Здравословно ли е да преживяваме гняв

Гневът е емоция с лоша репутация. Обикновено е считан за нещо не добро, неприемливо и дори неморално. Често пропускаме, че ние хората сме сложно устроени същества и имаме привилегията да изпитваме широк спектър от емоции. Да, някои от тях, като гневът, страхът или тъгата, са свързани с неприятни усещания или пък носят стигма върху себе си, но въпреки това продължават да бъдат естествени емоции, които е здравословно да допускаме до себе си и да изразяваме.

КАК СЕ ПОРАЖДА ГНЕВЪТ И ОТ КАКВО ЗАВИСЯТ ОТНОШЕНИЯТА НИ С НЕГО

Гневът е нормален и неизбежен отговор, когато срещаме фрустрация или стрес. Интензивността на гневните чувства или мисли зависи от интензивността на фрустрацията в определена ситуация. И тук идват разликите в начина, по който всеки човек преживява ситуация на напрежение или стрес. В някои случаи гневът е явен, в други е потиснат или отречен.

Нека първо обърнем малко внимание на явния гняв – понякога силата му е напълно подходяща и рационална, в други случаи можем да мислим за нея като ирационална и може би преувеличена. Това не прави гнева сам по себе си нещо нередно, но повдига въпроси – „Как става така, че едни от нас са по-реактивни към гнева си в сравнение с други?“,  „Какво е необходимо, за да изразим гневните си чувства и мисли градивно, като ги използваме за комуникация?“. Често свръхемоционалните гневни реакции на възрастните носят следи от ранни заплашителни или травмиращи преживявания. Когато напрежението, болката или  чувството за вина в настоящи ситуации ни напомнят за миналото, реакцията на гняв е интензивна, понякога трудна за овладяване. Стремежът да станем чувствителни към ситуациите, които предизвикват прекалено силни реакции на гняв, е стъпка към способността ни да разграничим днешните преживявания от тези преди време. С натрупването на знание и разбиране за историята и източниците на гневните ни чувства и мисли, започваме да преминаваме по-плавно през фрустриращи ситуации. Развиваме способност да мислим, да преценяваме как да изразим гнева си градивно и да го използваме за комуникация с другите, вместо силата му да ни завладява и да оказва разрушителни последици върху живота ни.

Понякога обаче гневът ни е потиснат или отречен и това отново влияе разрушително върху качеството ни на живот. Можем да обобщим последствията от заобикалянето на гнева в четири области: 1. проява на психосоматични симптоми, 2. насочване на гнева срещу себе си, 3. насочване (проектиране) на гнева към другите, 4. проява на враждебно, негативно или подчинено отношение.

ПРОЯВА НА ПСИХОСОМАТИЧНИ СИМПТОМИ

Психосоматичните симптоми са физиологични състояния, включващи телесни симптоми, за които обикновено няма медицинско обяснение. Когато се срамуваме от гневните си емоции, те са склонни да се соматизират, причинявайки различна степен на увреждане на тялото. Съдържанието на потиснатите или отречени гневни чувства създава напрежение и тази стресова реакция има отношение към отключването и протичането на заболявания, които могат да имат психосоматичен произход, например: главоболие, хипертония, сърдечно-съдови и онкологични заболявания.

НАСОЧВАНЕ НА ГНЕВА СРЕЩУ СЕБЕ СИ

Друг начин, по който заобиколеният гняв намира проявление е, когато се обърне срещу нас и ни кара да сме твърде самокритични, да не се харесваме и да изпитваме омраза към себе си. Ако имаме тенденцията да насочваме гнева срещу себе си, често се чувстваме тъжни и отчаяни за всичко, когато всъщност сме ядосани за нещо конкретно. Широкото разгръщане на това проявление има водеща роля за началото на депресия. Потиснатият гняв, превърнат в депресия, може да бъде свързан със защитния механизъм „идентифициране с агресора“. Когато в детството си човек е преживявал тормоз, част от психиката поема гласа на агресора и заживява собствен живот, продължавайки злоупотребата. Обикновено това е „критичен вътрешен глас“, който непрекъснато атакува и омаловажава по сходен начин на значими за нас хора от миналото. Човек, който потиска гнева си, може да се страхува, че ако го изрази директно, ще бъде отхвърлен или изоставен. Така в конфликтни ситуации страхът, че гневът ще наруши взаимоотношенията надделява над всички други чувства, насочва се навътре, често се превръща в срам или вина и става рисков фактор за начало на депресия.

