+359 877 508 700 
info@vesta.help 
Какво се случва, когато ни липсва мотивация? – Спираме. Колкото по-обхватна територия от живота ни заема липсата ѝ, толкова по-категоричен е този стоп. Можем да забавим темпото, да не обръщаме внимание или да избягваме, да отлагаме, но можем и да нямаме изобщо желание да продължим, да искаме да се откажем, да се чувстваме напълно „изгубени“, да преживяваме силна тревога, потиснатост или безизходица. Играта на гоненица с мотивацията е много изтощителна, защото става дума за желанията ни, не за уменията, а как се улавя желание, когато поне на пръв поглед то липсва?
МОТИВАЦИЯТА Е движещата сила зад човешките действия, тя е подтикът ни да постигаме целите или нуждите си. Влияе се от това:
- колко много искаме да постигнем дадено нещо.
- какво ще ни донесе то или какво ще спечелим.
- какво ще загубим, ако не постигнем нещото, към което се стремим.
- какви са нашите лични очаквания.
Или по друг начин казано, тя е съчетание от вътрешни и външни фактори. Вътрешните са свързани с нашето собствено чувство за удоволствие, естетика и удовлетворение. Външните се отнасят до някаква значима за нас печалба: похвала, награда, социално признание, пари, престиж, социален статус и т.н. Така звучи лесно, нали?! – Как така ще я изгубим тази мотивация, когато тя е всичко, което ние искаме – отвътре и отвън? Мотивацията ни се „губи“, когато има разминаване между онова, което ние искрено искаме за себе си и онова, което можем да си признаем, че искаме, подвластни именно на външните фактори, които обобщено нека наречем „мнението на другите за нас“ или „отражението, което виждаме на себе си в реакциите на другите“. Колкото по-голямо е разминаването, толкова повече губим своята мотивация. Ако е така, защо тогава техниките за мотивиране или ни помагат с ограничен ефект, или изобщо не ни помагат? Би трябвало да е като пъзел: ако загубя мотивацията си, правя реорганизация на това, което искам отвътре и отвън, уча се да си поставям добре цели и пълноценно да организирам времето си, а след това отново се чувствам пълноценен човек. Да, механизмът е този, но колкото повече вътрешните и външните фактори се разминават, независимо дали се конфронтират един друг и воюват или не могат да се срещнат, защото не се познават добре или не се харесват, толкова по-малко сме способни да разберем какво се случва с нас. Чувстваме се незнаещи за самите себе си. Нашата автентичност, искрени желания и стремежи, онова, което би ни носило удоволствие остава някъде там, дълбоко заровено или непознато, затрупано от очаквания, амбиции, чужди желания и изисквания. Ето защо, колкото по-дълбока липса на мотивация чувстваме, толкова по-объркани ставаме и често се чуваме да казваме на глас или само пред себе си: „не знам какво искам“, „нищо не искам“, „искам да избягам“, „искам да спра“, „нямам желание“, „не зная какво да направя“.
Как изглеждат всички тези мисли в действие? – Нека разгледаме пример, който може да бъде
ПРИЧИНА ЗА ЛИПСА НА МОТИВАЦИЯ.
Една от причините на съвремието ни за сериозен срив в мотивацията е прекомерното натоварване в работата или Синдромът Бърнаут. На повърхността знаем, че става въпрос за състояние на емоционално, физическо и умствено изтощение, причинено от продължителен и прекомерен стрес на работното място, но как става това? Защо идва това изтощение на различни нива, ако работата ни съответства на онова, което обичаме и, към което се стремим? Защо продължаваме да я вършим, ако не съответства? Или, ако съответства донякъде, защо не можем да кажем „не“, когато изискванията преминават отвъд това съответствие? Отговорите могат да бъдат разнообразни: „не мога да си позволя да не спазя сроковете, проектът ни ще пропадне“, „нямам как да не вдигна телефона си в почивен ден, всички го правят, какво ще си помислят за мен/другите разчитат на мен“, „ако не свърша всичко това, няма да получа бонус, повишение, признание“, „от работата ми зависи плащането на ипотеката“ и т.н. Но виждате ли, всеки от тези отговори касае нещо външно, от което човек зависи. Нещо външно, което е толкова надвиснало над нас, че не можем да си позволим да разберем кое е онова нещо, което самите ние искаме и да потърсим начин как да започнем да го постигаме. Междувременно, продължаваме все така, докато още можем да насилим себе си да бъде „все така“, за да:
- избегнем дискомфорт и неудобни чувства, свързани с конфронтация или някаква загуба в отношенията си с другите, дори и да се чувстваме, например, изморени, отегчени, несигурни, да изпитваме нежелание или нещо друго, свързано с това да кажем частично или абсолютно „не“.
- не признаем, че се чувстваме неуверени в себе си: онова преживяване, че ако допуснем неувереност, значи сме слаби, ако сме слаби, значи нямаме стойност и не сме значими – за другите, но и за себе си.
- не признаем, че има нещо, което сме правили въпреки себе си и е необходимо да поспрем, за да разберем. Сякаш, ако си признаем, че е възможно понякога да бъдем в противоречие със себе си, в малка или по-голяма степен, изневеряваме на себе си и отново губим стойност, ставаме по някакъв начин недостатъчни.
Тогава КАК ПЕЧЕЛИМ В ИГРАТА НА ГОНЕНИЦА С МОТИВАЦИЯТА
Когато въпросът е от онези, обхващащи по-широка и значима територия на живота ни, най-сигурният начин е да поспрем и да потърсим помощ, обръщайки се към специалист за консултации или психотерапия.
Когато става въпрос за нещо по-малко, например част от работата ни, с която изоставаме, ремонт, който отлагаме или грижа за себе си – физическата или интелектуална, която така и не предприемаме, някои от ето тези техники също биха могли да се притекат на помощ:
- помислете откъде да започнете, поставете си, за начало, една конкретна, постижима цел.
- помислете как да включите тази цел в живота си: какво трябва да направите, за да я осъществите и след това поставете конкретен срок, в който да я постигнете.
- разделете целта си на малки и по възможност пропорционални задачи и редовно си напомняйте за изпълнението на стъпките, не ги пропускайте с идеята, че после ще наваксате.
- използвайте семейството и приятелите си като подкрепа – разкажете им за целите си и разчитайте на тях – за морална помощ или, когато е възможно, за конкретни действия от тяхна страна.
- бъдете утвърждаващи и състрадателни към себе си, в случай че планът ви не се развива напълно гладко или възникнат непредвидени усложнения. Това да се самообвинявате и упреквате обикновено задълбочава усложняването на ситуацията, в която се намирате.
- позволявайте си почивки, ако се почувствате претоварени от задачите, които сте си определили, дори и тези почивки да са непредвидени. Използвайте ги, за да правите нещо, което ви доставя удоволствие.
В края на срещата ни днес – надяваме се играта на гоненица с мотивацията да е по-близо до края си и да сте почувствали, че тя е въпрос на желание и доверие, доверие към себе си.
*Източници:
https://www.verywellmind.com/what-is-motivation-2795378
https://www.verywellmind.com/what-to-do-when-you-have-no-motivation-4796954
https://www.healthdirect.gov.au/motivation-how-to-get-started-and-staying-motivated
