Краят на срока в училище, предстоящото кандидатстване за гимназия или университет, краят на семестъра, а понякога и предстоящи единични изпити често предизвикват интензивен стрес у децата и младите хора. Във вихрушката от трудни преживявания те със сигурност имат необходимост от подкрепа и насърчение, а възрастните не рядко подценяват тревогата от изпити, не я забелязват или пък се чувстват безпомощни, докато търсят какво да направят за децата си. Изпитната тревожност замъглява мисленето и способностите. Когато е твърде силна, може до доведе до лошо представяне, а ако не се управлява успешно – да се задълбочи и да предизвика сериозни последствия за самооценката на децата и младите хора, за мотивацията им да учат и за любопитството им в този иначе така интересен и широк свят на образованието. Предлагаме ви да видим какво предизвиква тревогата от изпити, как да я разпознаваме и накрая – идеи как да помогнете на децата си, за да се справят с нея.
КАКВО ПРЕДИЗВИКВА ТРЕВОГАТА ОТ ИЗПИТИ
Изпитната тревожност е психологично състояние на силно безпокойство в ситуации на (предстоящ) изпит. Степента, в която се проявява, се различава значително при всеки човек – например някои деца могат да усещат по-силно напрежение в корема си, докато за други да е невъзможно да се съсредоточат и да мислят върху изпита. Малко количество тревога всъщност може да бъде полезна, тъй като повишената до определено ниво възбуда ободрява и мобилизира, като по този начин би могла да допринесе за добър резултат. Когато възбудата обаче прекрачи определено ниво и страхът стане прекомерен, обикновено се възпрепятства концентрацията и възможността за припомняне, независимо от предварително положените усилия за научаване и действителните знания.
Изпитната тревожност е форма на тревожността, която човек изпитва за начина си на представяне пред другите. Обвързана е с усещането за провал или за срам, които могат да връхлетят, ако не е постигнат достатъчно добър резултат. Трудно е еднозначно да се каже какво я предизвиква – можем да мислим за нея като комбинация от няколко причини:
- Страх от провал: ако детето ви свързва чувството си за собствена стойност с резултатите от изпитване, натискът, който оказва върху себе си, опитвайки да се справи успешно, може да предизвика силна изпитна тревожност.
- Неприятен предходен опит: ако детето ви е натрупало негативни преживявания от изпитни ситуации, независимо от причините – дали не е било достатъчно подготвено или е изпитвало силна тревога, е възможно в бъдещи ситуации негативната нагласа да се актуализира и безпокойството да нараства.
- Високи очаквания и натиск върху детето от другите.
- Непълноценни стратегии за учене.
Интересно е да погледнем към изпитната тревожност в перспективата на начина, по който функционира паметта на човек. Можем да разделим процеса на запаметяване в три аспекта: работа на сензорната памет, на работната памет и на дългосрочната памет. Първоначално човек възприема сензорно информацията – чува я, прочита я, гледа я или комбинация от възприятия. Следващата стъпка се поема от работната памет, като тя се фокусира върху полученото от сензорната памет и чрез повторение информацията съумява да се придвижи към дългосрочно запаметяване. Дългосрочната памет е тази, която чрез припомняне осигурява достъп до вече наученото. Изпитната тревожност е обвързана с намален обем на работната памет – тя се свива под натиска на силно безпокойство. Съответно ученето е по-трудно. Случаят е по-различен обаче, ако тревогата възниква само непосредствено в самата ситуация на изпит, тогава информацията вероятно е била запомнена при подготовката, но интензивното безпокойство блокира достъпа до нея.
ПО КАКВО ДА РАЗПОЗНАЕМ ТРЕВОГАТА ОТ ИЗПИТИ
Проявите на изпитната тревожност могат да бъдат в широк спектър. Някои деца изпитват леки симптоми и въпреки тях съумяват да се справят достатъчно успешно в тестови ситуации. При други деца преживяването е силно интензивно и те се оказват неспособни да преминат през изпита. Можем да разграничим три начина, по които изпитната тревожност се проявява, като е възможно те да се съчетават:
- Физически симптоми: могат да включват потене, треперене, учестен пулс, пресъхване в устата, болки в мускулите, припадък или гадене. Проявата може да бъде дискретна и да се преживява като напрежение или леко неразположение, но може да бъде, също така, остра и интензивна.
