Всеки човек иска да бъде обичан такъв какъвто е, на пръв поглед интуитивно и естествено желание. Как обаче то става възможно в срещата между двама различни човека, в която всеки внася своето „такъв или такава съм“? Как се случва онази „безусловна любов“, която не се сплита и обърква със съзависимост и отношение, в което единият пренебрегва себе си заради другия? Алтруистична ли е „безусловната любов“ или е проява на любов, в която човек умее да си позволи свободата да обича, да е уязвим в чувствата си и заедно с това да се отнася с грижа и уважение към себе си?
КАКВО Е БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ
Безусловната любов е сложна, защото изисква от нас да познаваме комплексността на себе си и желанията си, да бъдем готови да приемаме и да даваме, но и да кажем „не мога да ти дам това, въпреки че много те обичам“. Ако потърсим отправна точка, която да създаде посока в изграждането на облика ѝ, можем да започнем ето така – безусловната любов е проявата на любов към друг човек, в която не се интересуваме каква ще бъде ползата за нас или какво ще получим в замяна.
За момент ще се отклоним. Когато мислим за този вид любов, често в ума ни асоциативно пристъпва любовта на родителя към детето. Тя не зависи от нищо друго освен от семейната връзка и обичайно не се разпада в зависимост от това какво прави детето. Тя е безкористно действие, понякога наричана и състрадателна любов. Ако направим още няколко крачки обаче, ще забележим, че и в този случай любовта не е „безусловна“ в нейния директен смисъл. Един родител може да обича детето си независимо от това, което прави, но тази любов все пак има условие: родителят обича детето си, защото е негово.
Да се върнем отново към романтичните връзки – те започват с условна любов. Влюбваме се в качества, които ни привличат, например доброта, интелигентност, чувство за хумор, светоусещане, което споделяме. Какво, ако в един момент тези качества вече не присъстват по същия начин, дали любовта продължава? От философска гледна точка, ако нещо в отношението между вас и любимия ви човек не се променя, никога няма да разберете дали любовта ви е безусловна. Любовта расте и се променя с течение на времето. Тя се променя отчасти, защото хората се променят и, когато не съумяват да си партнират в тази промяна, е възможно любовта да изчезне, не по вина на някого. Истинската, зряла любов, е любов без обвързване в очаквания. Тя е по-скоро поведение, отколкото чувство. Удовлетворението от безусловната любов трябва да идва от акта на даването ѝ на другия човек, не от това, което получаваме в замяна. Безусловната любов е израз на нашата най-любезна същност и тя може да продължи дори и връзката да не оцелее. Когато започваме връзка, ние срещаме друго човешко същество с всичките му странности, недостатъци и предизвикателства, ние също показваме своите. Едно от най-красивите преживявания в човешкия живот е да се научим да приемаме напрежението на предизвикателстватата във връзка, която сме създали, като предлагаме отношение, любов, разбиране, създаваме компромиси и продължаваме напред по начин, в който всеки от двамата печели.
Друга възможност да мислим за безусловната любов е, ако разграничим зряла и незряла нейна версия. Зрялата безусловна любов е способността да се отнасяме към другия човек с любов и уважение, като същевременно запазваме границите си и защитаваме себе си. Когато даваме безусловната си любов по незрял начин, тя носи чувство, че е необходимо да бъдем всичко за другия човек, а единствената ни отговорност в любовта е да предаваме посланията си към другия с обич и уважение.
ЗРЯЛАТА БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ ВКЛЮЧВА:
- Да бъдете внимателни и свързани с партньора си, да уважавате нуждите и желанията му, дори когато поставяте своите граници, така че да не навредите на себе си: вие и партньорът ви сте двама различни хора, така че е естествено в даден момент да имате различно мнение. Много хора смятат, че конфликтите са нещо негативно, но те не винаги са лоши. Могат дори да подобрят състоянието на връзката ви, когато се решават по продуктивен начин. Докато преодолявате конфликтите, е важно да се отнасяте към всички различия с уважение. След като и двамата изразите мнението си, можете да започнете да търсите разрешаване на проблема. Бъдете готови, че това ще е свързано с партниране помежду ви и компромиси, които не биха били възможни без да се отнасяте в уважение един към друг.
- Умението да не бъдете строги или пренебрежителни към партньора си.
- Отворена комуникация: за да намирате добри за всеки от вас компромиси, е необходимо комуникацията помежду ви да бъде ясна, честна и навременна. Независимо колко честно и открито споделяте, ако това се случи твърде късно, може да няма никакво значене, защото по пътя вашият партньор ще се е чувствал сам във връзката ви. Общуването с любимия ви човек е част от уважението към него, показва готовността и ангажимента ви да сте заедно в предизвикателствата и да намирате начини за постигане на цели в противоречие една с друга. Не оставяйте раздразнението да къкри. Споделяйте мислите си честно и слушайте с емпатия какво казва партньорът ви. Бъдете търпеливи със себе си, ако чувствате затруднение да общувате по тази начин – той е труден и отнема време.
- Подкрепяйте се един друг: повечето успешни взаимоотношения включват много взаимна подкрепа. Чувството, че нуждите ви са чути от партньора ви и, че вие чувате неговите, докато всеки от вас е в синхрон и със себе си. Възможно е понякога да изберете любимия си човек пред себе си, но е важно да чувствате реципрочно отношение от половинката си.
