Да проявяваш емпатия и да бъдеш емпат

Емпатията е важна способност, чрез която се свързваме помежду си, ставаме съпричастни на преживяванията си, съумяваме да се срещаме като хора и да си помагаме един на друг. Възможно ли е обаче човек да бъде прекомерно емпатичен, какво означава това и по какъв начин се отразява на живота му или: има ли разлика между това да проявяваш емпатия и да бъдеш „емпат“?

Проявата на емпатия е възможността човек да е развълнуван, да е емоционален към преживяванията на другия и по този начин да е готов да откликне с мили, грижовни и разбиращи думи или действия, да бъде съпричастен към тъгата и трудностите или да сподели хубавите мигове и радостите. Разбирането на чертите, присъщи на емпатичните хора, разкрива възможността да научим повече

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА БЪДЕШ ЕМПАТ

„Емпат“ е популярен термин и не произлиза от полето на психологията като наука. Присъща черта на хората – емпати е по-висока от обичайната степен на съпричастност и висока чувствителност към света и отношенията като цяло. Те поглъщат тревогите и радостите около себе си като „емоционални гъби“, тъй като не филтрират, не се защитават от прекомерните чувства, емоции, преживявания или най-общо – стимули. Това поглъщане или абсорбиране на емоции е известно още като емоционално заразяване. Емоционалното заразяване е бързо, несъзнавано, автоматично и неконтролируемо, разчитащо най-вече на невербална комуникация. Би могло да се каже, че то е примитивна форма на емпатия, тъй като емпатията изисква човек да бъде способен да остане в своята позиция и преживявания, като заедно с това се поставя на мястото на някой друг, разбирайки неговите преживявания и чувства. Ако човек има само нерегулирана емоционална зараза и просто попива чувствата на другите, той може лесно да се претовари и изтощи. За да бъдат здравословни качествата, които човекът – емпат притежава, е необходимо да преминат отвъд емоционалното заразяване и той да развие умения като наблюдение на контекста и емоционално регулиране.

КОЙ Е ЕМПАТ

Нека погледнем по-отблизо кои са характеристиките, присъщи на хората – емпати:

• Силно чувство за „знаене“, че в една история има нещо повече от това, което се вижда на пръв поглед, дори когато причината не е очевидна. Способност за четене между редовете, отвъд очевидното и под повърхността на това, което се случва в социална ситуация.
• Осезаемо преживяване в тялото и ума за емоциите на другите, чувството е, че сякаш не са техни, а принадлежат на човека – емпат.
• Периодично чувство за емоционално изтощение от социалните контакти и необходимост от време насаме, което да послужи за възстановяване.
• Способност за виждане през лицемерието и лъжите. Несъответствието предизвиква силен натиск и принуда истината да бъде посочена и да се предприемат действия.
• Трудност в поставянето на граници и възможността на човек да казва „не“, без да преживява вина.
• Тревога от затрупване с нуждите на другите или от поглъщане в приятелствата или интимните отношения.

КОЙ СТАВА ЕМПАТ

Хора, които порастват в хаотично обкръжение, често развиват свръхемпатчина способност, като начин за оцеляване и справяне. Емпатичната интуиция, развиваща се в несигурна среда, често се съчетава с висока сетивна бдителност и тревожност. Когато обкръжението е непредсказуемо, децата се научават да улавят най-фините сигнали на възмущение – потенциална заплаха – на възрастните, които се грижат за тях, като разчитат промени, настъпващи в енергийните нива, изражението на лицето и тона на гласа. Дори като възрастен, който вече не е изправен пред опасност, човекът, пораснал в хаотична среда, реагира физиологично, когато емоционалният тон се втвърди – например ускорен пулс, чувство на стягане в гръдния кош и усещане, че „трябва да се направи нещо“. Установяването на здравословните граници в периода на детството създава вътрешно чувство за безопасност у човек и умение на свой ред да поставя подходящи граници в живота си. Когато средата на порастване е хаотична и несигурна, границите между вътрешните и външните преживявания стават флуидни. Хората, пораснали по този начин, могат бързо да се настроят към другите и околната среда, но в същото време се чувстват залети или нападнати от идващите емоции. Борят се да разграничат своите чувства и тези на хората, на които държат или чувстват принуда да спасяват другите от негативни чувства, които преживяват.

Да си емпат може да бъде дар, талант, който човек носи в себе си, стига да съумее да преработи трудностите и да заздрави уязвимостите, свързани с тази позиция. В следващ текст ще помислим какво значи това.

*Източници:

https://eggshelltherapy.com/empath/

https://www.healthline.com/health/what-is-an-empath