+359 877 508 700 
info@vesta.help 
“Детето ни удря и ние, като родители, не успяваме да намерим подходяща реакция, за да спре и да разбере, че не е приемливо. Вкъщи не прибягваме до телесно наказание и не се удряме помежду си. Какво да правим? – Това поведение не е нормално.”
Удряне, бутане, блъскане и други форми на агресивна физическа реакция са поведение, с което родителите не рядко се срещат в ранните етапи от развитието и порастването на децата си. Обикновено това поведение предизвиква трудни чувства на срам, гняв, безпомощност или вина у тях, особено ако се случва на публични места. Тези емоции ограничават или блокират възможността им да разберат причината за агресивното поведение и да изобретят подходяща реакция, така че детето от своя страна да разбере или да започне да разбира, че физическата саморазправа не е нито приемлив, нито подходящ начин за справяне, независимо от възникналата ситуация. Започва да изглежда така, сякаш детето си е просто такова и нищо не би могло да се направи. С този текст разкриваме посоки, които могат да помогнат в мисленето защо децата удрят, опитваме да дадем практически насоки за реакция и препоръки кога консултация със специалист може да бъде полезно решение.
ЗАЩО ДЕЦАТА УДРЯТ
Агресивното поведение и в частност проявата на физическа агресия са свързани със способността на човек да регулира емоциите си. Тогава, какви могат да бъдат причините, поради които децата в предучилищна възраст срещат трудности?
- Ниво на зрялост:
Способността за контрол на емоциите и по-успешното им изразяване с думи, вместо с действия, е успех на развитието и сложно съчетание между съзряване на мозъка, на когнитивните и на социо-емоционалните умения. Ето няколко примера, като имате предвид, че са илюстративни и не изчерпват възможностите:
- Малките деца понякога удрят и крещят, когато са разочаровани или огорчени, защото все още не разполагат с достатъчно самоконтрол, думи и социални умения, за да изразят по алтернативен начин чувствата си.
или
- Когато им бъде отнета играчка, децата в предучилищна възраст отново интуитивно могат да реагират с физическа сила, за да защитят територията си. Те все още нямат добре развито разбиране и чувствителност за споделена игра и за емоциите, които вероятно преживява нагрубеният човек.
- Сън:
Непълноценният сън също засяга способностите за регулиране на емоциите, защото води до умора и изтощение, а в детството човек все още съзрява и влиянието е още по-голямо. Когато се чувстваме недоспали, често реагираме прекомерно на застрашаващи ситуации, независимо дали са реални или ние така ги преживяваме.
- Неподходяща за възрастта продължителност от време в употреба на технологии:
Когато децата са свръхстимулирани от игри и екрани, способността им да регулират емоциите си намалява значително. Една от причините е свързана със забавяне на езиковото и говорното развитие.
- Тревожност:
Когато децата се чувстват разтревожени или несигурни, без да могат съзнателно да определят какво предизвиква тези чувства, е възможно да прибягнат до физическа саморазправа, като начин за защита. В тази ситуация мозъкът се опитва да се предпази от източник на безпокойство, който не може наистина да разбере, като това хронично ниско ниво на тревожност води до изблици. Ето няколко общи идеи, които биха могли да ви отведат до по-конкретни мисли за вашите собствени ситуации:
- Ако детето ви има „нормален“ изблик на физическа агресия поради незрялост и необходимост да се научи, но вашата реакция е рязка, сурова, засрамваща или пък отвръщаща с телесно наказание, тогава е много вероятно това поведение да продължи и да се задълбочи.
- Децата, особено в ранна възраст, имат необходимост да чувстват в големи количества, че притежават специалното внимание на родителите си, техните грижи и безусловна обич. Ако ревнуват от внимание, насочено към друг човек или от липса на достатъчно внимание, независимо дали е основателно или тяхно субективно преживяване, вероятно ще използват всякакви средства, за да опитат да си спечелят вниманието на родителите си. В случай че вие не разпознаете тази необходимост или се отнесете към нея като я пренебрегнете или санкционирате, е възможно детето ви да подходи с физическа саморазправа към вас или към човека, който в момента получава вниманието ви. Разбира се, това не означава, че е необходимо да изоставите своите желания и нужди, или необходимостта на друг човек от вниманието ви, но е важно да откриете онзи баланс, който заедно с това успокоява чувството на тревога и несигурност у детето ви.
- Децата преживяват тревога и, когато получават прекомерно много грижи и внимание, и се чувстват възпрепятствани да играят и да изследват околната среда самостоятелно, тогава те също могат да използват физическа саморазправа, за да отстоят индивидуалността си.
