Как твърде много родителски натиск може да повлияе психичното здраве на децата*

Родителският натиск може да бъде свързан с добри намерения, но да възпрепятства утвърждаване на самочувствието на детето.

Повечето родители искаме децата ни да бъдат щастливи и успешни, но собствените ни разбирания за щастие и успех биха могли да не звучат реципрочно за тях.

Понякога е трудно да запомним, че детето ни е самостоятелна личност – не продължение или рефлексия на нас самите.

Като родители имаме типични преживявания, които могат да ни подтикнат към натиск върху децата, така че те да направят различен избор, например:

• когато се борят с нещо, което ние намираме за изключително лесно
• когато правят различни житейски избори от нас
• когато избират приятели, за които смятаме, че имат лошо влияние върху тях.

Можем да чувстваме, че ако наложим изборите, които бихме направили ние, животът  на децата ни ще бъде по-лесен, по-успешен или пък, че ще спечелим възхищението на други родители в приятелския ни кръг.

Способността ни да упражняваме родителски авторитет без да бъдем авторитарни, често е най-добрият начин да не оказваме натиск върху децата си.

ДЕФИНИРАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ НАТИСК

Родителският натиск е емоционален стрес, налаган от родителите към децата, обичайно свързан с:

• академичното им представяне
• спорт и извънкласни дейности
• културни и социални стандарти
• външен вид
• приятелства
• романтични отношения.

Изследване върху академичния стрес и психичното здраве на децата в тийнейджърска възраст, проведено през 2020 г., от Захра Хосейнкани и колеги, дава информация, че натискът, упражняван от членове на семейството, може да бъде най-въздействащата форма на стрес върху психичното им здраве.

ВИДОВЕ РОДИТЕЛСКИ НАТИСК

Има две основни форми на родителски натиск: директен и индиректен. Директният натиск често включва крясъци, сила или вербално недоволство. Индиректният – може да бъде свързан с провокиране на чувство за вина у детето или с напомняне за прекомерни  очаквания към него.

ВЛИЯНИЕ НА РОДИТЕЛСКИЯ НАТИСК ВЪРХУ ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ

Прекомерният или неподходящ родителски натиск има много последици за психичното здраве на децата, докато порастват.

Лонгитюдно изследване върху взаимовръзките между суровите вербални похвати за дисциплиниране на бащите и майките и поведенчески проблеми и депресивни симптоми при юноши, проведено през 2015 г., от Минг-Те Уанг и Сара Кени, дава информация, че за децата на родители, които викат, крещят или ги унижават вербално има по-голяма вероятност да преживеят предизвикателства през юношество. Тези предизвикателства могат да включват:

• депресия
• трудности с управление на гнева
• физическа агресия
• престъпност
• трудности в изграждането на взаимоотношения.

КАКВО КАРА РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРИТИСКАТ ДЕЦАТА СИ

Причините, които подтикват родителите да оказват натиск върху децата си могат да бъдат много.

Според изследване, проведено през 2021 г., от Сара Н. Уолфорд и колеги, 86% от родителите, взели участие, споделят, че са притискали децата си, защото самите те са пораснали с дистанцирани или неглижиращи родители и, че всъщност желанието им е било да обръщат повече внимание на своите деца. Друга причина, за която изследването дава информация, е чувството за вина, произтичащо от сериозни трудности в живота, например преместване или развод. Родителите казват, че са се страхували да не бъдат пренебрегнати по време на тези кризисни моменти и са компенсирали тревогите си с натиск върху децата.

КАК ДА НАСЪРЧИТЕ ДЕЦАТА СИ БЕЗ ДА ГИ ПРИТИСКАТЕ

• Използвайте повече похвали и насърчения и ги критикувайте по-малко: критиката фокусира вниманието на децата върху грешките, които са допуснали или върху поведението, което не одобрявате. Това може да заздрави защитните им реакции и да запечата това, което първоначално е предизвикало критиката. Похвалите и насърченията, от своя страна, допринасят за изграждане на увереност в себе си и способността за постигане на успех.
• Съсредоточете вниманието си върху здравето, а не върху външния вид: избягвайте да критикувате детето си относно външния вид или теглото му. Този тип реакции на родителите са отблизо свързани с разгръщане на хранителни разстройства при юношите. Вместо това можете да насърчите здравословни навици като внимание към храната, която детето ви си избира или физически упражнения.
• Не вършете работата на детето си вместо него: когато детето ви изпитва трудности да преодолее предизвикателство или сложни ситуации в живота си, разговаряйте с него и опитайте заедно да намерите начин, по който то само може да се справи и да разреши проблема си, не го правете вместо него.
• Установете правила, а не ултиматуми: не авторитарното, а авторитетното родителство насърчава самочувствие в децата. Когато родителите контролират прекомерно, децата могат да загубят вяра в себе си и в способностите си в това да вземат самостоятелно решения или да се вслушват в чувствата си. Вместо да казвате на децата си, че ще бъде както вие сте решили, опитайте заедно да създадете правила, вслушвайки се в мнението им и след това бъдете последователни в прилагането им.
• Утвърждавайте чувствата на децата си: лесно е да изходите от вярването, че детето ви се чувства по същия начин, по който и вие. Когато проявявате интерес към преживяванията на децата си, вместо да предугаждате, че знаете какви са те и когато признавате чувствата им, дори и да се различават от вашите, вие учите децата си да вярват на своите преживявания, емоции и усещания.

*текстът е превод на мотиви от публикация в PsychCentral