АЗ + ТИ = ? – заедността в романтичните отношения

Как да срещна своята романтична половинка? Как да постигна равновесие между професионалните си стремежи, личните предпочитания и чувството за пълноценна връзка в романтичните отношения? Мога ли да поема толкова много роли в живота си, без да изгубя чувството за себе си и да се откажа от индивидуалността си?

Съвременният свят, в който живеем, е все по-забързан, индивидуалистичен и конкурентен, така че актуалността на тези въпроси, иначе толкова познати, става все по-належаща. Перспективата на живота като Формула 1, в която изглежда, че на почит е „Аз“ – моите качества, моите постижения, моят принос – като най-сигурния залог срещу отпадане от състезанието, сякаш е все по-гъстонаселена необходимост. В отговор, петзвездния рейтинг на приложенията за запознанства нараства стремително и макар те да могат да предложат интересни предимства в процеса на среща и (за)познаване с другия, основната им употреба се свежда до близост, партньор, връзка или семейство – по каталог и на един клик разстояние. Създавайки семейство, ролята на съпруг или съпруга, баща или майка, мъж или жена, не рядко се оказват вече начертани от социалните очаквания на обществото, в което човек живее и не се поставят под въпрос, просто се следват. Така ежедневието продължава да се разгръща, докато естествената ни, като хора, необходимост от общуване, от принадлежност, от усещане, че заедно с партньора ни поделяме една и съща половина в стремежите си и в моментите на предизвикателства, не ни застигне. Тогава изглежда неизбежно „Аз“ – на единия и „Ти“ – на другия да се озоват в битка за отвоюване на „Ние“. Битка, която не е никак лесна нито е с очевиден край. Погледнато от друга перспектива, изглежда, че става въпрос за идентичност – моята идентичност, твоята идентичност и нашата „идентичност на двойката“. Или ако насочим отново погледа си към въпросите, които зададохме в началото, сега те звучат така: „Как в романтичните си отношения, заедно, да създадем идентичността на нашата двойка, без да преживеем интрузивно чувство за заличаване на собствената си идентичност?“ Каним ви да ни придружите в размишленията, които вече започнахме, без очакване за универсалност и с отворени сетива към онова, което преживявате като близко до себе си.

КАКВО ОПРЕДЕЛЯ ИДЕНТИЧНОСТТА НА ДВОЙКАТА

„Идентичност на двойката“ е конструкт, който звучи интуитивно. Ако мислим за нас, заедно, като един цял организъм, съвсем логично изглежда, че за да расте и да се развива нашият организъм, е необходимо да открие онова, което го определя и мотивира. Кои тогава могат да бъдат онези характеристики, качества и особености, които „идентичността на двойката“ съчетава в себе си:

• Необходимо ли е системите от вярвания, нагласи и ценности на единия и другия партньор да бъдат близки?
• Може би не бива да подминаваме и значението на допълваща, друга гледна точка, която би създала равновесие в интензивни житейски ситуации? Но дали, ако е твърде „друга“, ще сработи и няма да предизвика разрив?
• Тогава може би на преден план излиза въпросът за целите – дали мислим през наши, общи цели или позициите ни изхождат от собствените стремежи, които имаме?
• Как да се погрижим за уязвимостта на другия, когато търсим общата си посока – способни ли сме да осигурим бъдеще, в което сме равнопоставени като партньори?
• Чувстваме ли възможност да развием дълбока, близка връзка, която да позволи пораждане на обща идентичност или такава идея звучи заплашително?

Идентичността на двойката представлява готовността на човек да мисли за връзката със своя партньор като за екип, вместо да възприема отношението помежду им като два отделни индивида в непрекъснат опит за увеличаване на индивидуалните печалби. Една от първите промени, които настъпват в живота на двойките, които задълбочават своята интимност и търсят път към общата си идентичност, е наративът, с който говорят за себе си: „аз/мое“, все повече започва да отстъпва място на „нас/ние“. Движението към взаимозависимост в двойката е свързано с по-голяма готовност за инвестиране един в друг, което подхранва чувството за ангажираност и свързаност. На този етап често партньорите започват да отразяват емоционалното преживяване на другия като свое собствено и постепенно перспективата на предстоящото започва да оформя своите контури като съчетание от „нас и ние“. Пораждането на нещо общо създава възможността всеки от двамата да търси по какъв начин „аз и мое“ може да допринесе за желанията на „нас и ние“. Важна роля в укрепването на такава обвързаност имат физическата и сексуалната близост.

