Как да подкрепите детето си да бъде по-независимо

Порастването на децата е продължителен период, който носи ярки и разнопосочни преживявания в семейството. Като родители, често изпитваме вълнение, гордост и радост от всяка следваща първа стъпка в живота на децата ни. В същото време не рядко се срещаме с трудности в желанието си да ги окуражим и да приветстваме тяхната автономност поради чувства на страх и тъга. Децата ни се отделят от нас и понякога изглежда сякаш, ако ги насърчим да продължават нататък самостоятелно, повече няма да бъдем важни и значими в живота им. В следващите редове обобщаваме полезни насоки, когато търсите начини или изпитвате трудности да подкрепите автономността на децата ви. Умението им да бъдат независими и способността ни като родители да ги подкрепим в това умение, са изключително значими за чувството на децата ни за собствена стойност, за себеоценката им, за способността им да толерират неприятни преживявания и да бъдат постоянни в изборите, които правят.

СТЪПКА ПО СТЪПКА

Постигането на независимост и самостоятелност се случва в продължение на цялото детство. Целта е да съумеете да подкрепите децата си постепенно да пораснат и да заживеят самостоятелно, като едновременно знаят, че могат да разчитат на вашата закрила. Ако порастването се случва твърде рано или твърде бързо, децата могат да преживят независимостта като застрашаваща и е вероятно да се отдръпнат или пък да се вкопчат с отчаяние.

НЕКА ДЕЦАТА ПРАВЯТ САМИ ВСИЧКО, КОЕТО МОГАТ ДА НАПРАВЯТ САМИ

Като родители, често попадаме в клопката на „правя различни неща вместо детето си, за да му помогна“. Отначало предлагаме помощ – за обличане, за хранене, за домашните, след това продължаваме да помагаме и скоро децата очакват от нас тази помощ и се опасяват, че не могат да се справят сами, ако я нямат. Най-сигурният начин да станат зависими от нас, е да продължаваме да вършим онова, което те вече могат или биха могли сами, вместо тях. Как да преодолеем тази клопка? Често подценяваме колко плодотворно за независимостта на децата ни е, когато отделяме време, за да ги научим да правят различни неща сами за себе си. От съвсем малки, още на 2-3 години, могат да започнат да се учат – да се облекат, да оправят леглото си, да подредят заедно с вас трапезата, да готвят. Учейки децата ви да правят неща сами за себе си, насърчавате чувството им за увереност и умението им сами да разширяват кръга на самостоятелността си. Постепенно очакванията им към вас и правото им вие да сте до тях, за да им осигурявате различни необходимости, се замества със здравословно количество отговорност.

ПРИНОС КЪМ СЕМЕЙСТВОТО

Всеки член на семейството има важна роля за добре поддържаното домакинство. Самостоятелният възрастен човек умее да се грижи за чистотата на дома си, да приготвя вкусни гозби, да се грижи за други хора. Можете да започнете със събиране на играчките и постепенно да включвате децата във всички разнообразни дейности, които като възрастни извършвате, за да се грижите за дома и живота на семейството ви. Когато ги учите на всичко това, допринасяте да спестят време от трудности, които иначе биха преживявали на следващ етап от живота си, насърчавате чувството им за принадлежност към семейството ви и по още един начин увереността им. Възможно е всички домакински дейности да ви изглеждат естествена част от живота, но ако се върнете назад в опита си, ще установите, че постепенно, по един или друг начин, сте се учили на тях.

СЪЗДАВАЙТЕ МАКСИМАЛНО МНОГО ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

Ежедневието е изпълнено с толкова много избори: жълта или зелена тениска, сандвич или супа, този или другия университет. Позволявайки на децата си да правят избори, съответни на възрастта им, им давате власт и контрол над собствения им живот. Осигурявате им възможност да преценяват предимства и недостатъци и да се учат от грешките си. Взимането на решения развива способността да мислиш и действаш независимо. За да подкрепите умението на децата ви да взимат решения, можете да им осигурите собствен бюджет. Така ще имат възможност да правят избори как да използват парите си, да планират колко време е необходимо да спестяват, за да си купят каквото искат, ще си дадат сметка за стойността, която парите имат. Способността за финансовата самостоятелност и умението да планираш бюджета си, е една от основите на независимостта. Можете да създадете възможности за взимане на решения в толкова много области, така че това да се превърне в част от функционирането на вашето семейство. Децата ви ще свикнат, че взимането на решения е нещо, с което всеки ден живеем и, което влияе върху удовлетвореността ни и качеството ни на живот.