КАК ОЩЕ МОЖЕТЕ ДА РАЗПОЗНАЕТЕ БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ В ОТНОШЕНИЕТО СИ:
- Предизвиква положителни чувства: ако използваме като аналогия безусловната любов на родителите към децата, според изследването от 2010 г. децата, които получават повече обич от своите родители, са по-устойчиви в зряла възраст. Друго изследване, от 2013 г., ни дава информация, че безусловната любов към децата подобрява тяхното здраве и благополучие през целия живот. Или, ако спекулативно преведем това на езика на връзките, чувстваме се по-цели, уверени и балансирани, когато даваме и получаваме безусловна любов.
- Носи преживяване за сигурност: безусловната любов носи чувство за сигурност. Усещането за увереност в нечия любов и знанието, че няма да изчезне, сближава, подкрепя автономността, независимостта и самоуважението.
- Чувстваме се приети, когато грешим и готови да приемем част от грешките на другия.
КАКВО НЕ Е БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ
Съществува съвсем ясна граница между това да обичате някого през трудностите и да приемате неприемливо поведение. Любовта без граници, обичайно бъркана с безусловната любов, често може да доведе до злоупотреба. Ако чрез границите си не показваме на партньора кои сме ние, какво искаме и как очакваме той или тя да се отнася към нас, не можем да имаме равен глас във връзката си. Понякога пренебрегваме необходимостта от граници, като си мислим, че по този начин предлагаме безусловната си любов, но в тези моменти, ние предлагаме не безусловна и съзависима любов. В съзависимите отношения сме толкова готови да поддържаме нездравословната динамика на връзката си, че оправдаваме или позволяваме неприемливо поведение. По този начин тя се превръща в небалансирано място на власт и контрол и вече не е истинска, споделена любов, в която има възможност всеки да носи отговорност за отношението си към другия. Ако партньорът ви е наранил и не желае да го поправи, необходимо е да поставите граница за собственото си благополучие. Ако установите, че връзката е преминала в поведение, в което липсват доброта и уважение и вече сте опитали да разговаряте, но не виждате промяна, вероятно е необходимо да поставите граница. Има важна граница между това да предложите любов и прошка и да продължите да приемате вредни действия. Ето какво безусловната любов не е:
- Пренебрегване на проблемите във връзката: конфликтите във взаимоотношенията са нормални и здравословни. Безусловната любов не означава да избягвате тези конфликти или да не обръщате внимание на проблемното поведение. Да кажем, че партньорът ви харчи общите ви спестявания за скъп велосипед за упражнения – избор, с който вие сте напълно несъгласни – когато сте взели съвместно решение да спестявате за къща. Може би няма да спрете да го обичате, особено, ако това е изключение, но би помогнало в отношенията ви, ако не пренебрегвате нарушеното доверие. В зависимост от обстоятелствата може да се съгласите да работите заедно за възстановяване на доверието (и на спестяванията си), но може и да не виждате бъдеще във връзката си. Възможно е да вземете решение да си тръгнете и все още да пазите любовта в сърцето си.
- Пренебрегване на собствените нужди: безусловната любов може да включва някои жертви, но не е добра идея, ако те изискват да се откажете от всичко, от което се нуждаете и, което искате за себе си. Опитът да задоволите всички нужди на партньора си често създава нездравословна динамика във връзката ви. Никой не може да осигури на друг човек всичко, от което той се нуждае. Важно е всеки от двамата участници в една връзка да може да се погрижи за собствените си нужди, в противен случай не би бил в състояние да подкрепи някой друг.
- Толериране на злоупотреби: чувството за безопасност и сигурност е основна човешка необходимост. Може би партньорът ви казва нелицеприятни неща след употреба на алкохол или, когато се ядоса, става избухлив и лесно преминава границата на уважение и добро отношение. Може да си кажете например: “Нямаше да ми крещи, ако не беше пиян”. Може да приемете, че партньорът ви е такъв, и да направите избора да простите думите и да продължите да го(я) обичате. Но безусловната любов не означава да останете в нездравословна ситуация, когато е по-добре да поставите граница и да се откажете.
Безусловната любов означава “точно сега ти предлагам тази любов и ти не ми дължиш нищо”. Тя не означава “предлагам ти тази любов, точно по този начин, завинаги, дори ако започнеш да ми вредиш”. Да предлагаме любовта си безусловно означава, че я даваме, защото ни е приятно да я даваме, а не защото очакваме конкретен резултат. Пълноценната любов признава и дава приоритет на целостта на двамата души. За да давате пълноценна любов, трябва да обичате както партньора си, така и себе си.
КОГА БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ НЕ Е ДОСТАТЪЧНА
Когато се влюбваме за първи път, това е състояние на безусловност и никога не можем да си представим, че няма да изпитваме такива чувства към другия човек. Но живеем в условен свят и, когато единият партньор се променя, а другият не може или не иска да участва в тази промяна, връзките понякога стигат до своя край. Ако все още проявявате безусловна любов, но не се чувствате щастлив и пълноценен във връзката си, ще намерите начин да я прекратите с грижа и уважение към другия човек.
*Източници:
https://www.verywellmind.com/does-unconditional-love-make-for-healthy-relationships-4165457
https://www.healthline.com/health/relationships/unconditional-love#what-it-is
https://www.mindbodygreen.com/articles/understanding-unconditional-love