Импулсивност – кога импулсивността може да бъде проблем и как да я различим от спонтанността

КАКВО Е ИМПУЛСИВНОСТ

Ако трябва да кажем накратко, импулсивност е склонността на човек да действа, без да мисли за последствията. На пръв поглед това звучи ясно. Понякога обаче се оказва трудно да разграничим кога става въпрос за черта на характера, която е по-скоро нещо положително и е по-точно да кажем „спонтанност“, и кога имаме предвид трудност в способността на човек да се контролира и периодична опасност да предизвика различни по сериозност разрушителни ситуации в живота си, когато говорим точно за „импулсивност“. В случаите, когато импулсивността е много явна, не е трудно да я разпознаем, но има такива, когато необузданите и неразумни действия, присъщи ѝ, са по-дискретни и е трудно да си дадем реална представа какво се случва с нас или друг човек, с когото сме в отношение. Не е рядкост хората, имащи проблеми с импулсивността, да бъдат успешни както в работата си, така и в социалното общуване. Когато резултатите от взетите решения са позитивни, импулсивността изглежда като смелост, успех, като нещо вълнуващо и нетрадиционно. Под повърхността обаче тя винаги предизвиква хаос, който може да бъде част от личната сфера на човек, например интимните отношения, финансите, навици към вещества, включително и преяждане, и по този начин фини нейни проявления в социалното обкръжение да предизвикват объркване и въпроси в другите.

Можем  да погледнем към импулсивността от две перспективи – на индикациите, свързани с нея и на поведението.  Дейвид Залд, професор по психология и психиатрия в университета Корнелиус Вандербилт (Нашвил, Тенеси), разграничава четири индикации за импулсивност:

• Липса на предумишленост: макар поведението на човек да може да се опише като антисоциално или негативно, в него няма предумишленост. Действията се осъществяват преди да има мисъл за потенциални последствия.
• Търсене на усещане: импулсивните хора обикновено търсят нови и вълнуващи изживявания, в които не рядко откриваме елемент на риск, тъй като рискът носи чувство на вълнение, предизвикващо удоволствие.
• Липса на постоянство: често напускане на предизвикателна дейност или работа, преди да е свършена.
• Спешност: когато нещо предизвика интензивни емоции, които могат да бъдат свързани с тревога, недоволство, гняв или пък с радост, емпатия, вдъхновение, импулсивните хора обикновено предприемат веднага действия, съдържащи потенциал за неблагоприятен ефект. Накратко казано, предприемат негативни действия по време на емоционален изблик.

Друг учен, Нур Бакшани, професор по клинична психология в Захеданския университет по медицински науки, описва импулсивността от гледна точка на поведението или на начините, по които се изразява:

• Двигателна импулсивност: тя е свързана с действие без мислене, което може да включва всичко – от удари и викове, през ярка реакция на въодушевление, до просто подскачане и крачене наоколо.
• Когнитивна импулсивност: ситуации, в които човек бързо взима решения, без да обмисли и прецени последствията.
• Непланиране: цялостен подход към живота, в който човек действа според моментните ситуации, чувства, обстоятелства, преценки, без да има по-дългосрочни мисли и планове за бъдещето.

КАК ДА РАЗГРАНИЧИМ СПАНТАННОСТТА ОТ ИМПУЛСИВНОСТТА

След като знаем малко повече за импулсивността, можем да опитаме да очертаем по-ясна разграничителна линия между нея и спонтанността. Спонтанните хора правят разни неща неочаквано, но без това да означава, че подхождат необмислено или, че създават възможности за неприятни последствия. Противоположно на това импулсивното поведение се появява внезапно и не рядко може да доведе до негативен изход или да има потенциал да е вредно за самия човек, или за хората около него. Импулсивността възпрепятства способността за успех в ежедневния живот, тъй като не рядко води до смяна на работа, трудност в установяването на приятелства и в поддържането на отношения. Изследвания показват връзка между импулсивните и рисковите поведения, например: пиромания, хазартни разстройства, клептомания, развлекателна употреба на наркотици, която може да доведе до разстройства, свързани с употребата на вещества. Ако използваме пример, за да опишем разликите между спонтанност и импулсивност, би изглеждало ето така: спонтанното решение за почивен ден и време на плаж може да бъде разумен избор, но импулсивното решение за изобличаване на шефа и напускане на работа може да доведе до сериозни неприятни последствия.

ИМПУЛСИВНОСТ В ЛИЧНИЯ И В ПРОФЕСИОНАЛНИ ЖИВОТ

Вече поговорихме за това, че импулсивното поведение може да предизвика трудности както в личния, така и в професионалния живот. Как обаче изглеждат тези трудности или негативни последствия?

В личните отношения, към любими и важни за живота ви хора, импулсивността може да предизвика думи или поведение, които често са нараняващи, отблъскващи, трудни за разбиране и приемане от другите. В последствие настъпва интензивно чувство на срам, подтикващо към бягство от отношенията, а на следващ етап идва желание да се борите за възстановяването им. Този неспирен кръг, задвижван от импулсивността, обикновено е изтощаващ и разрушителен за близостта и топлите чувства. Страхът, че ще нараните или ще бъдете наранени доминира импулсивността и може да бъде причина за избор на партньор в зависимост от преценката кой би „търпял“ такова поведение, вместо избор на връзка, основаваща се на близост. По този начин, в дългосрочна перспектива, импулсивността може да предизвика устойчиво чувство на самота, ниска самооценка или депресия.

На работното място импулсивните реакции могат да предизвикат непопулярност, чувство, че не сте разбрани от колегите и екипа, страх от работни задачи и поемане на отговорност. Всичко това би могло да увеличи преживяването ви за стрес и тревожност и в дългосрочен план да е обвързано с по-дълги периоди без работа или с преместването на позиции, които не отговарят на потенциала ви, но включват по-малко екипна работа и съответно риск от последствия при проява на импулсивност.

КАК ДА СЕ СПРАВИТЕ С ИМПУЛСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Типично за импулсивното поведение е, че то се проявява съвсем неочаквано. Не рядко импулсивните хора се чувстват също толкова изненадани от реакциите си, колкото тези около тях. Всяко поведение обаче има своите мотиви, които го провокират, дори и да изглежда, че нищо в мислите на човек или в непосредствено случващото се, няма връзка с импулсивността. В основата на успешното овладяване на импулсивното поведение стои способността за разпознаване на мотивите, които я задействат. Осъзнаването им създава възможности и ресурси за противодействие. Съвместната работа със специалист, който да ви подкрепи в процеса на разбиране на импулсивността и научаване на начини за справяне с нея, е важна стъпка към преодоляване на предизвикателствата, с които тя е свързана.

*Източници:

https://www.harleytherapy.co.uk/counselling/what-is-impulsivity.htm

https://www.verywellhealth.com/impulsivity-5270462

https://www.my5palms.com/addiction-blog/feeling-impulsive-it-could-be-your-mental-health/