Какво е бондинг

„Бондинг“ е дума на английски език, която в директен превод означава „свързване“, но в значението ѝ са вплетени още нюанси. Той обхваща първата година от живота и е „между“ родителите и детето, но активната страна са родителите – те се „бондват“ към бебето. Бондингът съдържа настройването на родителите към нуждите на детето, както и способността им да откликнат достатъчно – не в повече или в по-малко, така че да развият пълноценна емоционална връзка с него. Силната и стабилна връзка, развиваща се по подходящ за възрастта начин, има значение за цялостното развитие на детето и е отправна точка за емоционалното му благополучие. Способността за близост, доверие, самочувствието и увереността на децата зависят от качеството на бондинг. Пълноценното свързване им помага да контролират предизвикателните си и трудни емоции в конфликтни ситуации или пък, когато се чувстват сами; да носят в себе си усещането, че насреща винаги съществува някого, към когото могат да се обърнат за помощ или, с когото да поговорят; помага им да изградят способност да разбират заобикалящият ги свят по-цялостно и всеобхватно. Бондингът действа като здрава основа в живота на детето и е важна предпоставка за психичното здраве. Той е свързан с чувството за безопасно пространство, където детето е спокойно и свободно да говори и да споделя, вместо да преживява силна тревога от нуждите, желанията, мислите и постъпките си. Когато емоционалната връзка между родителите и децата не е толкова устойчива и силна, а детето расте и става самостоятелно, често настъпва разрив в отношенията им: то започва да се държи дистанцирано, а родителите се оплакват, че не могат да се свържат с него, че не слуша, че се противопоставя и е неконтролируемо. Това развитие поставя детето в опасност, защото в един от най-предизвикателните периоди на живота, пред-тийнейджърските и тийнейджърските години, то расте с усещане за уязвимост и липса на опора.

И ОЩЕ МАЛКО – КАК БОНДИНГЪТ Е ВАЖЕН

Свързването е от съществено значение за бебето. Изследвания на новородени маймуни, за които след раждането се грижат майки-манекени, показват, че дори когато манекенките са направени от мек материал и предоставят мляко на бебетата маймуни, бебетата се социализират по-добре, когато имат живи майки, с които да общуват. Бебетата маймуни, отглеждани от майки-манекени, са били също така по-склонни към депресивни състояния. Има все повече данни, че липсата на пълноценна емоционална връзка при човешките бебета води до сходни трудности.

КАК СЕ СЛУЧВА БОНДИНГЪТ

Повечето бебета са готови да се свържат веднага, но е възможно родители да изпитват смесени чувства. Някои родители имат реципрочен отклик още в първите минути или дни след раждането на детето, при други е възможно да отнеме повече време. Във всеки случай обаче бондингът не е еднократно действие, той е процес, протичащ в периода на първата година след раждането. И двамата родители имат своята роля в бондинга с детето си и, когато всеки от тях участва, детето бързо започва да ги различава, например в началото започва да разграничава чии докосвания на кого са.

0 – 3 МЕСЕЦА:

В този период връзката с бебето се изгражда от нещата, които правите с него и чрез начина, по който то се чувства във взаимодействието с вас, например:

• как реагирате на нуждите му от храна, сън, чисти пелени и комфорт
• по какъв начин необходимостта на бебето ви от топлина и любов се среща с вашата готовност да откликнете с топлина и любов
• чрез времето в споделени усмивки и погледи, в гушкане и люлеене
• чрез готовността ви да му говорите.
• чрез игри и масажи.

Всички тези споделени дейности помагат на бебето да почувства и разбере, че светът наоколо е безопасен и сигурен, че то е обичано. По-уверено е да изследва света, да учи и да се развива, както физически, така и в комуникативните си и социални умения.

3 – 6 МЕСЕЦА

На тази възраст бебетата започват да изразяват все по-голямо желание да общуват. На около 5-месечна възраст вече гукат и се смеят, за да привлекат внимание. Ето някои идеи за споделено време, чрез които можете да развивате емоционалното свързване помежду си:

• Поставете бебето в скута си с лице към вас. Опитвайте да откликвате реципрочно на мимиките му, докато го гледате в очите и говорите с нежен и тих глас. Отговаряйте на реакциите му с окуражителни звуци и думи.
• Когато сменяте пелените, храните бебето си, къпете го или вършите някакви домакински дейности, говорете му за това, което правите. Така детето ви чувства, че присъствате, че му отделяте внимание и постепенно, макар все още пасивно, започва да учи за света наоколо.
• Покажете, че слушате, когато бебето издава звуци. Можете да казвате неща, като: „О! Искаш да ми кажеш нещо?“, „Добре ли е така?“ или „О! Говориш чудесно!“. Така насърчавате бебето си да продължи да общува, а това изгражда вашата връзка.
• Помагайте на бебето си да се успокои, когато е било разстроено, не го оставяйте да плаче дълго или да се утешава само.