ЗНАЧЕНИЕ НА РОДИТЕЛСКАТА РЕАКЦИЯ
Както вече си казахме, понякога разочарованието и гневът на децата могат да бъдат основателни, но това не оправдава употребата на физическа силна. Никога не подминавайте действията на физическа саморазправа на детето ви, изключително важно е да го подкрепите, за да се научи да изразява негативните си емоции по приемлив начини и да уважава другите хора. Умението на човек да уважава другия започва в семейството. От момента, в който детето вече разбира значението на думата „не“, то може да започне да разбира и приема границите, на които опитвате да го научите. Много е важен начинът, по който избирате на какво да учите децата си – необходимо е границите да бъдат въвеждани ясно и последователно, но заедно с това да са съобразени с възрастта и да учите на тях детето си с чувствителност и грижа. Като родители, вие сте първата и може би най-важна физическа и психична база на сигурност за него. Затова е от водещо значение да не позволявате действията му да ви засегнат или наранят и дори, когато детето ви се държи физически агресивно, ваша отговорност е да „оцелявате“ и да продължавате да му осигурявате сигурна и безопасна среда.
ПРАКТИЧЕСКИ НАСОКИ – КАК ДА ПОДХОДИТЕ
Макар вече да споменахме част от възможните реакции, тук ще обобщим и ще добавим някои нови идеи:
- Потърсете какво провокира детето ви: защо и кога обикновено се случва физическата саморазправа. Разбирайки, че детето ви не удря, за да нарани, а защото е провокирано от свои преживявания и, успявайки да разберете какви са те, вероятно ще намерите пълноценен начин, така че то да преустанови поведението си.
- Покажете съпричастност и емоционална подкрепа към чувствата, които провокират агресивното поведение: можете например да кажете „Виждам, че наистина искаш да си играеш с този камион и си ядосан, че брат ти си играе с него, но не можеш да го удариш, това не е добре.“ След това е важно да потърсите решения с детето си за неговите емоции, защото така то ще започне да учи и да развива умения как в бъдеще да се справя с чувствата си самостоятелно, без да реагира разрушително.
- Когато детето ви посегне, за да удари, опитайте да се намесите: това трябва да стане внимателно и спокойно, например: „Аз виждам, че сега искаш да удариш, но това не е добре, … [другият] ще го заболи“. След това, в зависимост от ситуацията, потърсете пренасочване на вниманието и емоциите на детето си.
- Избягвайте неща като „пауза“ или „време за почивка“, оставяйки детето ви да се успокои само: често, то няма да разбере, че причината за „пауза“ е агресивното му поведение, защото на тази възрастта децата все още нямат когнитивните и емоционални способности да рефлектират по този начин върху действията си. Бихте могли да „извадите“ детето си от ситуацията, ако виждате, че тя ескалира, но за да бъдете заедно след това и, когато се успокои, да разговаряте, че е приемливо да бъде ядосано/раздразнено/ фрустрирано, но не е приемливо да удря.
- Обмислете реакцията си: ако тя е много интензивна, детето ви ще научи, че когато удря, следва голяма реакция от ваша страна, която то би могло да възприема като повече внимание към него и е вероятно да повтори поведението си, за да види дали ще продължите да реагирате силно. Ако детето ви не може да направи връзка между своето действие, удрянето и вашата реакция, ще се почувства объркано. Децата имат необходимост да осмислят света и затова ще повтарят действия, докато съумеят да разберат. Вашето спокойствие, придружено от обяснение, ще помогне на детето ви да разбере повече.
- Уважавайте чувствата: ако съумеете да спрете физическата саморазправа, тогава вероятно то ще изрази по друг начин емоциите си – може да последва изблик на плач или силно разстройване. Опитайте да приемете тези чувства и да бъдете до детето си, за да предложите подкрепа и уверение, че всичко е наред.
- Говорете за емоции и обяснете как се преживяват различните емоции, какво правим, когато ги почувстваме. По този начин детето ви ще започне да учи как да изразява чувствата си с думи, вместо с поведение, което може да бъде неприемливо, например както физическата агресия е.
КОГА ДА ПОТЪРСИТЕ ПОМОЩ ОТ СПЕЦИАЛИСТ
Ако поведението на физическа саморазправа продължава, въпреки всички ваши опити и стратегии да подкрепите детето си, за да преодолее трудните чувства и да ги изрази по социално приемлив начин или, ако се чувствате безпомощни и безсилни, препоръчително е да се консултирате с психолог, психотерапевт или социален работник. Специалистите могат да ви помогнат, за да разберете по-успешно ситуацията, така че да помогнете на детето си да преодолее агресивните си прояви. На колкото по-ранен етап от развитието на проблема потърсите помощ, толкова по-благоприятни биха били възможностите за разрешаването му. Ако семейството ви преминава през ситуация с прекомерно количество стрес (например скръб, раздяла, неясни граници в отношенията, болест, преместване), детето може да почувства, че вие, като родители, не сте достатъчно достъпни за него и нуждите му, и да реагира като удря. В такава ситуация бихте могли вие да се възползвате от психотерапия, където ще можете да изследвате как да бъдете по-емоционално достъпни за детето си, а това от своя страна ще помогне за ограничаване на проблемното му поведение.
*Източници:
https://naitreetgrandir.com/en/step/5-8-years/behaviour/fiche.aspx?doc=dealing-with-child-who-hits
https://www.bespokefamily.co.uk/blog/whydoesmychildhit