НАСОЧВАНЕ (ПРОЕКТИРАНЕ) НА ГНЕВА КЪМ ДРУГИТЕ

Когато потискаме или отричаме гнева си, той често намира своята пролука като се екстернализира – отричаме го в себе си и го приписваме на другите хора. Така те – другите, стават ядосани или враждебни, а ние приемаме заобикалящия ни свят като чужд, опасен, застрашаващ или преследващ. Това от своя страна ни провокира да се отнасяме към другите като към неприятели, с мнителност, недоверие и враждебност. Такова поведение постепенно предизвиква трудности в социалната ни адаптация и способността ни да общуваме.

ПРОЯВА НА ВРАЖДЕБНО, НЕГАТИВНО ИЛИ ПОДЧИНЕНО ПОВЕДЕНИЕ

Когато не успяваме да толерираме гневните си чувства и мисли, сме склонни да ги изразяваме неподходящо и често действат срещу нашия най-добър интерес като намират израз в праведност, пасивна агресия или подчинение.

Праведността е по-тих гняв, който се изразява като „разочарование“ или „раздразнение“. Когато потиснатият гняв е съчетан с перфекционизъм или с обсесивно-компулсивни тенденции, той може да направи така, че да изглеждаме твърде самоуверени или да отправяме високи и неумолими стандарти към другите. Този тип хора затрупват с негодувание по две причини: натрупана омраза към себе си, защото не могат да отговорят на собствените си стандарти или небрежността на другите хора и липсата на етика. Когато гневът е изразен по този начин, хората не изглеждат ядосани, а прекалено цивилизовани, контролирани и напрегнати. Тъй като те не обичат да мислят за себе си като ядосани, рядко изразяват или признават, че се чувстват така. Когато обаче тези хора почувстват, че гневът им е основателен, могат да избухнат в изблик на ярост, който е способен да шокира другите.

Пасивно-агресивният гняв често включва въздържащо поведение. Човек може да забрави нещо, да пренебрегне отговорностите си, да отложи или да се справи зле в дадена задача. Хората, които по този начин изразяват гнева си, могат да бъдат хладнокръвни в отношенията си, да правят саркастични коментари, да забравят обещанията си или упорито да откажат да изпълнят всяка молба. Човек с пасивно-агресивен гняв е способен, без другите да забележат, че е той, да провокира вина у тях и да ги накара да се чувстват отговорни, че са разстроени.  Този тип гняв може да навреди на взаимоотношенията тихо и постепенно. Хората, към които е насочен пасивно-агресивен гняв, се чувстват наказани и атакувани, без да знаят защо. Дори и при най-добрите си намерения, те не знаят какво могат да направят, за да подобрят отношенията си с някой, който се държи пасивно-агресивно.

Гневът, намиращ израз в подчинение, е свързан с убеждението, че тази емоция е нещо лошо и неморално. Обикновено хората, преживяващи така гнева си, се страхуват от силата му и изпитват конфликт, когато го преживяват. За да избегнат конфликта, тези хора избират да бъдат слушатели или миротворци, умеят лесно да съсредоточат вниманието върху необходимостите на другите хора, вместо върху собствените си нужди. Те са във висока степен емоционално чувствителни и емпатични. За да общуват и да принадлежат към другите, са се научили да заглушават себе си. Възможно е, в миналото, на тези хора да се е налагало да бъдат посредници в конфликти между възрастните, да се грижат сами за себе си, за да не ги тревожат или, за да не провокират агресивното им поведение.

Способността да приемаме и понасяме гнева си, открива възможности да го контролираме, да взимаме решение по какъв начин да го изразим и комуникираме с другите. Тази наша готовност оказва влияние и върху самочувствието ни – преживяваме себе си като по-силни и уверени. Също така можем по-успешно да приемем гнева на децата си, да насърчим и тях да познават и толерират гневните си емоции и чувства, обезкуражавайки пътят към пасивно-агресивното или манипулативно поведение.

*Източници:

https://www.psychalive.org/simple-truth-anger/

https://www.psychologytoday.com/us/blog/living-emotional-intensity/202201/5-symptoms-repressed-anger