СОБСТВЕНАТА ЛИЧНОСТ В КОНТЕКСТА НА ДВОЙКАТА

Преди да продължим размишленията си за „идентичността на двойката“, нека направим стъпка встрани, за да видим как разбирането на собствената ни личност – усещането за нас самите и преживяването ни за начина, по който съумяваме да се свързваме с другите, имат значение за живота и идентичността на романтичната двойка, в която участваме.

Ако опитаме да кажем накратко, личността на всеки човек е съвкупност от ценностите, убежденията, чувствата, уязвимостите и потребностите, които носи в себе си. Начинът, по който показваме и след това продължаваме да възприемаме собствената си личност, зависи както от социалния контекст, така и от индивидуалната способност на всеки човек да остане автентичен в преживяването за себе си, докато се свързва с другите. Умението да съхраним автентичността си е отблизо свързано със силата на нашия Аз – посредник между това, което носим в себе си, желанието ни да общуваме с другите и онова, което ни посреща в комуникацията с тях. Или как човек ще разреши предизвикателството да бъде активен в изразяването на своите ценности и мотиви, като едновременно с това в общуването остане свързан с ценностите и мотивите на другите, които бидейки различни, да не предизвикват чувство на заплаха в процеса на общуване и социализация? От какво зависи това?

Укрепването на Аза ни и чувството за себе си е сложен и продължителен процес, който започва още в детството. За него е важна емоционалната връзка, която човек изгражда и във времето обогатява с грижещите се възрастни. Способността на възрастните да бъдат достъпни, надеждни, откликващи и отзивчиви към нуждите на детето, разкрива възможност то да развие чувство за сигурност и преживяване, че е автор на действията си, а действията на другите – принадлежат на тях самите. По този начин се ражда нарастващата свобода на детето, за да любопитства във външния свят, да го изследва и да се учи от него. Това обогатява и заздравява собствения Аз, а разграничавайки успешно себе си от другите, детето разполага със средство, чрез което наученото да се съхрани като автентично, идващо от него самото, а не като желание, принадлежащо на другите или като тяхно продължение. Ето как нашия Аз прибавя към себе си способността да се разширява: да бъде гъвкав и адаптивен.

ЗАЩО ТОВА ДА Е ВАЖНО ЗА ИДЕНТИЧНОСТТА НА ДВОЙКАТА

Малко по-рано дискутирахме, че основен белег за развитието на идентичност на двойката в отношенията на двама души е промяна на дискурса от „аз/мен“ към „нас/ние“. Един от процесите, които мотивира тази промяна, е способността на всеки партньор да се саморазширява, като включва части от другия в собствения си Аз. С други думи – това е умението, което дискутирахме преди малко, свързано със силата на Аза – готовността да преживееш ресурсите, перспективите и идентичността на половинката си като свои собствени, без да се разтвориш в тях или да изгубиш автентичността си; без да почувстваш заплаха, която поражда желание за отдръпване и връщане обратно в дискурса на собствените желания и цели. От научната работа на Харолд Кели и Джон Тибо черпим информация, че един такъв процес на взаимозависимост между двама човека, е свързан с „трансформация на мотивацията“. Така двама души преминават от позиция на конкуренти, в отношение на партньори, част от един екип. Когато знаем, че част от страховете и напрежението, с които неизбежно е съпроводен такъв процес на трансформация, вероятно не са предизвикани от другия човек, а от актуализиране на наши собствени трудности, би било по-възможно да на се откажем инстинктивно и да продължим да изграждаме идентичността на нашата двойка, като заедно с това търсим начин да споделим на партньора си как изглежда собствената ни автентичност (нашите ценности, убеждения, чувства, уязвимости и потребности).

Преди да се разделим в дискусията за аз, ти и ние, е важно да си дадем сметка, че установяването на идентичност на двойката е взаимен процес на свързване, среща и усилия, за да приемеш другия в себе си. Този процес не е резултат от срещата с един съвършен друг, с когото няма да бъде необходимо да работим, за да постигнем нашето „ние“. Двама перфектни партньори рядко се обединяват като един, но двама несъвършени партньори могат да стигнат доста далеч в живота, ако подхранват чувството за „нас с бъдеще“.

*Източници:

https://www.psychologytoday.com/intl/articles/202111/how-loving-relationships-change-us-good

https://thedailyguardian.com/explaining-couple-identity-in-a-relationship/

https://ifstudies.org/blog/me-you-and-us-we-ness-and-couple-identity

Branand, B., Mashek, D., and Aron, A. (2019). Pair-Bonding as Inclusion of Other in the Self: A Literature Review. Front. Psychol., 10:3389.