-with-a-mental-illness
