Депресия

КАКВО Е ДЕПРЕСИЯ

Депресията е едно от най-често срещаните разстройства в областта на психичното здраве, и засяга около 350 милиона човека, във всички възрасти, по целия свят. Тя е класифицирана като разстройство на настроението, което повлиява способността на човек да функционира пълноценно. Депресията е сложно състояние, обвързано с много системи на тялото, включително и имунната система, но не може да бъде посочено категорично дали биологичните фактори са причина или следствие. Именно поради комплексната си етиология, пълното разбиране на депресията е неуловимо. Често няма еднозначна формула, чрез която може да се разбере какво представлява конкретен депресивен епизод за даден човек. Всеки епизод на депресия съдържа своя собствена, уникална, матрица от значение. Има нарастващи данни в подкрепа на разбирането, че депресията е защитна стратегия на тялото, вид изключване или обездвижване, в отговор на опасност или поражение. Чувството за заплаха е толкова интензивно, че тази реакция цели, по един непълноценен начин, да запази енергията и да помогне на човек да оцелее.

ЗНАЦИ И СИМПТОМИ ЗА ДЕПРЕСИЯ:

Депресията предизвиква разнообразни симптоми, но не всеки човек преживява пълния им спектър. При някои хора те са по-леки, при други по-обострени. Сериозността варира както при различните хора, така и във времето.

Депресията често включва непреодолимо тъжно настроение, тревога или празнота. Преобладаващите чувства са безнадеждност или песимизъм, вина, безполезност или безпомощност. Наблюдава се загуба на интерес към любими дейности, намалено сексуално желание, способност за удоволствени преживявания и раздразнителност. Хората, страдащи от депресия, усещат липса на енергия, уморяват се по-лесно и описват, че сякаш животът им тече „забавено“. Затруднени са концентрацията, запомнянето и способността за взимане на решения. Наблюдават се промени в съня и режима на хранене – някои хора се хранят по-малко от обикновено, други – прекомерно. Депресията може да включва и физически симптоми като главоболие или стомашни болки. Понякога, в тежките си проявления, тя е съпътствана от суицидни мисли или опит(и) за самоубийство.

ПСИХОДИНАМИКА – ЕДНА ГЛЕДНА ТОЧКА ВЪРХУ ПСИХИЧНИТЕ МЕХАНИЗМИ НА ДЕПРЕСИЯТА

Депресията е тясно обвързана с преживяването за загуба, което може да бъде реално, например смърт на любим човек или символично, например загуба на работа. Загубата естествено предизвиква чувства на болка и гняв. Обикновено депресията възниква, когато гневът е насочен навътре. Специалистите в областта на психичното здраве споделят, че често пациенти реагират на ситуации, в които са били наранени или малтретирани, не с очакваните гняв или ярост, а вместо това с депресия. Изглежда, че хората, които отговарят с депресия на болката, се затрудняват да си позволяват гневните емоции и да ги насочат навън, вместо това ги обръщат към себе си. Съпътстващи депресията преживявания са чувство за безполезност, намалено самочувствие и вина. Много от хората носят в себе си силно критичен вътрешен глас на морален авторитет, който атакува и санкционира за неприемливите чувства, една част от тях често агресивни, и по този начин провокира вина.

По-новото психодинамично мислене подчертава значението на така наречените „дефицити“ в развитието на депресивните епизоди. Всеки възрастен има необходимост от много психични ресурси, за да функционира успешно и пълноценно в света. Възможно е някои от тези ресурси да не успеят да се развият напълно, обикновено поради фактори на околната среда, които са възпрепятствали психичното съзряване. Всеки неуспешно развит ресурс се възприема като „дефицит“, който има потенциала да ограничи по някакъв начин способността на човек да функционира свободно и ефективно в света. Дефицитите в разнообразни аспекти на психологичното функциониране, свързани с депресията, са например способността за доверие, раздяла, самочувствие, социална свързаност, толерантност към фрустрация и здравословен начин на живот.

БИОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ, ОБВЪРЗАНИ С ДЕПРЕСИЯТА

По-горе обсъдихме, че депресията е сложно състояние, в което се сплитат психични и биологични фактори. Казахме малко повече за психичните механизми на депресията и сега бихме искали да насочим внимание върху биологичните фактори. Важно е да отбележим, че биологичните фактори обикновено съпътстват депресивните разстройства, но не може да бъде казано дали са причина или следствие. Със сигурност обаче влияят върху развитието на депресията и затова е важно да бъдат  взети предвид при лечението. Ето кои са те:

• Структура на мозъка и химичен баланс: изследвания на хора с депресия показват разлики в големината на хипокампуса в сравнение с клинично здрави хора. Хипокампусът е структура на мозъка, която има отношение към дългосрочната памет. Разполагаме с данни, че продължителното излагане на стрес може да наруши растежа на нервните клетки в тази част на мозъка, както и химичния баланс.
• Генетика: ако човек има роднини, които страдат от депресия, рискът за отключване на депресия е повишен.
• Медицински състояния: продължителните заболявания и физическа болка могат да бъдат причина за депресия. Депресията често съпътства онкозаболявания, диабет, болестта на Паркинсон и други.
• Лекарства: някои лекарства предизвикват депресия като страничен ефект, тъй като променят химичния баланс в тялото. Наркотичните вещества и алкохолът също са рискови фактори.