НАСЪРЧАВАЙТЕ УСЛИЯТА, ПРАЗНУВАЙТЕ ГРЕШКИТЕ И НЕУСПЕХИТЕ

Стремежът към съвършенство и най-добри постижения предизвиква много тревога. Понякога децата се чувстват блокирани в страха си от провал и не се осмеляват дори да опитат. Ако тревогата и страхът от провал се установят трайно в преживяванията на децата ви, всяко решение или необходимост от поемане на известен риск, се превръща в мъчение и предизвиква желание за оттегляне или отказ. За да подкрепите децата си да бъдат независими възрастни, способни да взимат решения и да рискуват, можете да обръщате внимание върху качеството на усилията, които полагат, вместо върху резултатите. Знаем, че понякога резултатите не съответстват на усилията, които влагаме. Дори детето ви да получи слаба оценка в училище, ако се е подготвяло за теста, заслужава да признаете и насърчите вложените усилия. Окуражавайте децата ви да опитват нови неща и не слагайте акцент върху успеха, който ще постигнат в новите си  начинания. Независимостта се ражда в чувството за свобода, в креативността и в готовността на човек да излиза от зоната си на комфорт и да бъде любопитен към непознатото.

НАСЪРЧАВАЙТЕ УМЕНИЕТО НА ДЕЦАТА СИ ДА РАЗРЕШАВАТ ПРОБЛЕМИ

Когато децата ни преживяват трудност, първият ни порив е да се притечем на помощ и да опитаме да намерим разрешение вместо тях, така че да облекчим неприятното им чувство. Способността за разрешаване на проблеми обаче е друга основна съставка на независимостта. За да насърчим децата си в ученето да се справят с проблеми, можем да разговаряме с тях и да ги подсещаме за въпросите „как“ и „какво“. Например: „как можеш да се сдобриш с най-добрия/най-добрата си приятел/ка, след като вчера се скарахте?“ или „какво можеш да направиш, за да си сигурен/сигурна, че ще се събудиш навреме?“. Докато сме наоколо, опитвайки да ги подкрепим с въпроси, така че да търсят отговори и наблюдавайки решенията, които им хрумват, така че да бъде безопасно в процеса на учене, насърчаваме децата си постепенно да намират самостоятелно най-добрите за тях разрешения на проблемите, които срещат и да бъдат независими.

ПОДХРАНВАЙТЕ „ДУХА“ НА ВАШЕТО ДЕТЕ

Често изглежда невероятно, но от много рано, можем да забележим оформящата се личност на децата ни. Забелязваме, че харесват да общуват или напротив, по-мълчаливи са, проявяват упорство или пък любопитство. Понякога чертите на децата ни приличат на нашите, друг път са пълната противоположност. Един от най-успешните начини да насърчим независимостта им е, когато съумеем да обръщаме внимание на техните силни страни и качества, без да им поставяме етикети. Например да не ги наричаме „срамежливи“, когато предпочитат да общуват по-малко или пък „инатливи“, ако трудно се отказват от нещо, което искат или харесват повече. По тази начин децата ни започват да се чувстват удобно със себе си, да се харесват и да изграждат своята увереност. За да съумеем да не дефинираме чертите, които децата ни проявяват, е необходимо да се освободим от очакванията и представите си за тях. Когато подхранваме индивидуалността и „духа“, които те носят, когато чуват положителен отклик и обратна връзка, те са уверени да разширяват своите черти, вместо да се чувстват преследвани от тях и да търсят как да се оттеглят. Именно тези силни страни и качества, след време идват на помощ, за да изберат подходяща професия, стил на живота, често имат водещо значение и при избора на партньор.

*Източник:

https://www.positiveparentingsolutions.com/