+359 877 508 700 
info@vesta.help 
Психична травма е емоционалният отговор на човек към събитие, предизвикало остро преживяване на тревога, страх и неудоволствие. Травматичното събитие е внезапно, непредсказуемо и извън възможностите за контрол. То носи сериозна заплаха за живота, която може да бъде реална и непосредствена, но може да бъде и субективна заплаха, свързана с начина, по който човек индивидуално преживява дадено тревожно събитие във вътрешния си свят. Независимо дали травматичното събитие има своите обективни основания или е емоционално обвързано, усещането за липса на сигурност и непосредствена заплаха на човека, който го е преживял, е съвсем истинско. Много малка част от хората живеят без никога в живота си да се срещнат с травматично събитие. Макар че реакциите към психичната травма варират в широки граници, те често са свързани и с по-фини или по-сериозни промени в начина, по който мозъкът функционира. Повишена информираност в тази тема може да бъде от помощ, за да си дадем сметка за връзката между емоционалните ни преживявания и физиологичните реакции на тялото ни, в частност на нашия мозък. Това създава възможност да разполагаме с още една перспектива, за да разберем по-добре себе си, когато търсим как да преодолеем трудности в себеусещането си или в отношенията с другите.
КОИ ОБЛАСТИ В МОЗЪКА БИВАТ ПОВЛИЯНИ ПРИ ТРАВМАТИЧНО СЪБИТИЕ
Дадено травматично събитие може да повлияе функционирането на мозъка по много начини, но някои от най-важните промени се случват в следните области:
- Префронтален кортекс
- Предна цингуларна извивка
- Амигдала.
Префронталният кортекс се намира в горната – предна част на главата. Тази част на мозъка е отговорна за мислене, планиране, вземане на решения и решаване на проблеми, за осъзнаването на себе си и на другите. Когато активацията в префронталния кортекс е силна, човек е в състояние да мисли ясно, да взема пълноценни решения и да се чувства в по-голяма степен удовлетворен – от себе си и в общуването с другите.
Предната цингуларна извивка е разположена до префронталния кортекс, но по-дълбоко в мозъка. В тази област протичат множество важни процеси, свързани с планиране на подходящи действия и отговори или по друг начин казано – с регулиране на емоциите. Едни от важните връзки на предната цингуларна извивка са със зоните за говор и вокализации. Говорът и вокализациите провокират комуникация, а както знаем – всяко общуване предизвиква емоции. Така виждаме как друга важна връзка на предната цингуларна извивка е тази с амигдалата – мястото, където се пораждат нашите емоции – като това е още един начин предната цингуларна извивка да участва в изграждането и развитието на моделите на свързване и привързаност – ключови за отношенията и близостта между нас и другите, както и за усещането ни за удовлетвореност от тях. Ако опитаме да онагледим с пример: когато тази структура на мозъка не е повлияна от травматично преживяване или работата ѝ не е нарушена по други причини, човек е в състояние да преодолява трудните си мисли и емоции, без да е завладян от тях. Например, когато се чувстваме раздразнени от някого и усещаме желание да реагираме, преди това да се случи импулсивно, сме в състояние да помислим: дали ситуацията, която ни е подразнила е достатъчно сериозна, какво влияние би оказала реакцията ни върху чувствата на другия и, ако преценим, че реакцията ни е необходима – сме способни да реагираме така, че да утвърдим себе си, без да бъдем сурови или груби с отсрещния човек.
Амигдалата е малка структура, разположена дълбоко в мозъка, част от лимбичната система. Тя е извън нашето съзнателно разбиране или контрол. В нея се „получават“ всичките ни сетивни възприятия или по друг начин казано, амигдалата е областта, където сетивните ни възприятия се трансформират в емоции. Във връзка с това един от въпросите, за които тя следи, е: „Това заплаха ли е?“. Ако амигдалата установи опасност, в нас се поражда чувство на страх, ставаме бдителни и в готовност за реакция.
Ето тук можете да видите изображение, което помага да се ориентирате за разположението на областите в мозъка, които обсъждаме.
КАКВО СЕ СЛУЧВА В ТЕЗИ ОБЛАСТИ ПРИ ТРАВМАТИЧНО СЪБИТИЕ
Всяка от тях променя начина си на функциониране:
- Областта, отговорна за мисленето, започва да функционира с по-ниска активност.
- Областта, свързана с регулиране на емоциите, също.
- Амигдалата обратно – свръхактивирана е.
Тези активации показват, че мозъкът на човек, преживял травма, е „тежък отдолу“. Това означава, че активациите на по-ниските, по-примитивните области, включително на амигдалата, отговорна за чувството на страх, работят по-ускорено; свръхнатоварени са, докато активацията на по-зрелите (и по-високо разположени) центрове на мозъка, е с намалена интензивност. Ако опитаме да разберем тези процеси в контекста на нашите преживявания, можем да кажем, че в зависимост от тежестта на травматичното събитие, което сме преживели, изпитваме по-интензивен срах, бдителност и раздразнение, които биха могли да се превърнат в хронични, така че човек често да се чувства застрашен и неспокоен.
Заедно с това, поради ниската активация на префронталния кортекс, отговорен както вече казахме за множество процеси, в основата на които е мисленето, хората, преживели травматично събитие, могат да забележат трудности с концентрацията, вниманието и способността да мислят ясно.
Намалената активност на областта, свързана с регулиране на емоциите, прави така, че човек да се чувства неспособен да ги управлява или контролира. Възможно е да се окаже трудно да бъдат подминавани маловажни ситуации, провокиращи раздразнение или пък ситуации на уплах, дори и по-малко сериозни такива, биха могли да предизвикат телесни реакции, например ускорен сърдечен ритъм, потене, задух и други.
КАКВО БИХМЕ МОГЛИ ДА НАПРАВИМ, АКО РАЗПОЗНАВАМЕ СЕБЕ СИ
Емоционалният отклик към травматично събитие може да продължи да се актуализира и повтаря много дълго време, когато се срещаме с нови ситуации, напомнящи по някакъв начин преживяното по време на травматичното събитие, но без да можем да си дадем сметка, че става въпрос за повторение. В работата с психолог би могъл да започне процес на забелязване и осъзнаване на случващите се повторения, както и на придобиване на нов опит – в постепенно изграждащото се терапевтично отношение човек има възможност да се срещне с повторенията, които преживява, през нов емоционален опит, постепенно оказващ влияние върху свързването и активацията, протичащи в нашия мозък. Ето защо промяната на устойчиво усещане за неудовлетворение, тревога или страх, което понякога човек разпознава и би искал да преодолее, търсейки психологична консултация, изисква продължително време, усилия и повторение.
*Източници:
https://atlas.brainnetome.org/bnatlas.html
https://www.psychologytoday.com/us/basics/trauma