КОИ СА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ДЕПРЕСИЯ

Здравните специалисти класифицират видовете депресия според симптомите и причините. При някои хора симптомите могат да се задържат много по-дълго отколкото при други, без ясна причина. Типовете депресия включват:

• Голямо депресивно разстройство (Major Depresive Disorder) или клинична депресия. То е съпътствано от множество и интензивни симптоми, които продължават повече от две седмици и възпрепятстват ежедневието на човек.
• Биполярно разстройство: хората с биполярно разстройство имат редуващи се периоди на лошо настроение и изключително високоенергийни (маниакални) периоди. В етапа с лошо настроение могат да се проявяват симптоми на депресия, например тъга, безнадеждност или липса на енергия.
• Следродилна депресия: обикновено възниква по време на бременност и до една година след раждане. Симптомите са свързани с тъга, безпокойство и стрес. Майките могат да преживяват трудност да се свържат с бебетата си или страх, че ще ги наранят.
• Персистиращо депресивно разстройство (Persistent Depressive Disorder) или дистимия. Това е хронична форма на депресия – обикновено с по-меки симптоми, при която е възможно един епизод да продължи дълго – две години или повече. Чувството често е описвано така, сякаш човек е на автопилот.
• Предменструално дисфорично разстройство (Premenstrual Dysphoric Disorder): това е тежък вид депресия, която се проявява през втората половина на менструалния цикъл.
• Психотична депресия: хората, които страдат от психотична депресия, имат тежки депресивни симптоми, заблуди и халюцинации. Заблудите са вярвания в неща, които не се основават на реалността, а халюцинациите могат да бъдат визуални, слухови или тактилни – чувство за допир до неща, които действително не съществуват.
• Атипична депресия: най-отличителната ѝ черта е реакцията на настроението, то се подобрява, когато се случва нещо положително.
• Сезонно афективно разстройство (Seasonal Affective Disorder): сезонната депресия започва в края на есента или началото на зимата и отшумява през пролетта и лятото.

ДИАГНОСТИЦИРАНЕ И ЛЕЧЕНИЕ НА ДЕПРЕСИЯТА

Обикновено депресията се диагностицира при преглед от психиатър, но има случаи в които общопрактикуващ лекар също би могъл да диагностицира депресия и да даде насоки на пациента за следващи стъпки или за лечение. За да открият последователен модел на симптоми и да установят ясна промяна между настоящото състояние и предходно такова, лекарите се интересуват кога симптомите са започнали, как човек се е чувствал преди, задават въпроси, свързани със семейната история и понякога използват въпросници, които подпомагат поставянето на диагноза.

Ето някои от подходите към терапия на депресията:

• Консултиране/психотерапия: в консултативния или психотерапевтичен процес човек има възможност чрез говорене да научи повече за причините, водещи до депресия и да намери разрешение на трудните си чувства. При тежко протичане на депресията, обикновено се комбинира консултиране или психотерапия с медикаментозно лечение. Има много и различни подходи както при консултирането, така и при психотерапията. Изборът е индивидуален, някои хора се чувстват по-добре от един подход, други от друг.
• Медикаменти: антидепресантите обикновено помагат за възстановяване на химичния баланс в мозъка и по този начин лекуват симптомите на депресия. Има различни видове антидепресанти, в зависимост от естеството на химичния дисбаланс и преценката на лекар кои са подходящи за вас. Понякога са необходими няколко седмици преди лекарствата да започнат да действат. Някои антидепресанти имат странични ефекти, които често стават по-леки с времето. Ако страничните ефекти са тежки и постоянни, е необходима повторна консултация с лекуващия лекар и смяна на терапията.
• Здравословни навици: здравословният начин на живот е много важен в лечението на депресия. Редовните упражнения, достатъчно сън, качествена храна и общуването с важни за вас хора могат да повлияе значително симптомите.

*Източници:

https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/9290-depression

https://www.psychologytoday.com/us/basics/depression

https://www.psycom.net/depression

https://www.healthline.com/health/depression

https://www.stlpi.org/perspectives-understanding-depression/

https://www.simplypsychology.org/depression.html