6 – 9 МЕСЕЦА

Бондингът на тази възраст се влияе от развиващите се движения и надграждащите се комуникационни умения на бебето. Сега то може да пълзи или да протяга ръце към вас, както и да се опитва да общува чрез бърборене и издаване на звуци, това улеснява разбирането на потребностите му и намиране на подходящия начин, по който да отговорите. Ето някои идеи:

• Винаги реагирайте, когато бебето ви потърси или пълзи след вас. Опитайте да отгатвате какво иска или защо ви следва и му го казвайте, гушнете го, ако е разстроено, използвайте думи, ако е необходимо да изчака преди да му обърнете внимание – тонът на гласа ви и жестовете ви са важни, за да чувства детето ви, че сте загрижени, че присъствате и го чувате.
• Използвайте думи, които показват, че разбирате чувствата на бебето си. Повтаряйте ги, за да му помогнете да разбере значението им. Например, когато го храните, можете да кажете: „Гладен(а) ли си?“, „Аха, вече си гладен(а), така ли е?“, „Оо, аз също съм много глад(е)н(а)“, „Ммм, вкусно ли е?“
• Повтаряйте звуците на бебето си. Ако каже „ба-ба“, отвърнете му с „ба-ба“ и изчакайте, за да видите как ще продължи. Това го насърчава да продължи да общува с вас, учи го на разговори и укрепва връзката помежду ви.
• Играйте заедно на „има ме – няма ме“ като скривате лицето зад ръцете си, а след това се показвате с усмивка. Това помага на бебето ви да научи, че когато любимите му хора „изчезват“, те продължават да съществуват и по-късно отново се връщат.

9 – 12 МЕСЕЦА

На тази възраст бебетата вече се движат много, някои от тях прохождат и по този начин се запознават с много нови преживявания и предмети. Това често е вълнуващо, но и страшно за тях, така че топлото и успокояващо взаимодействие с вас дава увереност, за да продължат да учат и да изследват света. Вие продължавате да бъдете най-важните хора в живота на детето си, то иска да ви показва, че знае, а вие да се интересувате и да се радвате. Ето идеи как да подхождате, за да продължите да развивате емоционалната връзка помежду си:

• Реагирайте на емоционалните прояви на бебето си. Например: „Уплаши ли те този пират, който изскача от кутията?“ или „О, това сигурно заболя (например, докато тича вкъщи, подхлъзне се и падне)?“. Това помага на бебето да разбере и да управлява собствените си чувства, а съпричастността ви допринася са свързването между вас.
• Следвайте интересите на бебето си. Когато посочва различни предмети, назовавайте имената им, опитвайте да отгатвате какво иска да направи с тях и му казвайте с думи, играйте игрите, които харесва, създайте възможност играчките, към които има интерес, да са наблизо и достъпни без ваша помощ.

СВЪРЗВАНЕ С ДРУГИЯ РОДИТЕЛ

Не рядко, през първата година, за бащите е трудно да намерят своето място в общуването с детето – чувстват се неуверени как да подходят или пък често чуват, че малките бебета се нуждаят от майките си. Бащите имат своята важна и специална роля в живота на своето бебе, но е важно да си дадат сметка, че свързването помежду им не означава да бъдат друга майка. Сближаващо и полезно за двойката е, когато двамата родители могат да се подкрепят и насърчават един друг.

Ранните дейности за свързване от страна на бащите могат да включват:

• Участие в раждането
• Хранене с шише – понякога бащата създава специална връзка с бебето, когато се справя с храненето и смяната на пелените през нощта
• Четене или пеене на бебето
• Къпане
• Отразяване на движенията
• Имитиране на гукането и на други вокализации
• Използване на бебешкото кенгуру за гушкане и споделено време заедно с ежедневните активности
• Насърчаване на бебето да опознава лицето на баща си и да почувства различния допир в сравнение с лицето на майка си.

ИЗГРАЖДАНЕ НА СИСТЕМА ЗА ПОДКРЕПА

В началото, бебето се нуждае от постоянни грижи и внимание, а това може да бъде много изтощително за родителите. От друга страна, пълноценното изграждане на бондинг е свързано с вътрешното усещане за спокойствие и баланс. Затова е много полезно, ако с партньора ви си помагате взаимно и, ако заедно с това създадете система за подкрепа у дома, така че да ви остава както лично време, така и време, което да прекарвате заедно с любимия си човек. Можете да помолите за помощ разширеното си семейство – вашите братя или сестри, бабите или дядовците, както и приятелите. Те биха могли да ви отменят в домашни задължения, с пазаруване или в грижата за домашните любимци, така че вие да имате повече пълноценно време с детето си. Или пък – те да останат с него, докато спи, така че да имате възможност за лично време – с вас самите или с партньора ви.

КАКВО МОЖЕ ДА ПОВЛИЯЕ СВЪРЗВАНЕТО

Свързването може да се забави по различни причини. Възможно е преди раждането да сте си създали образ за вашето бебе, който да се окаже различен, когато се срещнете с него и да ви е необходимо време, за да приемете разликите и да промените мисловната си нагласа. Изтощение, болки след дълго и трудно раждане или следродилна депресия също може да забави изграждането на емоционална връзка. Ако не чувствате, че бондингът е започнал да се случва до момента, в който заведете бебето си на първо посещение при вашия педиатър, обсъдете притесненията си с лекаря. Каквато и да е причината, колкото по-рано се установи какво я провокира, толкова по-добре е това за емоционалната връзка между вас и бебето ви. Здравните специалисти често срещат тези трудности и могат да ви помогнат да сте по-добре подготвени, когато създавате връзка с детето си. Разговорът и обмяната на опит с други родители или курс за родители на новородени може да бъде също от помощ. Бондингът е сложно, лично преживяване, което изисква време. Няма универсална формула, която да ви обещае успех. Трябва да знаете, също така, че ако базовите нужди на бебето ви са задоволени, дори и да имате необходимост от повече време в началото, за да започнете да изграждате свързване помежду ви, то няма да пострада – важни са най-вече вашето желание и готовност да преодолеете възникналите трудности, за да намерите път към създаване на емоционална връзка с детето ви.

*Източници:

https://www.linkedin.com/pulse/bonding-children-what-why-important-riddhi-doshi-/

https://raisingchildren.net.au/babies/connecting-communicating/bonding/bonding-babies

https://kidshealth.org/en/parents/bonding.html