+359 877 508 700         info@vesta.help        гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 429, партер вход 4                 

Страховете в детството – как да мислим за тях като родители и какво можем да направим – част 1

Детски страхове

Страховете са често срещани в живота на малките хора. Може би се питате дали съществува „ненормален“ страх и, ако да – за кои страхове можем да кажем, че са „ненормални“. Всъщност – страховете са обичайна част от развитието, но при някои деца могат да бъдат по-силни, проникващи и упорити. Дори онези страхове, които изглеждат странни или неразбираеми, винаги имат своя смисъл. Страхът е емоция, която се поражда, когато децата преживяват опасност или заплаха, независимо дали действителни или въображаеми. Новите неща – хора, шумове, предмети или преживявания, могат да бъдат заплашителни, защото децата все още не знаят какво да очакват от тях или как да се справят. Страхът е знак, че детето започва да разбира света, начина, по който той се случва и, че опитва да открие своето място в него. Обикновено страховете се променят с порастването на децата.

НАРЪЧНИК ЗА СТРАХОВЕТЕ ПО ВЪЗРАСТИ

Когато четете за страхове, през които децата преминават, бъдете чувствителни към индивидуалността и емоционалността на вашето дете. Макар да можем условно да свържем различните страхове с възрастта на децата, не съществуват универсални правила. Най-важно е да знаете от какво се страхува вашето дете, да опитате да разберете какво поражда  страха в неговата конкретна ситуация и да съумеете да го подкрепите да премине през него.

  • Бебета и малки деца (0 – 2)

 

  • Страх от силни шумове и всичко, което може да претовари сетивата (буря, прахосмукачка, миксер, сешоар, пукащи се балони, сирени, източване на водата от ваната, рязко движение, прекалено бързо слагане на леглото)

Ето защо: Когато бебетата се раждат, нервната им система е все още незряла. Ако те чувстват твърде много сензорна информация, която постъпва през сетивата им, е възможно нервната им система да не може да я преработи и бебетата да имат нужда от възрастен, който да им помогне.

  • Страх от раздяла

Ето защо: На около 8 – 10 месеца бебетата вече са изградили силна привързаност към родителите си или възрастните хора, които се грижат за тях. Те започват постепенно да осъзнават, че когато нещата или хората изчезват, продължават да съществуват. Например разбират, че когато излезете от стаята, вие сте някъде, но не там, където могат да ви видят. В този момент би могъл да се породи страхът от раздяла, свързан с тревогата къде сте отишли, какво се случва с вас, дали и кога ще се върнете. Страхът от раздяла е много близък до страха от непознати. Бебетата на тази възраст вече разпознават разликата между родителите си или възрастните, които се грижат за тях и останалия свят, като предпочитат общуването със своите специални хора, с които вече са изградили връзка.

  • Страх от всичко, което е извън техния контрол

Ето защо: На около година, когато детето ви прохожда, ще започне да експериментира със своята независимост. Какво означава това? – Например ще започне да се отдалечава от вас на малки разстояния, ще бъде любопитно към храната и ще я изучава с ръце, сякаш играейки с нея, ще започне да се появява желание да се храни само. С всичко това нараства и необходимостта от чувство за предсказуемост и контрол върху средата наоколо. Онова, което е извън контрол, може да изглежда страшно, защото ще носи чувство за несигурност – незнание какво може да се очаква от него.

  • Предучилищна възраст (3 – 5)

 

  • Страх от неща „наушким“, например от призраци, вещици, от чудовища под леглото, от страшни сънища и всичко друго, което подхранва въображението

Ето защо: На тази възраст въображението на децата е богато, развива се широко и свободно, в същото време те все още се учат да различават фантазията от реалността. Лесно могат да пренесат преживяванията от нещо, което са гледали или слушали, например в стаята си и да си представят, че се случва действително, докато заспиват; или да оприличат някой обичаен звук, например скърцане на врата, на крадеца или призрака от приказката вчера и да започнат да се страхуват. Дали е необходимо тогава да ограничите приказките или детските със страшни истории? – Не. Историите, в които участват потенциално плашещи герои, позволяват на децата да опознават емоциите, които преживяват, назовавайки какво изпитват към тези герои. Също така в този тип истории обикновено се появява и добрият, силният, безстрашният герой, който побеждава лошият, злодеят, страшният. По този начин детето може да се идентифицира с персонажа – герой и да се справи със страха, който преживява.

  • Деца на възраст 6 – 11

 

  • Страх да останат сами вкъщи

Ето защо: Те все още се учат да се доверяват на света и на способността си да се справят в по-голяма степен сами. Сам вкъщи може да е вълнуващо, страшно или и двете. В тези ситуации отново се актуализира все още съзряващото въображение, което отвреме навреме може да изчаква в засада, затруднявайки разграничението между фантазия и реалност.

  • Страх от нещо лошо или опасност, която може да им се случи – на тях самите или на друг, който е важен и скъп

Ето защо: Децата започват да разбират, че смъртта съществува и засяга всички в някакъв момент.

  • Страх да не бъдат отхвърлени или лошо оценени от връстниците си

Ето защо: Макар този страх да е възможен на всяка възраст, сега е във висока степен актуален, защото децата се подготвят за юношеството – период, в който приятелствата и социалното общуване са изключително важни за развитието на автономността им и отделянето от родителите.

НЕОБХОДИМО ЛИ Е СТРАХЪТ ДА БЪДЕ ПРЕМАХНАТ

Преживяването за страх, не е нещо вредно само по себе си, всъщност – страхът съществува, за да ни предпазва, за да намерим начин да избегнем или намалим опасността. В зависимост от опита, натрупан в миналото, когато сме почувствали страх и сме се справили със ситуацията, ние сме способни да предпазваме себе си в бъдещи ситуации. Затова стремежът не е децата да спрат да преживяват страх, а чувството за страх да бъде управляемо, да не бъде твърде проникващо и завладяващо. Като възрастни, които придружавате децата в приключението им да пораснат, можете да им помогнете да взаимодействат внимателно с това, от което се страхуват, така че да го опознаят и да се чувстват уверени да го управляват.

Следващата седмица ще продължим да мислим за страховете в детството, като ви предложим идеи как да реагирате, когато децата ви се страхуват, така че да ги подкрепите и придружите през страха им.

 

*Източници:

https://www.heysigmund.com/age-by-age-guide-to-fears/

https://naitreetgrandir.com/en/step/1-3-years/behaviour/fiche.aspx?doc=fear-in-children

https://www.betterhealth.vic.gov.au/health/conditionsandtreatments/fear-and-anxiety-children

https://www.paulekman.com/universal-emotions/what-is-fear/

 

Равенство между половете

Възпитанието на децата към уважение и равенство между половете е превенция на домашното насилие и насилието над жени

Неравенството между половете има влияние както на индивидуално, така и на обществено ниво – винаги е свързано с увеличена степен на агресия и по-висок риск

Вижте Повече »
email-symbol

Запазете час за своята консултация!

Изберете консултация, която желаете и ден, който Ви е удобен, оставете своето име и телефон и ние ще се свържем с Вас.