- Когнитивни и поведенчески прояви: те могат да са свързани с избягване на изпитни ситуации, например пропускане на часове или при сериозна проява – употреба на вещества за преодоляване на безпокойството, в крайни случаи – отпадане от училище. Проблемите с паметта – бели петна или „замръзване“, затруднената концентрация, негативното говорене за себе си, намалената мотивация и отлагането също са част от тази група прояви.
- Емоционални симптоми: те могат да се отнасят до разгръщане на депресия, ниско самочувствие, гняв, чувство на безнадеждност или вина.
КАК ДА ПОМОГНЕТЕ НА ДЕТЕТО СИ ДА ПРЕОДОЛЕЕ ТРЕВОГАТА ОТ ИЗПИТИ
Изпитната тревожност е мъчително преживяване, но може да бъде преодоляна като разговаряте за нея с децата си, за да я опознаете по-добре, като ги насърчавате по пътя към разрешаване на безпокойството и като си помагате със стратегии, които забелязвате, че във случая на вашето дете са полезни. Ето някои идеи.
- Чуйте тревогите на детето си: не подценявайте притесненията, които могат да възникнат заради учебни и изпитни ситуации. За вас биха могли да изглеждат безобидни или, сравнявайки ги с трудности, през които вие преминавате – несериозни, но ако погледнете през различна перспектива препятствията на децата в училище по смисъл и емоционално преживяване са съпоставими на тези, с които вие се срещате в работата си например. Насърчавайте ги да говорят за безпокойството си, приемете го за нещо нормално, признайте чувствата им и ги уверете, че сте там, за да ги подкрепите.
- Помогнете, така че детето ви да подобри практическите аспекти в подготовката си за изпит: реалистичният план за преговор и учене, който съдържа възможен обем от материал, разпределен пълноценно в оставащото време намалява тревогата, подкрепя чувството, че нещата са под контрол и насърчава увереността. Може би ви изглежда логично и лесно, но спомнете си, това са умения, на които вие сте се научили с времето – сега е моментът да сте полезни и да ги предадете. Обсъдете различни техники на учене и подкрепете детето си да открие кои от тях най-много му прилягат – могат да бъдат видоклипове, флашкарти, мисловни карти, помощ от вас като изслушвате и задавате въпроси за вече наученото или нещо друго, за което вие бихте се сетили.
- Насърчавайте здравословни навици: пълноценният сън, здравословното хранене и физическата активност са винаги важни за пълноценния ни живот, но в ситуации на прекомерно напрежение се превръщат в основни за възвръщане на баланса и силите. Обърнете внимание на детето си, че е важно да предвиди почивки в плана си за подготовка и да не изоставя напълно дейности, които му доставят удоволствие.
- Насърчавайте чувството за перспектива и не увеличавайте безпокойството: децата и младежите преживяват достатъчно натиск за високи постижения от самата образователна система и необходимостта да се състезават за прием, от учителите си, от сравнението помежду им, както и от социалните медии. Макар желанието ви за добро представяне на детето ви в училище да е съвсем естествено, положете усилия, така че да не сте още един източник на натиск за резултати и високи оценки. Насърчавайте детето си да насочи внимание към реалистични цели, съобразени със собствените му възможности и стремежи. Подкрепете го като кажете, че не е необходимо да се сравнява със съучениците си или да отговаря на чужди очаквания. Не пропускайте да кажете, че резултатите от изпитите не определят стойността на човек нито са единствения критерий за успех. Покажете на детето си, че се гордеете с него, независимо от постигнатите оценки.
- Следете за признаци на прекомерна тревога: ако забележите, че безпокойството на детето ви се усилва, опитвайте да говорите повече с него или го насърчете да поговори със свой доверен учител или пък съученик. В случай че прекомерното притеснение продължава, бихте могли да потърсите консултации с психолог.
- Бъдете позитивни: нека детето ви знае, че вярвате в него и бъдещето му. Празнувайте успехите, както и края на натоварен период в училище
*Източници:
https://www.youngminds.org.uk/parent/blog/how-to-help-your-child-manage-exam-stress/
https://healthmatch.io/anxiety/how-to-deal-with-test-anxiety
https://www.verywellmind.com/what-is-test-anxiety-2795368