В ранните детски години, ролята на родителите е да обмислят подходи и да търсят стратегии, така че да научат децата на добри поведения – такива, които да насърчат самостоятелността им, справянето в детската градина, а след това и в училище, създаването на първи приятелства и пълноценното общуване. Когато настъпи пред-тийнейджърският период, а след това и тийнейджърските години – позицията на родителите се променя. Необходимо е постепенно да се оттеглят от ролята на хора, които предлагат и показват, и активно да подкрепят децата си, използвайки създаденото помежду им доверие и изграденото вече разбиране за граници, за да бъдат те все по-независими и способни да поемат отговорност за действията си. Това е труден преход – от една страна родителите имат своята несигурност и тревоги по какъв начин желанията и решенията на децата им ще повлияят на развитието и живота им, от друга страна тийнейджърите надценяват готовността и уменията си за вземане на собствени решения, често без да си дават сметка. Резултатът, не рядко, е конфликт. В този момент на помощ се притича възможността за преговори и договаряне между децата и родителите. Такъв подход може да помогне, за да се избегнат много ненужни битки за власт, както и, за да развие у порастващите хора умения да обмислят какво искат и от какво имат нужда, да комуникират това по разумен начин, да съумяват да разбират други гледни точки, да откриват компромиси и в край на сметка да успяват да взимат пълноценни решения. Преговорите означават добра комуникация и по този начин са благотворни и за отношенията между родителите и детето. Също така, както знаем от научни изследвания, младите хора, които могат спокойно и убедително да преговарят и да не са съгласни с родителите си, са по-склонни да устояват на ситуации с негативен натиск извън дома.
ПОДГОТОВКА ЗА ПРЕГОВОРИ С ВАШИЯ ПРЕД-ТИЙНЕЙДЖЪР ИЛИ ТИЙНЕЙДЖЪР
Макар детето ви да пораства, да е все по-независимо и самостоятелно, докато не стане възрастен, все още е важно да използвате авторитета си, за да се погрижите за безопасността и благосъстоянието му. Добре е то да знае кои са нещата, върху които можете да преговаряте и кои са тези, които не могат да бъдат променяни. Например не може да се променя това, че държите да знаете къде отива, кога ще се прибере и, ако се налага промяна в плана, кога трябва да ви се обади, за да се уговорите наново; или това, че не подлежи на преговори дали да се грижи за чистотата и реда в стаята си поне веднъж седмично и да поддържа хигиената си всеки ден. Колкото повече детето ви пораства, толкова по-възможно е да оспорва авторитета ви и да се бунтува срещу него. В тези ситуации бихте могли да подходите, като кажете: „Като твой родител, аз съм отговорен(а) за безопасността ти, но бих искал(а) да ти помогна да получиш каквото искаш. Хайде да поговорим още и да опитаме да намерим разрешение“ или, ако детето ви е по-голямо: „Искам да те подкрепя да правиш това, което искаш, но все още съм отговорен(а) за безопасността ти. Така че трябва да знам къде отиваш и с кого си. Нека поговорим повече и да видим можем ли да намерим решение, от което и двамата да сме доволни.“ Важно е, също така, самите вие да имате готовност за начало на такъв разговор и да сте наясно със себе си, когато дискутирате на какво държите и спрямо какво можете да бъдете гъвкави. Споделената позиция между вас и другия родител е още един значим аспект, така че преговорите и договарянето да бъдат пълноценни. Понякога, когато знаете предварително, например че след седмица предстои парти, на което детето ви би искало да отиде, вие имате време да помислите и да се подготвите какво да бъде вашето участие в преговорите. Друг път обаче може да ви изненада, като каже: „Искам да отида на кино в събота вечер“ или пък с още по-малко предизвестие: „Искам да отида тази вечер на кино“. Ако не се чувствате готови да проведете разговора или имате необходимост да обсъдите с другия родител, определете време, в което да говорите, но бъдете внимателни да е скоро, за да не чувства детето ви твърде голяма тревога какво ще бъде развитието и да ви повярва, че ще достигнете до споразумение.
КАК ДА ПОДХОДИТЕ, КОГАТО ПРЕГОВАРЯТЕ
- Започнете с търпение и готовност да сте добър слушател. Бъдете чувствителни към значимостта на въпроса, който детето ви поставя.
- Воденето на преговори и способността за постигане на споразумение изискват готовност да се признае отсрещната гледна точка. Нека юношата ви знае, че ще го изслушате и ще приемете сериозно всичко, което казва, дори и да е свързано с възражения и несъгласие от негова страна.
- Бъдете готови да промените позицията си, ако детето ви представи убедителни аргументи, нова информация, която значително променя ситуацията или, ако по време на разговора си дадете сметка, че това, което дискутирате е много по-важно за детето ви, отколкото за вас. Да промените решението си не отнема от авторитета ви, напротив – проправя път за бъдещи открити дискусии и засилва връзката помежду ви.
- Когато настоявате за нещо, с което детето ви не е съгласно, обяснете причините за това. Когато то разбере вашите мотиви, ще бъде по-склонно да преговаря, взимайки предвид опасенията ви и, променяйки своята позиция също.
- Говорете за последствията. Юношите често са склонни да мислят: „Това няма да ми се случи“. Ако ги подготвите за възможните рискове или последствия, те постепенно ще се научат да планират предварително и да се предпазват. Давайте информация и излагайте фактите, но не заплашвайте.
- Когато дискутирате с детето си относно негови желания или решения, обръщайте внимание на миналото поведение. Ако вашият тийнейджър взема добри решения и се отнася отговорно към споразуменията, които сте имали преди, вероятно бихте могли да разширите свободата на действие и възможността за порастване.
*Източници:
https://www.michellemehta.com/how-to-create-discipline-strategies-for-your-pre-teens-and-teens/
https://sparkandstitchinstitute.com/how-to-negotiate-with-your-teen/
https://raisingchildren.net.au/pre-teens/communicating-relationships/communicating/negotiating
https://www.onlineparentingcoach.com/2011/11/art-of-negotiating-with-teens.html