Детето ми не ме слуша

„Детето ми не ме слуша“ е предизвикателство, с което родителите често се обръщат към нас, задавайки си въпроса „Как да го/я накарам да ме слуша?“ или „Как да създам ред и дисциплина, не може да продължава така?“. Чувството е, че когато се задвижи отношение на неразбирателство, то става все по-упорито и се превръща в кръг без изход. Обичайно колкото повече родителите настояват върху нещо, с което децата са несъгласни или не приемат, толкова повече срещат категоричния им отказ. Настаняват се чувства на безсилие, взаимно недоволство и напрежение, които, ако не се разрешат, постепенно водят до сериозен разрив в доверието, близостта и общуването вкъщи. Какви могат да бъдат причините детето ви да не следва дисциплината, която се стремите да създадете и как да преодолеете тази трудност?

„ДИСЦИПЛИНА“ И СПОСОБНОСТТА НА ДЕТЕТО ВИ ДА РАЗБИРА

Думата „дисциплина“ води със себе си асоциации, свързани с натиск – наказания, заплахи, висок тон. Някои родители възприемат „дисциплината“ или „възпитанието“ като абсолютното задължение на децата да слушат и да бъдат изпълнителни спрямо отправените им очаквания. Това не е дисциплина. Ако се върнем към латинския произход на думата, ще видим, че „дисциплина“ означава „уча някого“. Именно такава е ролята на родителите в „дисциплинирането“ на детето – да го научат как да контролира поведението и емоциите си, така че те да не остават потиснати, но и да бъдат изразени по приемлив и разбираем за другите начин. Хармоничните отношения между родителите и децата, в които децата имат готовност да чуят насоките, напътствията и препоръките на своите родители са двустранен процес, който се оказва възможен, когато родителите имат готовност да признават личността, собствените желания и нужди на децата си.

Друг аспект на тези хармонични отношения е умението на родителите да следват динамиката, с която се развиват интелектуалните способности и разбирането на детето им. В ранната си възраст децата все още не разбират какво е правилно и какво не, както и не можем да мислим за преднамереност в поведението им. Когато до около три-годишна възраст родителите се срещат с „лошо“ държание, то обикновено е свързано с нужда, която детето има необходимост да бъде задоволена, например това, че е гладно, жадно или нещо го боли. След това децата започват да научават какво е правилно и какво не, но имат необходимост да бъдат научени как да контролират емоциите си и често трудността им да се справят с емоционалните си преживявания изглежда като „непослушание“.

В този смисъл ключ към пълноценното учене на детето е способността на родителите да разбират какви са причините зад поведението му и след това да съумеят да обяснят по подходящ за възрастта начин.

КАКВИ МОГАТ ДА БЪДАТ ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ВЪЗПИТАНИЕ ЧРЕЗ НАТИСК – ФИЗИЧЕСКИ И ВЕРБАЛНИ НАКАЗАНИЯ, ЗАПЛАХИ, ВИСОК ТОН

Децата учат от ролевите модели и примерите, които имат в живота си. Вече разполагаме с множество данни от изследвания, че най-значимият пример за развитието на децата и тяхното поведение са родителите им. Възпитанието чрез натиск, така че лошото поведение да бъде „предотвратено“ и спряно, показва на децата, ставайки свидетели на насилие върху тях самите, че е приемливо възникнали трудности и проблеми да се разрешават с насилие. Такъв подход на „дисциплиниране“ обикновено носи дългосрочни последствия. Често децата започват да разрешават своите предизвикателства с агресивно и антисоциално поведение, като родителите все по-устойчиво губят възможността да ги научат на отговорност и самоконтрол. Прекомерният натиск върху чувствата и поведението наранява достойнството на децата, уважението им към себе си и самооценката им – емоционален опит, който създава възможност те да изградят позитивно преживяване за собствената си идентичност. Основаните на властови позиции отношения между децата и родителите разрушават възможността на децата да развият пълноценно чувството си за честност и справедливост. Всички тези следствия носят със себе си множество трудности в социализацията, общуването и отношенията с другите.

КАКВИ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРИЧИНИТЕ ДЕЦАТА ДА НЕ СЛУШАТ

• Искат да утвърдят себе си: децата растат, любопитствайки в света и опознавайки себе си, докато изследват наоколо. В първите им години, както по-рано обсъдихме, те имат много малко ресурси за самоконтрол и спазване на граници, които постепенно развиват и утвърждават. Когато детето ви „не чува“, то може да опитва, според възможностите си на този етап, да утвърди себе си и да поеме контрол или пък да предизвика реакцията ви в опит да получи повече внимание. Ако откриете, че случаят е такъв, можете да бъдете креативни и да изобретите начин, за да подкрепите стремежът към утвърждаване на детето си и заедно с това да му покажете, че когато „не чува“ е възможно да засегне повече себе си, отколкото вас. Например, когато то не спира да тича и вие виждате възможност да се нарани, можете да застанете непосредствено пред опасното място, да го изчакате там, за да предотвратите нараняването и след това да обясните, че ако не сте бил или била на мястото, е щяло да бъде опасно, затова сте помолили да спре.
• Нещо друго може да привлича вниманието им: когато са малки, децата не могат или имат ограничени възможности да разпределят вниманието си на много места. Когато „не слушат“, е възможно интересът, а по този начин и вниманието им да са съсредоточени в нещо друго, което за тях е вълнуващо – телевизия, игра, споделено време с приятели, книга или нещо друго.
• Чувстват се критикувани: ако често се отнасяте критично към постъпките и емоциите на децата си, те биха преживявали, че омаловажавате и обезценявате чувствата им, че вие също не чувате. Така неслушането се превръща в послание, което децата ви изпращат, за да опитат да ви покажат какво усещат.
• Искате твърде много: понякога сякаш родителите забравят, че децата са деца и започват да имат прекомерно високи очаквания, отправяйки множество искания към тях. Това претоварва възможността на децата да чуят, да разберат и да могат да откликнат към родителите си. Вместо това често те се оттеглят, затварят се в себе си или започват да се противопоставят.
• Думите и действията ви не съответстват: ако казвате едно, а правите различно, детето може да не чувства, че това да ви слуша има значение. Често срещан пример е предупреждението за последствия, които след това не настъпват, защото детето се сърди или не ги приема. Необходимо е, когато кажете нещо, то да съответства на действията ви, но заедно с това да обмисляте думите си и те да не бъдат твърде рестриктивни или строги.

*Източници:

https://www.betterhealth.vic.gov.au/health/healthyliving/discipline-and-children

https://psychcentral.com/adhd/parents-guide-for-disciplining-kids-with-adhd#adult-timeouts